НЕЗАВИСИМОСТТА И СВОБОДАТА КАТО ПРАВНИ ИНСТИТУТИ, ПОНЯТИЯ И НОРМИ – ИЛИ ТЯХНОТО ОПРЕДЕЛЯНЕ ВЪВ И ИЗ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС

Независимостта както всяко друго правно понятие или институт не съвпада с литературния смисъл на думата независимост, ако и този смисъл да се цени, да е насочен и се обхваща от правното понятие, или група. Разбира се, че анализът на правните норми и понятия включва и започва от граматическото им, и логическо тълкуване, т. е., съдържа, и етимологията на думата. Но ако етимологията е достатъчно средство за литературен анализ, от гледна точка на произходът на думата – в езика, то в правото, или на езика на правото, основният елемент на понятието е в историческата логика на думата. Историческата логика проследява – на принципа на етимологията, но с редица разлики като съдържание, използването на думата в правото и очертаването на нейното съдържание, и предназначение от елементите, които я съставляват в това право – към отделни законодателни моменти – например, какво е независимост към 90-та година, преди 44-та година, и към настоящия момент. Включва ли независимостта и друго освен несменяемостта и непреместваемостта към даден момент според закона.

За добро или лошо, понятието независимост на съда в РБ никога и никъде не се очертава с конкретна норма, а тя се извлича с помощта на правната теория, т. е., по реда на тълкуването – а напоследък, и по реда на правоприлагането, което считаме, че е недопустимо – дисциплинарната практика на съда и на Висшия съдебен съвет.

Правната теория винаги е била категорична, без две мнения по въпроса. Независимостта не е ясно и изрично определена в закона и от това се следва превес – в чисто юридически смисъл, който е недопустим. Превес според нас, който се използва за съжаление, все повече, повсеместно – и от страна на самите съдии – срещу гражданските права, ако допреди 2000г., проблемът се състоеше само в посегателство над независимостта на съда, като неизвестно и неизказано каква заплаха, от страна на изпълнителната власт. Как в крайна сметка промените в Закона за Съдебната Власт от промените на Закона за Върховния Съд и Закона за Висш Съдебен Съвет, посягат на независимостта, тъй като според практиката на Висшият Съдебен Съвет, няма никакво посегателство на съдии за нарушенията им на Закона в едно дело, а напротив, точно тогава, съдиите се прикриват зад постановките за несезируемост в това отношение от страна на Висшия Съдебен Съвет.

От този факт следва да бъде съпоставена независимостта със свободата, която в правото е придадено качество и правомощие единствено на адвоката. Съдията е зависимият, като ако и би бил свободен както и адвокатът, то и съдията все така, ще дължи да бъде обективен, както и всеки един адвокат. Основно правило за гаранцията за правото на защита, както и дейна разпоредба, както изрична, а така и включена, зад всяка друга конкретна разпоредба в Закона за адвокатурата, е определянето на адвокатът като обективен, който е свободен. В този ред, правната свобода, подлежи на друго съпоставяне за целите на нейното юридическо определяне, и това касае всички – и съдът, и адвокатурата, и гражданите. Така се поставя въпросът и на независимостта на съда. Ако се говори истината за независимостта.

С други думи, независимостта е отношение, което освен че гарантира неприкосновеността на съда, преди всичко гарантира некрикосновеността на гражданите – в гражданския процес, и специално за тази една гаранция, гаранцията на правата им, изобщо е въздигната, или се визира по закон – с редица регламенти и ограничения на проявление и форми. Защото ако има някой, който да трябва да е независим по принцип, това единствено е човекът в правото. Да може да подаде исковата си молба. Да може да подаде своята жалба и оплакване. Съдът да ги разгледа щателно и обективно. И за това да не му се сърди. Да не го наказва. А да бъде съд.

Всичко това не се зачита, като че ли не се съзнава и търси, а се извращава от съдиите, т. е., те искат да бъдат независими от всичко, т. е., вече не съзнават ролята си на съд, а търсят власт лично за себе си.

Пример за това отношение е днешният дебат по независимостта. Цели се абстрактна власт, което правното понятие и институт на независимостта не разрешават. Съдът пред очите ни в последните години все повече заприличва на пазар, в който съдиите не стават даже и за магазинери. Изводът, че е така, е обективният, като той се самоналага от Римското право. Според неговите институти, на които се основава правото въобще, не може да си отворил павилион където да продаваш вестници и да кажеш – на теб ще дам, на теб – няма да дам. В този ред, липсва лек и изричен, достатъчно ясен още повече начин, да се обжалва отказа на съда по чл. 2 ГПК към момента. В резултат, съдът не е независим. За това обаче, съдът не се бори. Той се бори за друго. По-скоро, бори се за противното – да го няма чл. 2 ГПК, а значи, да бъде зависим.

Нека разгледаме казаното дотук по конкретни параметри и сравним сами – кога е зависимост, а кога ще бъде независимост. Защото според логиката, независимостта, из ГПК, с всичките й ограничения по ГПК, когато и ако се спазят от съдиите в един съдебен процес, ще бъде пълноценна, дори съответна и на литературното – независимост. Но такава, тя не се цени.

Какво на първо място, остава от теорията допреди 2000г., за понятието независимост. Несменяемост. Непреместваемост. Имунитетът вече не съществува. Съдиите са наказателно отговорни като всички – при това вече, и за техните актове. Щом противоречат на чл. 2 ГПК. На чл. 5 ГПК. На чл. 142 ГПК. На чл. 145 ГПК. На чл. 145 ГПК. На чл. 133 ГПК, който е изменен декември, 2010г., а се игнорира и до днес. Изменението поне доскоро имаше пропуск или грешка в системата – Апис, а съдът не чете ДВ, и така не знае до каква степен – ограничителният ГПК е все така свободен от края на 2010г., и съдът не може повече да се оправдава с обратното, за извращения в своите актове. Та ако би могъл, и никой не засегна проблема във връзките на търсената „политическа” независимост за съдебната „власт”. Или се пита защо да се търси очертанието на независимостта и от ГПК. Отговорът е прост. Ако става въпрос за съд, и това се търси.

Нека да преминем в по-дълбоки води. Какво значи сезиране. То е ограничението. Или гаранцията за независимост. Няма друго днес. Има ли съпоставка сезирането в Римското право. Според нас има две съпоставки. Едната е от договора за управление, изучаван от Международното Частно Право. Предметът му е свързан тук, че договор за управление има само за добро управление. Няма договор за лошо управление.  Какво напрактика се случва между  съдът и страната, когато се даде входящ номер на една молба. Сключва се договор за управление на проблема с компетентния съд, което управление може да е само добро.

Какво значи добро управление на гражданско дело. Да се спази всяка разпоредба на ГПК. Какво ще бъде противното. Оттам, само на съдебен контрол ли ще подлежи противното, или е от предмета точно на разглеждането му от кадровия орган, в случая ВСС и председателите на съдилищата.

За това страната дължи такса и заплаща същата при определянето й от съда когато сама не може да определи. За това в резултат когато не се сезира съдът, се извежда състав на изнудване. По Българския закон.

Сезирането в Римското право е и мандатът. И първообразът му – в политически план, където сделката е едностранна и безвъзмездна, и на фидеюсията. На два пъти, като разместиш триъгълникът, който и мандатът – в случая на политическо отдаване, което не е безотговорното отношение както в Римското право, и фидеюсията, както същата представлява, ще се намери отговорността. Също връзката – Гражданско Общество – Право – Държава. Съдът е Държавата. Но тази нейна форма и измерение, което съвпада най-точно с гражданското общество. Функция на Правото. Има пълно равенство между гражданина и съда. За това и адвокатът е равен на съдия. Не защото и той е учил или не право, както и съдията. И всичко това е гаранция на независимостта първо на гражданите и на гражданските права, където съдът единствено се разполага, министрите нямат нужда от съд, и които права и сфери са първоизточникът на съдебната власт. Иначе – държава на държава, власт няма да даде. За което ние, тук излиза, че се борим.

Още по-дълбоко, какво е мястото на теорията на разделение на властите, в 2012г. Която произлиза от обстоятелства на геноцид – на гилотиниране. По-скоро в този аспект, съдът има интерес, да имаме и цар, и президент, и всички останали органи да се запазят, да раздели още държавата, която посегна неведнъж на независимостта на съда – и политически, от 1990г., и като грабителски ГПК, от 2008г. Но това не се цени, нито още е цел.

В цялата връзка, съдът още не прилага с точност понятието ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ. И засяга гражданите, засяга адвокатите, но засяга сам и своето – независимостта си.

В горния ред, защита за тази независимост, която сочим из закона тук, Върховен Касационен Съд има тълкувателно решение, в смисъл, че чл. 280 ГПК няма да се цени, по извод дори се суспендира, дерогира, ако в една касационна жалба има оплакване за нарушения по чл. 2 и чл. 5 ГПК. Е, вижте многобройните случаи, когато дори това не се прави. И след като оттам тръгва зависимостта, първата и втората инстанция си правят извод за друго, обратното на независими, още на вездесъщи, или неприкосновени. А неприкосновен в процеса, е само адвокатът. Дори той е неприкосновен и в жилището си, и извън съда. Това не е така по отношение на съдията. Но от него зависи спазването на закона. Спазването на закона не зависи от адвокатът. Адвокатът има своята роля на помощник на съда да види закона. Съдът е задължен да го види и сам. Служебното начало е възстановено в РБ. Ако съдът не спази тази връзка, той се държи като несъдия, който е дошъл от гората, като партизанин през 1944г., който дори не е бил и в гората, и в резултат, безчинства над народа – както и турчин не го е клал.

Това е картината по ГПК към днешния момент. За нея се оправдаваше доскоро съдът с ограниченията на чл. 133 ГПК. Виждаме обаче, че същите вече не съществуват.

Още едно положение. Съдът ли коментира адвоката. Или обратното. Ако съдът може изобщо да глобява за ред в една зала, откъде си взема власт, да глобява и адвоката. И когато го глоби, защо да не го глоби, с още повече право, и адвокатът. Във всички случаи, докато се нарушават тези едни, малки норми, а ги има в закон, това не е просто етика, съдът не е независим, но нека се каже, че това повече, не може да е на гърба нито на адвоката, нито на народа, който един път плаща за съда под форма на своите данъци – за общия бюджет, втори път – под форма на такси, трети път – като търпи Американските програми за помощи, или за притъпяване на Българщината. Не за това, да плаща и четвърти, и пети път, като обжалва, понеже съдът не разглежда неговата молба, защото така решава, защото бил независим и това можел на основание на своето, вътрешно, убеждение, и за това го кара да плаща и шести, и седми път, като го оставя отвън, на улицата, наказан, че има някакви права, но да се научи – кой е той, и кога, някой ден, ако иска, ще разгледа и неговите права. Съдът, описан тук, говори, че съдът какъвто е, законът за съда какъвто е, да не говорим какъв трябва да бъде, е изчерпил своята мъдрост, или и своето предназначение. Следва да призовем – спрете да ходите на съд. Но и спрете всяка съдебна дейност, докато не се наложи от самите съдии – Държавен Вестник, по който да се работи. Без извращения.

Несменяемостта правилно трябва да се заслужи. Непреместваемостта също. Обратното би било наказание, което е дисциплинарна, но и обществена отговорност. То означава, че съдията не е безнаказен, не е безотговорен. Още повече когато днес е и наказателно отговорен, и за актовете си, щом не съответстват на исковата молба. Още на конкретни текстове на закона. Това трябва да се прогласи и да е напълно ясно, за да е независим съдът. В противен случай, той е завсим най-малко от наказателно преследване. Във всички случаи. Още повече, при действащият днес специализиран съд и прокуратура. Не може чл. 133 ГПК да дава ред на внасяне на доказателства до края на делото – както и досега, допреди 2008г., а съдът да не ги приема, това да не можело да се обжалва, и той да е независим. Защото след като прави така, той го прави умишлено, за да ощети страната, която внася доказателства. Корупцията в Римското право е дори неумишлено дейние. За едно и също нещо на две страници да използваш пет различни думи, в случая понятия. В случая когато съдията ги създава, а не прилага закона точно, това е най-малко лично укривателство.

Не може да е независим един съд, когато не отлага делото, когато страната И пълномощникът й не може да се яви поради препятствие, което не може да отстрани – адвокатът си счупва крак, подава молба, съдът разглежда делото, в решението сочи, че страните не се явяват. И само един да не може да се яви от двамата, посочени, съдът е длъжен да отложи делото. Независим ли е, ако не го направи – чл. 142, ал. 2 ГПК. Ето това не се разисква никъде, не се обръща изобщо, никакво внимание. Това не се контролира нито от Висшият Съдебен Съвет. Нито от инспекторатът. Е ли това независимостта. Или си вземаме колкото искаме когато си поискаме както ни е изгодно – както при несъдии, а престъпници, още повече, със съзнанието тогава на престъпници. Или може ли съдът да нарушава закона. Какви са пътищата при нарушаване на тези едни разпоредби на защита на правата на гражданите. Видяхме ограниченията на инстанционната защита. Видяхме и измиването на ръце от вътрешните органи на съдебната система, които са не са охранителни, а контролни. За това са тук. Правилата са техни.

И да не са се явили, и двамата, и адвокатът, и страната, разглежда съдът само посоченото от другата страна. Този съдия е вече затворен на местата за излежаване на присъди. Такава ли е логиката на закона, на независимостта. Или още е на съдийското си място. Как мислите.

Да се върнем тук на повърхността на въпроса. Независимост. Ако дотук виждаме, че независимостта е гаранция да не се преследват съдиите за това, че са съдии, но същевременно, че те са зависими в своето убеждение, от закона, на който са подчинени, за това ги сезираме, също са подчинени вътрешно, от по-горните съдилища, както и се подчиняват на строги изисквания, и критерии за заемане, и продължаване на работата си като съдии, то в този ред, гаранциите за независимостта се дават от още едно ограничение – на мъдростта при решаването на делата от ГПК. Чл. 246 ГПК. Чл. 297 ГПК.

Практиката ни няма изключение. Погазени са и двата текста от съдиите по нашите дела.  Дори прецедентът се крепи на решени досега дела. Дори Българското право признава прецедентът, а в противен случай, би се стигнало до отричането и несъществуването и на силата на пресъденото нещо. В нашите случаи, и прецедентът не се зачита от съдиите. Те го считат за тяхното право на тяхното лично, вътрешно, убеждение.

Оттук се връщаме на още един елемент на независимостта, който е на повърхността. Дисциплинарната отговорност. Точно указаните наказания. Точно указаните нарушения. Считаме, че нарушенията на цитираните разпоредби на ГПК са указани едни такива нарушения. Но каза се, че с тях Висш Съдебен Съвет не се занимава. Тогава каква му е работата. Каква е работата на Председателят на Съда. Той за какво е.

Ненамесата в работата на съдиите е несъпоставима с тяхната независимост, която е изрично и изчерпателно ограничена. В това число и от простото наличие на Председател на Съд, който прави проверки на всяко едно дело, когато го сезират с жалба за своеволия. Защото посочените нарушения на ГПК са точно такива своеволия. Те не са независимост. И дават ред на сезиране на всички възможни както инстанционни, но то така, и на извънинстанционни органи. Напротив. Тези нарушения водят и до отстраняване от работата на съдия, респективно съд, и при изтичане на срока за сменяемост на всеки един съдия.

Т. е., няма право, оттам правно отношение, включително в публичното право, където да може да има един, който да е безотговорен и безконтролен. Ако това е неясно, ние нямаме съд. И това трябва да се разгласи или да бъде спрян, докато се наложи нормален ред за разглеждането на всички и всякакви граждански дела – двустранно, без извращения. При заповед, по смисъла й, включително за убийство на адвокат – по време на изпълнение на работата му в сградата на един съд, издадена от съдия като председател на този съд, до съдебната охрана, ВСС каза, че няма нарушения. Месец по-късно, Главният Прокурор издаде инструкция за неприкосновеността на адвокатите – в наказателното, конкретно, в досъдебното производство. По случаят страната ни под форма на колективен иск, се присъедини към уволнени съдии и ги призова на техен ред, те да се присъединят към нашия иск за отправяне отначало на съдебната система – в една нормална обстановка и работа, в частност – защо едни съдии са уволнени за забавени мотиви, когато знаем как се обжалва една присъда и какво следва ако до края на  следваща инстанция няма мотиви – или, къде е проблемът с мотивите; а какво се прави с други съдии, дори се повишават, когато издават и такива заповеди, и се вади и насочва оръжие, и се е извършил атентат – за да не разгледат гражданско дело – двустранно.

http://advstalev.blogspot.com; http://mariaist.blogspot.com

Американски Съд - Ганьовско Правосъдие - Последици, или Наглите в Смолян, Или Конспирацията "Юзината" град Чепеларе, Адвокатско разследване - от Съдебен рекет - към Диверсия

На 29. 08. 2009г. се навършиха 90 години от първата копка на водната електрическа централа, Юзината, на град Чепеларе през 1919г., както тогава публикува единствено вестник „Отзвук”. Това е първата селска електроцентрала в цялата страна, собственост на бившето частно индустриално дружество “Водопад”.

 

 

 

Инициативата за построяването й е подета от общината в лицето на тогавашния кмет Райчо Иванов Найденов, закупила земята и сервитутните права върху извора от Георги Ст. Пепеланов, Стайка А. Бозукова и братя Златанови, които отстъпват тяхната собственост на водоползването си, за да може дружество “Водопад” да построи хидроелектрическата си юзина на същата местност, за осветление на селото и други индустриални цели.

В последствие общината прехвърля откупеното право на собственост на извора и земята, на дружество “Водопад”, срещу което придобива дялово участие в същото дружество.

Други основатели и участници в дружеството и строителството са Горчо Мерджанов, Атанас Иванов Найденов, Димитър Райчев, Стоян Марев, М. Малчев, Филип Ангелов, Георги Т. Демирев, Лазар Ат. К. Гогов, Асен Чолаков, Димитър Пънев, Тодор В. Пепеланов, както и много други, които са участвали с труд и парични средства.

Юзината има съдбата на всички индустриални дружества в Народна Република България. Тя е национализирана по списък като индустриално дружество. Цялото й имущество е предадено на Държавно Горско Стопанство, в това число – дъскорезницата, мелницата и други вещи. Като дейност на електроцентрала и под защита на военностапанските норми е предадена на разпореждането на ДСО „Стара Планина”. Държавно Горско Стопанство образува ДИП „Водопад” от получената дъскорезница и мелница. Имотът и сградата след 90г. последва като публична общинска собственост заради културната му ценност. Във всички случаи, сградата на водната електроцентрала, където до скоро се помещават и всички машини, и съоръжения, за производството на електричество, са и до днес общинска собственост, заедно с целия терен, включително съседните имоти, като градски, с други думи, държавни имоти, като включени обаче в градската, застроена територия. Съдбата на ДИП „Водопад” е неясна. Последва преобразуването му след промените през 90-те години, което още не е завършило. Фактът не буди недоумение предвид съдбата на всички държавни до 90-та година предприятия. Юзината, обаче, която до август месец, 2012г., съществува в цялост, ведно с машините си за производство на електричество в сградата си,  претърпява изключително неясна и недопустима намеса от трети лица, които изцяло я разрушават и унищожават като Юзина. Тази съдба последва при следните преди това престъпни обстоятелства: В съседство на Юзината е построен в същия терен, на Държавен Горски Фонд, ресторант „Рибката” през 1982г., от Окръжният Комитет на Партията, с председател Величко Караджов. По  същото време е построен, по същия начин от държавата с държавни средства чрез Партията новият център на град Смолян. 

Още в град Чепеларе, в същото място, са застроени рибарниците. Универмагът. И други помещения и сгради. Цялото това строителство се извършва за посрещането на дипломатическия корпус през 1983г. За ресторант „Рибката” град Чепеларе се издава съответно Акт за Държавна Собственост №3 от 12. 12. 1984г. В графата му за ползване е отбелязано, че този ресторант се дава за ползване на РПК „Николка” град Чепеларе. Собствеността на земята, нито на сградата, не се променя. Изрично се отбелязва, че собственик на имота е Държавен Горски Фонд, а на сградата на ресторанта, Държавата. През 90-та година започва реституцията на имотите. Паралелно е започнала приватизацията на държавните фирми и предприятия, и имущество. До излизането в сила на Закона за приватизацията, в периода 91-94г., включително до 96г., начините за отдаване на държавна собственост са по Постановления на Министерски Съвет – За отдаване обекти държавна и общинска собственост; както и по сложния ред за това по чл. 15, 13 от Закона за собствеността, в редакцията му до 96г. – когато има ползватели, както в случая; и когато се касае до още един способ – той е фактически, чрез инвестиция срещу собственост – на сграда, напр. Постановлението за отдаването на държавни и общински имоти, ползвано за юридическа база за приватизация на първо време, е Постановление №42 от 1991г. на Министерски Съвет на РБ, съкратено ПМС №42/91г. Това постановление и по-късно Наредбата за приватизация, ползвани до Закона за приватизация, но и дълго след това, по време на действието и на Закона за приватизацията, дават сложни, съставни начини и способи, и посредством ново застрояване и пристрояване, заедно с дългосрочно обезщетяване на дотогавашния ползвател.

От новия частен собственик, да се придобие държавната общинска собственост, като във всички случаи, паралелно се извършва голяма инвестиция от новия частен собственик в приватизирания имот. Редом с това встъпват в ролята си и фактическите състави на придобиване на собственост по Закона за собствеността, ЗС – чл. 92, и следващи от ЗС. Така се постъпва с повече от два обекта в курортен комплекс Пампорово. Така се постъпва и с ресторант „Рибката” град Чепеларе. Тъй като и в Пампорово, и Чепеларе държавните обекти имат ползвател – в единия случай, „Балкантурист”, в другия, РПК „Николка”, както в град Чепеларе, се сключват и договори за отдаване на дългосрочно изплащане на обезщетение за ползвателите – под формата на наеми. Редом с това и независимо от договорите, в случая на ресторант „Рибката” град Чепеларе, Общината чрез Собственикът на бившата вече сграда на ресторанта, в лицето на Общински Народен Съвет, узаконява новото строителство на инвеститора, извършено в периода 92-93г. Отделно му дава и разрешение за новия строеж, извършен за отдаването на държавната, общинска собственост, макар и последващо. Още повече бившите сгради не подлежат на узаконяване, нито дори на саниране, като не отговарят на никои строителни норми и правила. Ресторант „Рибката” например, е без нито един канал. Всичко се извършва със съгласието дори изричната покана от страна на ползвателя, РПК „Николка”, като тя има едно искане до инвеститора на новата сграда на ресторанта – да й предаде копие на всички документи за извършената инвестиция и строителство на обекта. Договорът й за обезщетение е първоначално само за 7 години.

 

С други думи, решава се един обект на разпореждането на Общински Народен Съвет да се преобразува, като се отдаде на частен инвеститор за новото му построяване в съответствие нормите на закона, и се обезщети ползвателя, който във всеки случай, няма права върху нищо – нито може да се ползва с реституция, нито става собственик при отдаването на общинската собственост, нищо, освен ако пожелае, да получи парична компенсация. Всичко дотук се изпълнява от всички, с едно изключение.

 

РПК „Николка” получава копия на документите за инвестиция и строителство на новия собственик на обекта – нов собственик, защото последният е вече узаконен от Общински Народен Съвет за такъв. С документите за строителството му, обаче, РПК „Николка” решава и направя следното: представя ги на Община Чепеларе за своя документация, за своя инвестиция – в бивш държавен обект, и подава молба, с която да се възползва от реституция – по друго едно постановление – ПМС №192/91г., за кооперации, които не са реститути, не са бивши собственици, нямат документ за национализация, нито за бивша собственост, която да подлежи на реституция. Т. е., по графа за социалистически кооперации, потребителни, несобственически, но които и ако са инвестирали със строителство в държавни обекти – което категорично отсъства в случая с РПК град Чепеларе. Нещеш ли, по този ред с чуждите книжа, РПК успява да заблуди Общината, и Общината й деактува – цялата си едра градска собственост. Включително и бившия ресторант „Рибката”, който вече е отдаден, още повече, който вече не съществува и е изцяло преработен. Да не говорим, че същият, както съществува от новото му построяване е Узаконен с Акт за Узаконяване №3 от 01. 04. 1994г. Заповедта за деактуване е месеци след акта за узаконяване. Тя е №269 от 26. 09. 1994г. И има едно обяснение. Тя е въз основа на инвестицията, извършена в обекта „Рибката” и за равностойно обезщетение на цялата инвестиция. Т. е., равняваща се на цялата държавна градска собственост, включително с хлебозавода в града, универмага, и други обекти, които са й съответно, равностойно деактувани. По случаят се води гражданско дело в Районен Съд Чепеларе и Окръжен Съд Смолян. От страна на инвеститорът делото се заведе пет пъти. Пет пъти Върховен Касационен Съд се произнесе в негова полза и два пъти по толкова пъти Чепеларски и Смолянски Съд нарушиха актовете за това на Върховен Касационен Съд. Инвеститорът все още не е допуснат до съдебно заседание, състезание. Гледа се само това, което каза РПК „Николка” и нейният адвокат, който същевременно е юрист на общината и съпруг на Районен Прокурор град Чепеларе. За да не се разгледа правото на инвеститора, върху неговата страна се упражняваше всекидневен извънсъдебен натиск срещу страната на инвеститора от страна на съда. Стигна се включително до заповед буквално и за убийство на единия от адвокатите му, от Председател на Районен Съд Чепеларе. Само в скоби, случаят е първият, както Случаят НДК София чия собственост, общинска или държавна е, и Случаят – Българските Архитекти срещу Пловдивска Митрополия. За да бъде принуден инвеститорът да спре да завежда делото си, той биваше конституиран за него само когато трябваше да се определят плащанията за адвоката на РПК „Николка”, днес с името ВПК „Николка”. И това име е една от всички нейни кражби – на бивши собственици, кооперации, имоти и права.

 

Това име не заличава обаче фактът, че тази кооперация е учредена като селкооп през 1962г., видно от фирменото й досие в Търговския Регистър на РБ.

 

Целият съд излезе във война за оставянето в сила на мнимите й права, но също така, за прикриване и укриване на престъпната й, конспиративна дейност, включваща използването на силата на съда за придобиването й по незаконен начин на чуждо имущество.

Случаят е публикуван единствено от Афера.бг, включително с последиците до този момент. След като от 2004г. до 2012г. съдът неотменно постановява откази от правосъдие по този случай за инвеститора, РПК придобива допълнителна наглост от това, и към датата на годишнината на Юзината, 28. 08. 2012г., отива и я разрушава.

 

 Очевидно за да заличава престъпните си следи.

За да заблуди всички, че няма

 

                                                                             

Юзина.

 

Че фактите дотук, не са такива срещу нея, а страната на инвеститора сякаш заблуждава всички останали.

 

Картините в страни, са само далечна гледка, от истината за всичко.

 

 

                                                  

                                                                                        

 

 

Разрушава Юзината изоснови вътре в сградата, унищожава всичките й машини и съоръжения, и я поврежда и отвън. Никой не е могъл да я спре. Нито Кметът. Нито Полицията. Можете да си представите жестокостта и ненавистта, с която са рушили Юзината.

 

Изводите за всичко оставяме на вниманието Ви.

Унищожена е чужда вещ от значение на национален културен паметник, представляваща публична общинска собственост, на изключителното разпореждане на Общински Народен Съвет Чепеларе. Отделно виси въпросът чия собственост е съседният имот, ресторант „Рибката”-новото строителство от 1992-93г. Защо разглеждащият съд не е разрешил тези въпроси и не  се е съобразил с актовете по случая на Върховен Касационен Съд, а даже и с повечето от своите акотве по случая. Защо и адвокат К. град Чепеларе, и нотариус В. Град Чепеларе стават членове на кооперацията.

След поредно опорочаване по делото на актовете на Върховен Касационен Съд, към 2010г. Защо допускат унищожаването на Юзината като членове на ВПК „Николка” – към 2012г. Или дори по-вероятно те да са й указали да направи и това престъпление, за прикриване на действителния собственик и на Юзината, и на ресторанта до нея. Или това ще се води престъпление само на съда, в лицето на районен съд Чепеларе и Окръжен Съд Смолян. А на техен ред – вероятно ще е виновен Американския Съд, какъвто се водят на официалната си страница в интернет.

  Нито това е истинската, бившата ВПК „Николка”. Нито това е Българският Съд. Случаят следва, че може да касае и зверство, извършвано и на верска основа. В „кооперация” с адвокат, нотариус, и целият състав на посочения „Американски” съд.

Какво остава да стори при всичко това и при цялата тази ненавист на групировка – полицията, камо ли кметът на град Чепеларе.

Най-малко в случая се посяга за пореден път на инвестицята от 2 милиона лева за построяването на ресторант „Рибката” от новият й собственик, след държавата в лицето на Общински Народен Съвет град Чепеларе.

В случая се посяга на град Чепеларе и на Република България. Извършена е включително диверсия с помощта на юристи от групировка, не кооперация – Управителният Съвет на днес наименовалата себе си ВПК „Николка”, но в действителност РПК-селкооп.

С унищожаването на престъпните си следи обаче, което искат неимоверно да постигнат, разбивайки публична общинска собственост, доказват по несъмнен начин всичките си престъпления. И, тези на помагачите им, от тяхната наглост.

 

Случаят неизбежно е последица на разследването ми заедно с Афера.бг и вестник Отзвук – на случая, Американски Съд – Ганьовско правосъдие – връзка сега, Последици, връзка, Юзината град Чепеларе, връзка тук, Наглите, връзка – от Съдебен и всякакъв Рекет – към Диверсия.

 

Открито сигнализирам с това адвокатско разследване компетентната Прокуратура на РБ и ако има останали държавни органи, с държавническо мислене и отговорност. Съдът трябва да се самосезира и служебно поправи извращенията, с които заля правото и практиката по този случай. Ако има все още вероятност да е съд. Или следва да се разпусне, ако иска да разчита на снизхождение при неизбежната оттук прокурорска проверка и производство.

 

                                                         Адвокат Наньо Сталев, Смолян

 

ОТКРИТА РЕПЛИКА ДО МИНИСТЪРА НА БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, ДНСК И БОЙКО БОРИСОВ, ПО ПОВОД НЕЗАКОННИТЕ СТРОЕЖИ В БЪЛГАРИЯ, ПО ПОВОД ИЗКАЗВАНЕТО НА МИНИСТЪРА ПРЕД ЕМИЛ КОШЛУКОВ от днес, 15. 09. 2012г.

ОТКРИТА РЕПЛИКА ДО МИНИСТЪРА НА БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, ДНСК И БОЙКО БОРИСОВ, ПО ПОВОД НЕЗАКОННИТЕ СТРОЕЖИ В БЪЛГАРИЯ, ПО ПОВОД ИЗКАЗВАНЕТО НА МИНИСТЪРА ПРЕД ЕМИЛ КОШЛУКОВ от днес, 15. 09. 2012г.

 

От Адв. Наньо Сталев

 

По повод изказването за събарянето на незаконни сгради в РБ на Министъра на Регионалното развитие и благоустройството по телевизия СЕДЕМ ДНИ, пред Емил Кошлуков

 

Г-жо Министър,

Позволявам си да Ви отправя следните няколко реплики в посочените и от Вас  по-горе връзки:

В курортния комплекс Пампорово тръгвате да събаряте сгради, които, на първо място, не са незаконни. На второ място. Те са построени. Съществуват. На трето място. Някой е могъл и ги е построил перфектно. Няма нито едно нарушение на строителните правила и норми.

На следващо място, „Белият кон” както го нарекохте в предаването на Емил Кошлуков, е обект от 4-та категория и не подлежи на контрол от страна на ДНСК, нито от Ваша страна. Този обект е законен, като именно по категорията му, е снабден с всички нужни документи от сочените в чл. 177, ал. 2 ЗУТ компетентни и строителни за това органи – Община Чепеларе.

На следващо място. Събарянето изобщо цели нещо съвсем друго. Отговаря ли една сграда на строителните правила. След като тези едни правила са налице, законността на сградата следва да се преценява – и с оглед Закона за собствеността, и Закона за ограничаването на административната намеса в частната стопанска дейност – ЗОАРАКСД; и законите за закрила на инвестициите. Нещо, което е построено, не следва да се събаря, а да се запази, и да се цени. Това, че само един от законите Ви е празен, не означава, че няма и закон за собствеността, и че една сграда не съществува, или просто така, може да я разрушим. Вие вършите престъпление в момента. Една сграда, която е построена, трябва да се събори, само защото тя не е построена от Вас е най-малкото в случая превратно действие, което вършите. За сравнение Ви насочвам към това, законна ли е магистралата до Бургас, след като тя не преминава през нито едно населено място? Следва ли от това да бъде съборена. Още да Ви попитам, да съборим ли всичко, защото събарянето като цяло, събаря държавността. Ето Ви дотук само около пет примера, когато Вие не прилагате държавническо мислене, а събаряте буквално Българската Държава. Държите се още повече като малки момиченца, които тропат с крак само и само да се налжи тяхното.

Във всеки случай, действията Ви будят подозрение. При това в к. к. Пампорово, че по този начин се прави простор за имотите на лицето Цв. Б. – нищо друго няма обяснение за действията Ви. Или с други думи да Ви попитам, защо санирате сгради по програми. След като ще ги санирате, да не би да са законни, или по-законни от тези, които нямат нужда даже от саниране, а дори имат всички необходими, включително в юридическия смисъл, документи.

Съборихте град Несебър, събаряте Пампорово, съборете поне всичко. Ако не Ви е срам поне от Хан Аспарух. Искайте му и на него в този ред, документи за строителството, които сега трябвало да ги иска ДНСК, от обекти 4-та категория.

Насочвам Ви още веднъж, че вършите престъпление. Разрушавате чужда собственост. Соча Ви и на това, че дължите цената на инвестицията на построителите и че от нея се ползва и недобросъвестният дори построител. Най-вече до случаите Пампорово, които в момента провеждате, соча, че ги водите зад гърба на Върховен Административен Съд, където все още не са приключили. И още – за случая „Белият Елен”, има влязла в сила заповед и за противното – да се въвежда в експлоатация. Хайде да помислите как ще стане последното, ако преди това постройката се събори. Вие ли лично ще бъдете така добра и компетентна да я построите за изпълнението и на тази Ваша заповед. Ще Ви моля също така да промените наименованието на министерството си, да ни бъде ясно с кого си имаме работа оттук-нататък.

Няма да Ви припомням как се постъпи също на Пампорово за други обекти, които били единствено законните в цяло Пампорово. Само Ви питам относно тях, като са били законни, какво правят в ръцете на Областният. Хайде, снемете сега подозренията от дейността си и ни докажете, че сте държавници.

 

advstalev.blogspot.com

Още един юрист превъртява, или Наглите в Смолян

Драги читатели и съграждани. От днес с право кръщавам моя вестник и моите статии – НАГЛИТЕ В СМОЛЯН. Към днешна дата повод за това ми дава вече и юристът на РДНСК Смолян. Той направо превъртява, типично както във всички случаи, които за това си позволявам да описвам в моя вестник. Това прави ужким във връзка изцяло незаконни актове на безпрецедентна намеса в частната стопанска дейност, на частници в Пампорово. Актовете за това са издадени най-вече по давление на бившия министър Плевнелиев. Но тези актове са абсолютно нищожни и незаконни, и не дължат изпълнение, още по-малко, послушно изпълнение от един юрист както е юристът на РДНСК в случая. Дадените актове и касаят буквално национализиране, при това засягат само три обекта от цяла България, в Пампорово, или се равняват на извънредно правосъдие. Вместо оттук поне, този юрист да се  подчини на закона и приложи държавническо, и обективно мислене, както типично за всички държавни органи в област Смолян, и той изземва, вече функциите и на Върховен Административен Съд в момента. За повече информация, потърсете съобщение от РДНСК до Мини комерс, като чукнете Мини комерс в гугъл, и делата на Мини комерс, на страницата на ВАС. Случаят накратко е следният:

В комплекса Пампорово, и само там, се издадоха по заповед на Плевнелиев две заповеди за три обекта през миналата, 2011 календарна година от ДНСК и РДНСК Смолян. Едната е да ги премахнат. Другата е за точно противното – да ги въведат в експлоатация. И двете заповеди влязоха в сила за обекта на фирма „Мини комерс”, седалище град Чепеларе.

Сега соченият юрист кани фирмата на 28 август тази, 2012 година – по интернет – да изпълни събарянето – доброволно, а въпросите за противоречията между двете заповеди и изобщо до тяхното издаване остават.

Недоумява се преди всичко това как ще въвежда обекта в експлоатация, ако първо бъде премахнат. Заповедта за въвеждането в експлоатация е първата, която влиза в сила и също се дължи да се изпълни. Мислил ли е този юрист, а и някой изобщо от държавните органи, дали тогава, когато РДНСК ще трябва да строи обекта, което също така ще дължи, след като първо го  събори, ще е също така добра и компетентна, то тогава, и да го построи, за да изпълни и заповедта за въвеждането в експлоатация, също задължителна.   

Небивалицата тръгва изобщо и от това, че единственият компетентен орган по въпросите дали ще се събаря или не даден обект, който е от Четвърта категория, както в случая – чл. 177, ал. 2 ЗУТ, е Община Чепеларе, и в момента тя води дело за отмяна на заповедта за премахване на мнимите компетентни органи на ДНСК, или М-р Плевнелиев, към момента на издаването им. Делото се води пред Върховен Административен Съд, Петчленен Състав на Втора Колегия.

Няма да повтарям как подходи по случая и Административният Съд Смолян и големият Чепеларски Американски Съд... повече виж във в-к „IUS” – „Бланкетна жалба”, август, 2011г.

Следва незабавно към настоящия момент всички създатели на тази небивалица, по-скоро безочие, и които допуснат тази незаконност, да бъдат привлечени към наказателна отговорност. Следва Окръжна Прокуратура дейно да се намеси служебно и незабавно да прекрати това „изпълнение” на РДНСК Смолян – чл. 282, ал. 1, т. 1 АПК, още повече, че си го позволяват зад гърба на Петчленен Състав на Върховния Административен Съд и Община Чепеларе.

ПОДРОБНИ РАЗЯСНЕНИЯ ПО ОТКРИТОТО МИ ИСКАНЕ НАЙ-ДОЛУ В ТОЗИ ВЕСТНИК НА ПИТАНИЯТА НА ВЕСТНИЦИТЕ

Смолянски съд – Американски съд – от етикета до епитета

Какво точно се има предвид при откритите ми искания в качеството ми на адвокат Сталев, публикувани в интернет страниците, за закриването на американския съд и за български съд в българска държава, отправени за това срещу държавните органи. Едва ли гражданите също знаят, че нашият съд е станал в действителност, американски съд. Още повече медиите, с които го обсъдих, се озадачиха за дадения пример от самия мен за това – що е то, американски съд, като опит за посегателство върху живота на адвокат от наш, местен, американски съд. Макар че е писано, чели сме и чували, нека ясно да проверим. Ето докъде стигна проверката по изложените факти, по страницата, адвокат Наньо Атанасов Сталев от град Смолян – advstalev.blogspot.com/IUS, Google.  

Според страницата на Окръжен съд Смолян в интернет, "през м. септември 2000г. Окръжен съд – Смолян става един от първите съдилища-модели в България. Програмата за съдилища-модели е създадена през 2000г. от Проекта за развитие на съдебната система към Американката агенция за развитие. Главната цел на програмата е да се подобри правораздаването и по този начин да се спомогне за повишаване на общественото доверие в съдебната система. Всеки съд-модел служи за образец на челния опит в българската съдебна система. Съд-модел е съд, който притежава следните характеристики:

• Достъп до правосъдие
• Експедитивност и своевременност
• Равенство, справедливост и честност
• Независимост и отчетност
• Непрекъснато усъвършенстване
• Обществено доверие."

Според различни медийни източници в интернет, "девет съдилища са били обявени за "съд-модел" по втория План за подобряването на работата на съда (План 2) на специална церемония в проведената в Трявна среща от фондация "Америка за България". Срещата се провежда по проекта "Усъвършенстване на работните процеси в съда", изпълняван от Сдружение "Програма за развитие на съдебната система" (ПРСС) и финансиран от фондация "Америка за България". План 2 е в основата на проекта и се състои от 24 стандарта за качество. През април Висшият съдебен съвет (ВСС) приел като препоръчителни за всички съдилища в страната стандартите на Плана. Окръжен съд - Смолян е обявен за втори път съд-американски модел, за предоставянето правото на адвокатите от съдебния регион да оценяват работата на съдиите и за успешно осъществяваната програма "Спогодби", за ревностно следене за изпълнението и анализирането на времевите стандарти и решаването на делата в разумен срок. Районен съд - Чепеларе - сред първите, приели правила и процедури за осъществяване на електронна кореспонденция и първият съд в България, въвел системата Спийчлаб, обслужваща незрящи, както и за изграждането със собствен ресурс и с подкрепата на местните институции стая за изслушване на деца.

Програмата за съдилища-модели в България е създадена през 2000 г. от Проекта за развитие на съдебната система към Американската агенция за международно развитие. От 2001 г. ПРСС работи на местно ниво с определени съдилища по програмата “Съдилища-модели”. Главната цел на програмата е да се подобри правораздаването и по този начин да се спомогне за повишаване на общественото доверие в съдебната система. Всеки съд-модел служи за образец като американския при разпространяване на позитивния опит в българската съдебна система. С цел подобряване и улесняване достъпа на гражданите, прозрачност и отвореност на съдилищата, Проект за развитие на съдебната система поставя ударение върху няколко от многобройните аспекти на съда. Оказаната помощ е в следните области:

Модернизация на оборудването и най-рационално използване на физическото пространство; Прилагане на стандартизирана система за вертикално подреждане на делата според поредния номер и на подобрена система за търсене на делата; Оптимизиране на работния процес чрез компютъризация, обучение и ново подреждане на работните места; Обучение и развитие на човешките ресурси.

Като отчита факта, че ефективното управление на съда е непрекъснат процес, ПРСС предоставя помощ при създаването на план за подобряване работата на съда. Този план набляга на дейности, свързани с оптимизиране управлението на съда, съдебната администрация, информационните технологии, обучението и работа с обществеността. През 2004 г. съдилищата-модели и съдилищата-партньори поели ангажимент да работят върху разработването и прилагането на различни мерки за намаляване забавянето на делата, прозрачни процедури за наемане на съдебни служители, предоставяне на информация на гражданите, публично оповестяване на съдебните такси, поставяне на указателни табели и използване на автоматизирана система за делата.

Преди да започне работа със съдилищата-модели, Проект за развитие на съдебната система извършило проучване на редица съдилища в страната. В резултат на проучването са разкрити редица общи проблеми в българската съдебна система: Материалната база не благоприятства ефективната работа; Материалната база влияе за поддържане на лошото мнение на гражданите за функциите на съда; Недостиг на финансови и човешки ресурси; Остаряла система на подреждане на делата и лошо качество на папките; Пришиване на документите към папките; Записване на една и съща информация на много места; Неизползване на система за етикети или обозначаване; Недостатъчна автоматизация; Липса на систематично структуриране на обучение за съдебните служители; съдиите имали нужда от обучение в областта на надзора, управлението и администрацията; Недостатъчен достъп за обществеността: стари и недостатъчни на брой табели и други средства за информиране на гражданите, кратко време за работа с граждани, служителите нямали нагласа, че работят за гражданите.

 

Помощта е съсредоточена върху пет основни области: подобряване процеса на работа; автоматизация на работата на съда; подобряване обслужването на гражданите; оползотворяване на физическото пространство; продължаване на професионалното развитие/обучение.

Работа с обществеността, Цели: Гарантиране на адекватен достъп на обществеността до съда, подобряване на наличната информация и повишаване на справедливостта и прозрачността на процесите в съда, увеличаване ефективността на работата и качеството на обслужване на вътрешните и външни клиенти чрез подобряване и модернизиране на физическото пространство. Постижения: Указателни табели: Информационните табла и другите указателни табели, поставени на достъпни за гражданите места, дават информация за работното време на съда, местоположението на залите и графика на заседанията, местонахождението на службите и, кабинетите, достъпни за гражданите и редът за завеждане на дела, подаване на документи и правене на справки."

"Преди да се включим в програмата, бяхме в малка общинска сграда. Имахме 4 стаи с една печка на дърва. Трима съдии бяха в един кабинет, като отделна стая имаше само за председателя на съда. Разполагахме и само с една малка съдебна зала", обяснил председателят на Районен съд Чепеларе Вергиния Димитрова. След одобряването и приемането на Чепеларе като съд-партньор е изградена изцяло нова сграда за съда. Сега той разполага с 2 съдебни зали и една конферентна. Малките 4 стаи сега са 4 етажа, които се обитават от 18 служители, между които двама съдии, съдия-изпълнител, съдия по вписванията и 13 служители. Съдът в Чепеларе естествено е поел и ангажименти към програмата, като през тези 3 г. се е работило по предварително начертани 26 цели. Сред тях е прилагане на различни методи за преодоляване забавянето на делата (продължителността им да е максимум 3 месеца след образуването, като срокът за наказателните е още по-кратък) и изискване за прозрачност. Разпределение на делата на случаен принцип е започнало още през 2003 г., изградена е компютърна програма, в която е вкарано деловодството. По думите на Вергиния Димитрова, инфраструктурните подобрения имат пряка връзка с преодоляването на забавянията на делата. „Към момента съдът в Чепеларе е изпълнил 75% от поетите ангажименти. От април 2006 г. сме съд-модел, като този процент е изискваният минимум за изпълнението на 26-те начертани цели. Въпреки признанието продължаваме да работим, за да изпълним изцяло изискванията", заяви Димитрова.” – в-к „Сега”.

Считам, че всичко това е само по себе си порочно и води до допълнителни извращения. В същността им, 90% от предвидимите дела, са разгледани само за една от страните, а те по принцип са две, за да има равно и честно гледане на съдебните дела. На моите хора достъп до споразумения не им се дава. Така и аз не знам що е то, американски съд. Има грамота на американски съд. Не само, че адвокатите не могат да критикуват съда, те са арестувани и атакувани, ако си гледат работата. Що се отнася до конкретния случай на арест, за който говоря, има опасност оттук, за назидание, то единствено да бъде пожертвана съдебната охрана, особено ако продължава да не дава копията на явно уличаващи съдията доказателства, за да не ги представя вече повече от година по случая, за да приключи разглеждането му.

Съществува „Сигнал” на председателя на чепеларския съд до смолянския по повод дадения арест и посегателство на адвокат. Когато се види този сигнал ти става чудно. Когато го прочетеш – се изненадваш. Когато го разкодираш – последва недоумение. Подаден е сигнал за нарушения на даден адвокат. Така пише най-горе – сигнал. Само че съдържанието му е на даване на обяснения пред по-горния съд за нарушения на съдията, а не на сигнал за някакви нарушения на адвоката. Казва се, че съдът е отказал да свърши работа на даден адвокат. Не му е върнал оригинални копия на скици от службата по вписванията. И когато адвокатът продължил да си върши работата – председателят на районния съд викнал охраната. Звучи нещо такова – ако не спреш, ще те спра насила. Звучи напълно възможно – в реда на американския съд по-горе. При проверката ми в служба Кадастър град Смолян установих, че оригиналите на скиците не трябват на службата по вписванията. Те се подават между службите и се връщат на клиентите след вписването, за което се дават за сверка. „За да се спират оригинали на скици, това говори за препродажбата им от съда, според „Кадастър” Смолян.” Службата по вписванията град Смолян изобщо не търси оригинали. Според пострадалия адвокат, отказа да му се върнат скиците е дошъл изневиделица, а към днешния момент, той е убеден, че е било нагласена работа. В най-лекия случай – за подигравка, но тя можело да доведе до умъртвяването му. Един от охраната вадил оръжие. Друг едва го спрял. Добре, че имало охрана и от Смолян, че се разминало довършено убийство. Адвокатът е подал своите обяснения до Адвокатския Съвет Смолян. На техен ред, звучат повече като показания на очевидец и будят доверие. Самият председател в неговия сигнал свързва отказа си за връщането на оригиналните скици, с други дела на адвоката – и звучи като обвинен без обвинение. В същото време акцентира на три пъти нещо, което е публикувано в афера.бг лично за него – че е викал през цялото време, че е нарушавал многократно през изтеклата година, етичните правила и закона. Като сравним афера.бг 2009г. и в-к „Родопи вест” 2010г., виждаме, че този председател на съд се е извинил на засегнатия за това от него адвокат. Това е било за стореното до 2010г. По-скоро на 03. 01. 2011г., го е хванал в този момент за отмъщение и за това не му е върнал нито съдействал да му бъдат върнати скиците, които са собственост на клиентите. Това се вижда и от направения при цялата работа протокол за предупреждение. Първо, надали е законно адвокат да бъде предупреждаван – без съответна процедура, която е заведена последващо в случая. Тя едва ли е на мястото си. Второ. Какво е пречило на председател на съд да окаже съдействие на адвоката, за да не вика, ако е вярно, че той е викал. Дали не е викал, докато са го влачили в продължение на около час, което е по-достоверната версия при сравненията дотук. Трето. Какво ли още се крие в службата „Охрана”, която отказва да снабди пострадалия адвокат с документите, които пряко го касаят, но и се направят за пълен доклад на случилото се. Интересното е повече дали служителят към службата по вписванията е дал обяснения, защото не е поставил лично подписа си към връчения протокол за предупреждение на адвоката.

Всъщност не се вижда какво накрая е даденото предупреждение. В края прозира голяма подигравка. И тъй като в българския закон такава е недопустима, случаят става подозрителен. Подозрителен за това какво е направено с един адвокат от един съдия в качеството му на председател на съд. Виновен ли е за това ограничителният български закон и американският съд, още повече щом действа на местна почва. Още повече, че не действа нито по българския, нито по американския закон – що се отнася от страна на нашите съдии, както и без да се има предвид, от страна на ръководителите на тези съдии, ще има ли нужда за този съд и от американски адвокати, или къде се намира адвокатурата изобщо във визията за американски съд у нас. Според адвоката-жертва, ако би се прилагал поне американския закон в сферата на частната собственост по съдебните дела, не би се стигнало до тук. Според мен в нашия окръг, случаят е за предварително назидание на всички адвокати, които да знаят, че ако не се нрави тяхната работа на съдиите, може да им се случи същото, а именно – предупреждения, глоби, арести, атаки и всякакви други незаконни пречки върху работата им, включително физическото им отстраняване, от страна на нашите съдии. Но е заплашена в цялост и цялата адвокатура. Отделно на ръка, че съдът тук не знае българския закон или не иска да го прилага. И в трите случая, съдията не е на мястото си и се занимава с други дейности откъм ролята и позицията на съд. Като прочетем още веднъж извадките за американския съд и откритите искания на блога, адвокат Наньо Сталев, връзките ни стават ясни. На това, да му се даде гласност, е малко. Трябва да се вика. Недоумението е най-малкото, ако този съд се касае само от едната страна в съдебната зала и дори и по времето извън нея. Подозрението се засилва, след като американският модел съд слага равенство между справедлив процес и табели за държавните такси. И за това усилва властта на съда. Но „табелки” не е правил даже народният съд. Или сега ни се явява с друг етикет – на американски съд.

„Адв. Сталев е правдив, като описва най-лошото от американския съд – споделя на питанията на печатните медии пострадалият от този съд адвокат. – В действителност, дори в най-ограничената сфера на правораздаване, имиграционното право, американският съдия е предвидим и никога няма да изненада страната. Пита я дали ще обжалва, ако отсъди така или иначе, както чувства да извърши. Ако страната каже, да, ще обжалвам, съдията отлага делото за още размисъл и прочит между кориците, и закона. Да не говорим за общия съд, където се прилага общото право, и например, владението, което способства придобиването на собственост. В САЩ то води до способ само след две години непрекъснато владение. Да не говорим, за неравенство между страните в процеса, даже в имиграционния процес – всичко това, което ми направиха нашите съдии, ми даде сили да отида и проуча американския съд в САЩ, сама на моя издръжка. И съм убедена. Нито това е нашият съд, нито истинският американски съд е това, което е в момента у нас.

Напълно съм съгласна и подкрепям адвокат Сталев в исканията му що се отнася до спирането и отправянето наново на един нормален съдебен процес в нормален ред и съответно прилагане на закона. Правото е и нормалното. А що се касае до случилото се конкретно с мен, то е само още едно сравнение в полза на искането на адвокат Сталев – лично аз продължавам най-смело да си гледам работата, а извършилите насилие върху мен, да си отговарят пред по-големия съд – на природата.

Факт е, че леки дела, се извращават все заради едни и същи адвокати и клиенти на съда. Видно от всичките ми такива дела, те са половината от практиката ми, че става въпрос за изнудване. Как иначе да се обясни поведението по тях на съдиите. С личностна омраза и расизъм към мен. Само ако се види решението по тези дела, ще се изведе отношение на игнориране, а по-точно расизъм срещу една от страните, или адвоката им в мое лице.

Има специалисти. Нека разгледат искането на адвокат Сталев. То дава ред, по който да се наложат мерки това тук, повече да не се и помисли от нашите съдии. Поне за попълване с дейно съдържание за титлата и името им, а защо не, и на програмите им. Ако ли не, по-добре да се премахне тази титла, откоето, вярвам, от само себе си, ще започнат да работят нормално. Като че ли дадената титла ги хипнотизира. Това не е съд според дефиниция. Нищо етично няма по сочените от мен дела. Ние знаем и техния, и нашия закон. Те знаят само това, което се казва от интернет за този съд – целта му е усилване на властта, или диктатура.

Няма закон, по който иначе да може един съдия да предупреждава един адвокат, да не говоря, да вика охраната. Спомням си между другото, че едно от делата, този съдия проведе с охрана даже в съдебната зала. Така и никой не взе конкретно отношение по въпросите. Не сме спирали да сезираме нужните органи, всичките ни жалби бяха игнорирани. Необяснимо е защо не се изпълниха нито един път решенията и определенията на Върховен Касационен Съд по сочените дела. Унизително ли им беше. Върховният Съд не издава ли задължителни и за тях актове, та камо ли – и за първостепенния съд. Не виждам кое е накърнило съдиите от моята работа, не са ли те за това, за да получават и разглеждат оплакванията, вместо да се обиждат, ако искаме някак да оневиним стореното срещу личността ми, но и срещу толкова много, ясни дела. Тук случаят не е като при известните нарушения в цяла България когато групи на съдии, прокурори и други присвояват имоти и пари със силата на съд. Тук е този случаят – всеки път, за да не плати един, все същият, на друг, другият не присъства в делото според съда, той няма документи, няма искания, няма оспорвания, него го няма в делото. Адвокатът му е дошъл на гости да се натрапва на съда и на него се гледа като на престъпник. Само че, после, когато трябва да се плати, изведнъж се появява игнорираният, и съдът се сеща за другия, че бил за това тука.

Кога съдът е станал рекетьор и в град Смолян, или няма и други, аналогични случаи, където е постъпил точно обратното, по закон. Приел е за разглеждане поне възражението на другия. Един от всичките ми клиенти, от тази друга страна, на игнорираните, плаща ли плаща – хонорарите на един адвокат. Адвокатът на първия, първенеца. И в съревнованието сега, както досега. Имам предвид социализма. А днес, едва ли повече от пост нео социализъм. Или комунизъм. И вероятно му изплатихме апартамента на този адвокат, ако изобщо е получил тези хонорари този адвокат. По делата няма представени разходни касови ордери. Как съдът се е доверил, че те са платени. А и защо да му се плащат. Той е станал член на клиента си – който е кооперация. Кооперация, която никога не е била собственик, реститут. Цялото й имущество днес като активи е на клиентката на моята страна, която допринася за него с милиони левове в днешна равностойност. Или съдът погледна, че юридически лица не могат да получат адвокатски хонорар, ако не се представляват от юрисконсулт. Или. Погледна ли съдът как владеят ЮЛ? Никак, ако не са имали никога документ. Но нали и за това нотариусът също станал член в кооперацията. Явно по заслуги.

Нали за всички тези посегателства, които са същностни атаки, срещу клиентите ми, както срещу мен, тези адвокати, кооперации и нотариуси имат гръб – съпругата на дадения адвокат като прокурор. И тя ми е влизала в дела – за издръжка – като слушателка. И съдията сбърква заради нея и ме унизява. Или ме е плашила заканително защо не зная аз, къде е моят подзащитен. На него за това съм служебен адвокат, защото няма адрес и защото е „изселен” заради необоснованите обвинения, взети за даденост от същите съдии.

Примерите не спират. И днес тече поредното изнудване от същия съд. Същият адвокат и кооперация срещу син на учителка от Смолян – повече виж във в-к IUS, Google. Даже имиграционният съд в САЩ не е семеен частен съд като нашият. Междудругото, и цели семейства работят в този съд – „вътрешни и външни”, „физическото пространство” е заето, „американските” „директиви” са изпълнени. Заплашваха със затвор мъж и жена, от Павелско, за да не се разведат. Вкарваха учителка от Павелско в Устово. Заплашваха и вкарваха в ареста мъж, за да го разведат без никакви права и без нужните санкции при дадените му права с жена му – Цвятко Янков. Хора на над 70 годишна възраст са последните. Сега мъжът е във Фатово по този начин, след като го ликвидираха така. Нямаше и тук все едно никакво определение на ВКС. Нищо. На Ст. Шаркова ли, също бивша учителка, в гр. Смолян, не развалиха делото за реституция, като се върна от ВКС. Адил Мехмедагов ли не доведоха до разболяване от нелечима болест – доказано с медицински документ. Анастас Беленозов ли не поставиха на колене – за дело за 5 хиляди лева, по което само на нас въпросният председател, потенциален убиец на адвокат, сам уличаващ се за това и на цял лист тук, не допусна свидетели. По първоначални данни сме спечелили делото, но решението, изведнъж е подменено срещу Беленозов.

За Мария Талева ли не понесохме двучасови обиди, които се изтриха от звукозаписа. Изнудвана от известен изнудващ, в качеството му на баща на малолетно дете – без документи. Зоя Хронева ли не изнудиха. Два пъти печели делото си във Върховния Касационен Съд и тук три пъти го развалиха. Мария Костадинова ли. Кого ли не изнудиха и не поставиха на колене – да се види кои са. Занимаваха хората със своята сила и високомерие. Къде тук виждате някаква съдийска етика. Колко ли адвокати от Пловдив и София не плакаха на стената на плача – американския чепеларски съд. Във война се съюзяват всичките 13 съдии в Окръжния съд срещу само един адвокат.

По моите дела майки и бащи, майки и дъщери, майки и синове освен съпрузи, влизаха на една непрекъсната атака от 2003г. досега. Връзките на влияние на другия адвокат, адв. К. гр. Чепеларе. На пряко отношение на експертките Б. и  К. Тук прави паралел и буди недоумение делото Демирев Симеонов към Окръжен съд на първа инстанция в сравнение едно от известните ми дела – „Рибката” гр. Чепеларе. Как Г. Д. е придобил по строителен материал само за канализация собственост в съседен обект, а какво се прави да изгубим с моите клиенти делото за „Рибката”. Разбираемо при всичко това, че гледат на мен сякаш им отивам на гости у дома и могат, и да ме стрелят. Не мога само да разбера – кой все пак измисли решенията им, защото всички те при моите дела са явно едностранни, и пряко доказват така, умишлено извращаване, подмяна на нещата. Превратно прилагане, направа на доказателства както и дела, и превишаване на власт. Когато вляза в съдебната зала не знам кой съдия е срещу мен. За мен е най-големият човек в България. Забравям кои са личностите на съдиите. Вероятно и аз не харесвам повечето от тях, като знам какво направиха с мен. Вероятно съм един от малкото адвокати, който своевременно влиза в защита срещу лъженето в зала, извънсъдебните прийоми – и това доведе вече и до физическата атака над мен. Сериозността ми се мрази, както и личността ми. Особено спрямо мен, тенденцията е в система и срещу всички. Как си го позволяват съдиите в нашия съд. С какви мотиви за работата си спрямо адвокатурата на РБ подкрепят Съдия Мирослава Тодорова. Елате и извън зала в окръжен или районен съд когато чакаме повечето адвокати и вижте – хора са ме питали, това адвокати ли са, толкова са наплашени преди зала, пред нашия съд. Ако всичко това е било от невежество, последиците са същите – тези съдии трябва да работят нещо друго или да се поправят и се извинят на всички тези хора със сбъркани дела. Също е редно да се възстанови редовната трета инстанция. В момента няма такава напрактика. Няма да има Върховен Съд, а ще правим сега пък Европейски съд, не ни стига Американският, също така пред Висшия Съдебен Съвет. Този съвет се очерта като ненужна шапка на българския съд. По-скоро да прикрива и санира техния умисъл. Бих попитала изобщо за какво ни е и парламента, и какво трябва да преустроим, за да има преустройство, откъде да се завърнем, и оттам да построим върху основите, новата българска държава.

Всичко това и е видно от делата ми. Независимо от тях, оставям простата сметка на отговора за вас, като само упоменавам, че в целия свят има само три примера на преустройство, цели два от които, са българските модели – Възраждането и Търновската Конституция. Третият, е Английската реконструкция.

В този ред, Наньо Сталев следва да се чуе и подкрепи. И да се приветстват 130-те съдии с петицията им в същия ред пред Народното ни Събрание. Да оставим Америка на Америка. Първо да си оправи имиграционното законодателство. За разлика оттук, Америка си признава черно на бяло всички пороци и дефекти, и ги поправя своевременно. Тук, ако се помолиш съдът да се поправи, рано или късно, те стрелят, това е Американският съд в България, когато са двете, са извращение, затъмнение според Римското право. Достатъчна корупция, няма нужда от подкуп.”

                                                          advstalev.blogspot.com

До всички питащи вестници

Наистина има недоумение в откритото ми искане – advstalev.blogspot.com. Недоумението идва от работата на съда в РС Чепеларе и ОС Смолян, които са Американски съд. Ето защо с настоящото излагам какво имам предвид под “Американски СЪД” и в какви връзки от това е моето открито искане срещу Висшия Съдебен Съвет, за да няма повече недоумение, най-вече за българските граждани и лица от това как се решават делата им:

Имам предвид открито  искане с призив, да се обединим зад един законен иск, за национален съд. Запознат съм като юрист с българското правосъдие. Бил съм обективен юрист в продължение на повече от 30 години. Не съм се срамувал да критикувам пороците на съдебната ни система и преди 89г. Не се притеснявам да изразя позицията си открито и днес.

Поводите за това са много, които се натрупаха в практиката ми, включително и при уволнението на Съдия Мирослава Тодорова, което е чисто политическа саморазправа. Заемам нейната страна и това изразявам в моя скромен вестник в интернет, с адрес: advstalev.blogspot.com. Юристите  прекрасно ме разбраха. Всички медии от първото му издаване в интернет, всички политици повтарят и го акцентират – във всичките му връзки. До преди 18 юли тази година аз обясних позицията си на защита на Съдия Тодорова срещу Висшия Съдебен Съвет с един терористичен акт, който се извърши от съдия срещу адвокат на 03. 01. 2011г. в Районен Съд Чепеларе. Този съдия не беше наказан, дори бе прикрит от страна на Висшия Съдебен Съвет. Още повече, отпочна се преследване по дисциплинарен ред срещу адвоката от дисциплинарен съд на адвокатурата. Тринайсет съдии в Окръжния Съд Смолян заеха категорична позиция срещу адвоката, който насмалко не беше убит по заповед за това на районния съдия до съдебната охрана в град Чепеларе. И при всичко, когато дори да бе имало нарушение от страна на адвоката, а това е изключено, то да се търси у него вина, за това, да бъде убит, защото е отишъл да си върши работата, е меко казано, абсурдно. Само за сведение, след този случай, Главният Прокурор издаде инструкция за неприкосновеност на адвокатите, сякаш съдиите не са запознати с тази неприкосновеност от закона за адвокатурата. И още. Работата на покушения адвокат не се нрави на съдиите в нашия съд. Дали защото касае най-тежките изобщо дела в целия окръг, дали защото те са свързани с грабеж, осъществен от бивша комунистическа кооперация, небезизвестната РПК ГРАД ЧЕПЕЛАРЕ, и този грабеж е съзнателно или нарочно укриван от всички съдии, включително и от нотариус В. Град Чепеларе. Дали защото зад повечето тези дела, противниковата страна се представлява от адвокат Борис Къдрински, който като съпруг на Районния Прокурор, заедно с баща си, адвокат Илия Къдрински е известен, че печели делата си чрез упражняване на извънсъдебен натиск, включително чрез препращане на противниците му  към наказателни или медицински дела – за направление – затвора или психиатрията – фактите са на явна извънсъдебна война, само срещу един адвокат от нашия район, с умисъл и даже заговор. Но това са ВЕЧЕ множество изнудени страни в нашия съд – делата на покушения адвокат са достатъчно доказателство за всичко.

Във всички случаи, за опит за убийство над адвокат – обществено значима фигура, по време на изпълнение на длъжността му по Закона за адвокатурата, извършен от страна на съдия, няма как да се търси вина у адвоката, който е жертва на терористичен акт – т. нар., атентат. Но за цялата история, ако ви заинтригува, прочетете причинно следствените връзки и състав на адрес в интернет: afera.bg – Американски Съд – Ганьовско правосъдие, Американски Съд – Ганьовско правосъдие 2 и Американски Съд – Ганьовско правосъдие 3. Както и за това що е то, Американски Съд – пък в Република България – на адрес: IUS – mariaist.blogspot.com. Там ще намерите как и по какви дела са изнудвани болшинството от страните в РС Чепеларе. Изнудването се прикрива от ОС Смолян. Това, което тук е от значение сега, е че след като има и такива съдии, и те са защитавани от всички съдии, та дори и от страната на един само съд като нашия окръжен съд, тъй също, и от Висшия Съдебен Съвет, та дори са повишавани за всичко, то уволнението на Съдия, в случая Съдия Тодорова, е явна саморазправа, водеща до същия опит – довършен опит за атентат. Нищо, че в случая лично срещу Съдия Мирослава Тодорова, оръжие още не се е извадило.  Но, дори едно замеряне с книга, тебешир – по главата на някого от някого другиго, това е форма на терористично нападение. Едно, всяко, нежелано докосване до ръката на дадено лице от друго – е насилие – телесна повреда, според българската, наказателно-правна теория.

В целия ред на съвпадения, на отричащи и аргументиращи се факти, аз виждам една адска поредица, на умишлено насилие над закона, правото, морала, но най-вече, над българския народ, от страна, на безочливото, безбожно, правосъдие, което тече днес в нашия съд. И правя следните връзки оттук, и обяснения, а именно:

В град Чепеларе вече няма обикновен Чепеларски Районен Съд. Той бе реформиран на Американски Модел Съд, и се нарича Първият Американски Съд в Република България. За това има и грамота, по моя информация. Какво значи това. Аз не зная. Само заглавието му сочи на абсурд. Както на насилствени, извратени работи. Това и значи този съд. Не само, че без друго, целият ни процесуален закон бе извратен, особено през 2008г., и още от 90-та година се посегна над, що годе нормалния дотогава,   български съд, като това се направи с направата и развалата на Висшия Съдебен Съвет, но представете си колко става наглостта на един съдия, който работи в Американския, така наречен, съд – в Република България. Ясно, че се стига от тези смешения, които са недопустими, до военно престъпно поведение, както умишлени деяния и дейности на съдиите, с българския народ. До гаври. А  вече – и до мародерство, диктатура. Не само, че заради измененията на процесуалния кодекс ГПК – Гражданския процесуален кодекс, от 2008г. насам, вече няма трета инстанция, защото същата е почти недостъпна, ако и това е недопустимо от Конституцията на Република България, дори по Тълкувателно за това Решение, на Върховния Касационен Съд, но  дори процесът в действителност е сведен до ЕДНА ИНСТАНЦИЯ. Не две инстанции. Само до една на практика инстанция защото съдиите от окръжния съд  се водят със съдиите от районния съд за ръчичка, като другарчета в  детската градина, дори като братчета.

Като в един интернат са. Делата се решават по телефон. Делата в окръжния съд на втора инстанция се пишат от съдията, който ги е решил и на първа инстанция – в районния съд. Това е в нашия съд. Но това е и в цяла България. Ако и има много съдии, и те са все пак, МНОЖЕСТВО, които боледуват от тази злина. Но представете си, че всичко това се наслагва в Чепеларе и Смолян. Още по-лошо за нас – за народа, за адвоката, за редовия адвокат – като мен, като всички останали, адвокати по закон в България. Напук, съдиите не прилагат закона. Изпитват щастие от тази власт – да ти правят напук, да унизят българина, прикривайки се зад независимостта и несменяемостта, нека да се каже този факт. Нека се каже – защото сега целият народ е на крак. Срещу насилието в съда, съдебната система и над българския народ. Всички в нашия край сме свидетели на това насилие и извращение – зад ролята на български съд, а в случая – на американски. Американски защото такъв е и в Съединените Американски Щати –  в най-тясната област на правораздаването, даже не от правосъдието, на американците. В действителност, в областта на имиграционното право на САЩ, техният съд е почти на една инстанция. Той има следната форма. Пример. Искаш от САЩ да приложат някаква форма за уреждането ти на статут, на жителство, или на някакъв липсващ документ, без който, пребиваването ти става незаконно – нарушаваш границите на САЩ. Подаваш си молба. Отиваш пред административния орган. След това неговото решение или мярка за оправяне на нещата се преглежда от съдия. Процесът е на една инстанция. Може да обжалваш решението на съдията, но много рядко, да спечелиш. Докато тече обжалването на втора инстанция – пак от един съдия, който се води административен ръководител на първия съдия, могат да минат от три дни до девет и повече месеци. Решението на последния пък – можеш да обжалваш и на трета инстанция – в общия съд, но тогава чакаш години, и може накрая да ти кажат, че изобщо нямаш право на жалба. Ти, обаче, чакаш. Търпиш. Колкото може, повече. През това време, ти си в ограничен режим. Даже под известни мъчения. Охраняван си от частна фирма, която владее имиграционните помещения в САЩ, заради които имиграционният закон се изменя всеки ден, за да им паднеш в ръцете и да те приберат – в тези помещения, на властта на тази частна фирма, за която е цялата работа. Прилича на Казино. В транскрипция, произношението на абревиатурата, която е тази фирма, името й прилича на следния призив, в превод на български език – спасете пожертваното животно. Битката е до кост и кокал. За да оцелееш, трябва да ползваш буквално оперативни начини и средства. Като да клеветиш другия, когато си под зависимостта, и ти се е  наложило да влезеш в кръга на тази система. Учителите даже учат учениците да клеветят родителите си, за да се пълнят помещенията на имиграционните власти и фирма. На глава, ако не платиш, не по-малко от 4 хиляди долара, поне за да те пуснат – под гаранция, за която да платиш още толкова на глава, няма излаз. Е, и аз не зная що е то, Американски съд –  в – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, но като запознат с този съд, от учебник на Американски адвокат на български език, издание на СУ, виждам само приликите. Никаква разлика. Да не навлизам в държавни тайни или в Сталинизма, но тези власти си имат и много други кадри, както средства, манипулации и начини. И си спомням.

Нямаше ли една версия, че атентатът на 11 септември, преди около 11 години, е извършен от самите Американски ЩАТИ. А помните ли, че той скрепи едно незаконно правителство, една незаконна власт – невинният наивен народ, в своя патриотизъм, се самопотуши, или бе погълнат от методите и операциите на службите на Американския съд – в държавата Америка. А сега  - не правите ли връзката, която и аз – с атентата в Сарафово, както срещу един български адвокат. При толкова съвпадения и еднакви правила, на гавра след гавра, се  идва и до този извод – при направата на дела, в която сме принудени да живеем – и народ, и адвокат – в името на народа. Моля ви помислете и ме подкрепете – не толкова за лична справедливост, а за обща – да се забрани Американския модел съд в Република България, да се отменят жестоките разпоредби на гражданския процесуален кодекс, да се възстанови Българския Съд на принципна основа, с Български съдии – в името на Българския Народ – в Българска Държава. Обръщам се до всички други жертви на Американския Съд – зная, че ме разбирате в откритото ми искане и без днешните разяснения. Присъединете се към искането ми – открито, и в интернет, и на настоящия вестник. Както и всички Вие, Уважаеми Съдии и Колеги, Адвокати, видях, че сме единомислещи. Желая успех.

Това е което искам и причините за моя призив, най-накратко. Не само че изгоряха толкова много мои клиенти в цялата връзка, но след всичко, аз съм длъжен по закона за адвокатурата, да взема отношение и позиция – В ИМЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВОСЪДИЕ И БЪЛГАРСКАТА АДВОКАТУРА. Защото без тях, няма народ. Ето това сме длъжни вече да правим. Що се отнася до случая на опита за убийство над адвокат, цитирам в част изложението на този адвокат до Адвокатския Съвет град Смолян, който бе сезиран от съдията-убиец, представете си, и който страхливо мълчи и до сега, и нито веднъж не взе мерки за защита на адвокатите си, вероятно заради смолянски скрупули:

„На 03. 01. 2011г. от 10 до 12 часа сутринта, бях заставена да стоя под придружаването на охраната по нареждането на председател Х. в съдебната сграда на РС, докато си свърша служебната работа. Първият час бях влачена в коридора на единия етаж от охраната, което се случи най-неочаквано. Вероятно защото бях в шок, аз не се отбранявах, не обръщах внимание, и най-кротко настоявах да ме оставят да си свърша работата. Вероятно защото и охраната бяха в шок, през повечето време вторият час, се смееха, когато също ме влачиха. Един щеше да ме носи на столче като булка, когато успях да седна най-после на една седалка в съда. Заповядано им било както ми съобщиха преди да почне всичко, да ме изкарат насила от съда, включително ако трябва и да стрелят, както ме предупредиха – „ако трябва и да ме носят, жива или умряла, но да ме изнесат от съда, ако трябва и да ме влачат по улицата”. Включително на два пъти единият от охранителите, които първоначално бяха трима, когато ме хванаха и ме задърпаха на  кънки, а аз се дърпах, откопчаваше оръжието си. Вторият път три ръце го спряха, дори забелязах, че М. Б. леко поприпадна и замълча, дотогава само тя викаше. В края бях заставена да чакам 1 час, да ми се съставя и протокол. Оригиналът предадоха на мен с моите възражения в него, а за тях, ми издърпаха недовършения, без моите възражения протокол. След 10 минути след това издърпване и връчване на протоколи, единият от охраната се върна, заби си показалеца над едната ми гръд, която ме боля както и ръцете ми 4 дни, седмица, и на ухо ми нашепна, че ако още веднъж дойда в съда, ще ме глобят до 10 хиляди лева.

През цялото време с. Х. се появяваше от кабинета й и даваше наставления на охраната, след това се връщаше обратно в канцеларията си, вероятно да докладва на окръжен съд, а оттам, да й дават ново задание. Нито е попитала има ли проблем, нито нищо. Нито е имало проблем. Освен от нейна страна. Аз не допуснах да бъда изнесена от съда от охранители, докато не си свърша работата и не установя какво точно се иска и се прави с мен. Това с оръжието бе в самото начало, за да напусна сама от страх. При положение, че не напуснах, ме завлачиха и ме влачиха цял час.

Това, което се е правило, е било покушение с цел и физическото ми ликвидиране и злепоставянето ми нацяло като адвокат. Най-малко да бъда сплашена и да изоставя работата си като адвокат. Всичко това, като произтича от една чисто и просто злоба – срещу делата ми, срещу качествата ми, способността ми и едновременно с това – устойчивия ми морал и воля. Това, което се размина следователно и на съдебната власт в окръжен съд, е да ми прави сега помен – около четиридесетте дни. Всичко е било нагласена работа. Изобщо от моя страна на този светъл ден не съм очаквала такова нещо. Интересно, че някой се е замислил какво се е случило наистина от 10 до 12 часа  през онзи ден, и в 1, 30 часа е звънил в СВ при РС С. за справка, която единствено умолявах да бъде направена точно в 9, 40 часа в съда, включително ако за това да трябва и да се обърнат пряко до ръководството на окръжен съд, тъй като нито Х., нито Б., разбират от вписвания, те и изобщо от нищо не разбират и никой адвокат, който разбира от право, не е доволен от тези съдии, никой. Аз съм в тази служба 10 години, с К. не съм имала никакви проблеми.

Всичко това, както с настоящата го декларирам в качеството ми на адвокат, се издава и от самото оплакване на Х. по случая.

На няколко места тя издава същата тази истина, в цялост. Ще Ви ги посоча на разговор, придружена от мои свидетели по случая, няколко адвокати. За всичко това разполагам и с доказателства, с дела, факти, които също ще изложа на разговор пред Вас с моите свидетели адвокати за случая, включително звукозаписи. Имам и обикновени свидетели, очевидци. Ще посоча всички тях.

Ако Х. наистина смята, че е извършила нещо редно, че адвокатът й е подчинен, че ако би имало проблем, то тя като председател, вместо да го разреши, е била всевластна да плаши адвоката, да го изнудва, да го малтретира, да го подлага на изпитания, та макар и не за да си изгуби по този начин дадено дело – по извънсъдебна както и принуда в съдебно заседание; и ако вярва, че при една сравнителна ревизия на всички нейни дела със закона, съответно на моите дела в РС и ОС, с другите дела от същия вид и характер, както и на всички мои дела във всички други съдилища, то тя все още ще е в силата си да малтретира от позицията на съдия, което моля технично да проверите за себе си, тайно и отнапред, деликатно и без никой дори да разбере, че го проверявате, то нека да бъде така, и да започне проверка като проверките – пълна, обективна, щателна, и да се установи какво прави Х. с българската адвокатура, и кой й е гръб да прави това. И се извърши преди всичко сравнителна ревизия по всички мои дела, тези на въззивен и районен съд, и те се съпоставят със закона, законните следствия, и добрата съдебна практика, нужната и дължима за същия род дела. Както и с други такива дела на съда. Но съм убедена, никой обикновен съдия не би си позволил такова поведение, а тя го върши и в съдебна зала, и продължава извънсъдебно.

Аз съм 10 години адвокат, юрист, карам по закон, мога да се сравнявам, и с право се сравнявам, с най-добрите адвокати в България. Убедена съм в невежеството на нашия съд и злобата му и нечовешките прийоми от това срещу добрите адвокати. Най-малко на това основание на наш гръб си правят практика. Имам 79-89% успеваемост на делата си. Имам над 5 хиляди адвокатски преписки от 2003г., включително във военните съдилища на РБ и в европейските, в това число нотариални и регистърни производства. От делата си тежки състави, които са над 10, съм изгубила 3 граждански дела, 2 от които могат да се възобновят – ако бяхме сред нормални съдии, то досега е трябвало да ги възобновят служебно – пар. 47 ГПК, от ЗИДГПК, ДВ, от 30. 05. 2008г. Едно от останалите 7-9 дела, все още не губя, продължавам да го завеждам, и цялата работа е най-вече заради него, за да се откажа от това дело, което няма да стане. Един от свидетелите ми е такъв, че е денонощно с мен от 2003г. Ослепя от насилието срещу кантората ми заради това дело от страна на целия ч. съд. Аз бях готова да се свърши на няколко пъти, защото много вярвах на съдиите по онова време – 2004г.-2005г. Спомняте ли си едно от тогавашните ни събрания. Това имах пред вид и споделих. Смениха се всички съдии, с мен и Х., и Р. продължават както и първите. Уроци ли са вземали как се прави с мен, чудно ми е. Нека Моля, мезето им да е дотук.

Убедена съм, че става въпрос за съзнателни посегателства срещу мен, за военни престъпления включително, винаги заради един друг адвокат, когато той е представител на една от страните – думите използвам, като не откривам по-точни от тях и като юрист, и човек. Нечовешкото отношение е меко казано и неточно. В ръцете ми имам повече от 4 дела, когато това се е правило с моите клиенти, не само срещу един. Някои спечелиха делото си посмъртно. Други се предадоха – съответно почнаха да умират от там и противниците. Ще почнат да умират и съдиите, ако това продължи, и не се спре.

Много иска Х. и съдиите в окръжен съд да ме няма, и влизат в една чужда мъст, която аз виждам, и за това не им обръщам внимание, но която на мен не ми е присъща. Но съответно, аз съм си на моето място, и нищо не може да ме спре в свободното ми законосъобразно извършване на изключителната ми дейност, такава по закон. Друго няма да ме видите да правя.

Действително, след като всеки се държи с мен с насилие в съдебна зала, възможно е след 8 години, на 9-тата, и да съм се развикала някъде, но това не е било в Ч. съд. Там само Х. е тази, която вика. Служителките й реваха една година от нея, за това говореше целият град, дори прокурорите в окръга знаят това, били са там, присъствали са. Ако през дадения ден, чиято дата е единственото вярно нещо от оплакването й, на мое място беше А. М. Г., примерно, о, той щеше да вика, щеше и да ги застреля, ако на него му се бяха бръкнали за оръжие.

Нищо не е вярно от оплакването на Х., и ако ми позволите да разпитам и две служителки от съда насаме пред Вас с мой колега, без ничие друго присъствие, ще Ви го докажа веднага.

Но съм убедена, че ако се наложи всички служителки да свидетелстват по това оплакване в мое присъствие, без съдията и каквито и да е съдии, те няма да потвърдят казаното, което ще Ви моля да видите как най-добре ще приключи този случай, но така, че да се вземат мерки в полза на адвокатурата и в моя защита.”

С уважение: адв. Наньо Атанасов Сталев.

advstalev.blogspot.com