Смолянски съд – Американски съд – от
етикета до епитета
Какво точно се има предвид при откритите ми
искания в качеството ми на адвокат Сталев, публикувани в интернет страниците,
за закриването на американския съд и за български съд в българска държава,
отправени за това срещу държавните органи. Едва ли гражданите също знаят, че
нашият съд е станал в действителност, американски съд. Още повече медиите, с
които го обсъдих, се озадачиха за дадения пример от самия мен за това – що е
то, американски съд, като опит за посегателство върху живота на адвокат от наш,
местен, американски съд. Макар че е писано, чели сме и чували, нека ясно да
проверим. Ето докъде стигна проверката по изложените факти, по страницата, адвокат
Наньо Атанасов Сталев от град Смолян – advstalev.blogspot.com/IUS, Google.
Според страницата на Окръжен съд Смолян в
интернет, "през м. септември 2000г. Окръжен съд – Смолян става един от
първите съдилища-модели в България. Програмата за съдилища-модели е създадена
през 2000г. от Проекта за развитие на съдебната система към Американката
агенция за развитие. Главната цел на програмата е да се подобри
правораздаването и по този начин да се спомогне за повишаване на общественото
доверие в съдебната система. Всеки съд-модел служи за образец на челния опит в
българската съдебна система. Съд-модел е съд, който притежава следните
характеристики:
- Достъп до правосъдие
- Експедитивност
и своевременност
- Равенство, справедливост и
честност
- Независимост
и отчетност
- Непрекъснато
усъвършенстване
- Обществено доверие."
Според
различни медийни източници в интернет, "девет съдилища са били обявени за "съд-модел" по
втория План за подобряването на работата на съда (План 2) на специална
церемония в проведената в Трявна среща от фондация "Америка за България".
Срещата се провежда по проекта "Усъвършенстване на работните процеси в
съда", изпълняван от Сдружение "Програма за развитие на съдебната
система" (ПРСС) и финансиран от фондация "Америка за България". План
2 е в основата на проекта и се състои от 24 стандарта за качество. През април Висшият съдебен съвет (ВСС)
приел като препоръчителни за всички съдилища в страната стандартите на Плана. Окръжен
съд - Смолян
е обявен за втори път съд-американски модел, за предоставянето правото на
адвокатите от съдебния регион да оценяват работата на съдиите и за успешно
осъществяваната програма "Спогодби", за ревностно следене за изпълнението и анализирането на времевите
стандарти и решаването на делата в разумен срок. Районен съд - Чепеларе - сред
първите, приели правила и процедури за осъществяване на електронна
кореспонденция и първият съд в България, въвел системата Спийчлаб, обслужваща
незрящи, както и за изграждането със собствен ресурс и с подкрепата на местните
институции стая за изслушване на деца.
Програмата за съдилища-модели в България е създадена през 2000 г.
от Проекта за развитие на съдебната система към Американската агенция за
международно развитие. От 2001 г. ПРСС работи на местно ниво с определени
съдилища по програмата “Съдилища-модели”. Главната цел на програмата е да се
подобри правораздаването и по този начин да се спомогне за повишаване на
общественото доверие в съдебната система. Всеки съд-модел служи за образец като
американския при разпространяване на позитивния опит в българската съдебна
система. С цел подобряване и улесняване достъпа на гражданите,
прозрачност и отвореност на съдилищата, Проект за развитие на съдебната
система поставя ударение върху няколко от многобройните аспекти на съда.
Оказаната помощ е в следните области:
Модернизация на оборудването и най-рационално използване на физическото пространство; Прилагане на стандартизирана система за вертикално подреждане на делата според поредния номер и на подобрена система за търсене на делата; Оптимизиране на работния процес чрез компютъризация, обучение и ново подреждане на работните места; Обучение и развитие на човешките ресурси.
Като отчита факта, че ефективното
управление на съда е непрекъснат процес, ПРСС предоставя помощ при създаването
на план за подобряване работата на съда. Този план набляга на дейности,
свързани с оптимизиране управлението на съда, съдебната администрация,
информационните технологии, обучението и работа с обществеността. През 2004 г.
съдилищата-модели и съдилищата-партньори поели ангажимент да работят върху
разработването и прилагането на различни мерки
за намаляване забавянето на делата, прозрачни процедури за наемане на съдебни
служители, предоставяне на информация на гражданите, публично оповестяване на
съдебните такси, поставяне на указателни табели и използване на автоматизирана
система за делата.
Преди да започне работа със
съдилищата-модели, Проект за развитие на съдебната система извършило проучване
на редица съдилища в страната. В резултат на проучването са разкрити редица
общи проблеми в българската съдебна система: Материалната
база не благоприятства ефективната работа; Материалната база влияе за
поддържане на лошото мнение на гражданите за функциите на съда; Недостиг на финансови и човешки ресурси;
Остаряла система на подреждане на делата и лошо качество на папките; Пришиване
на документите към папките; Записване на една и съща информация на много места;
Неизползване на система за етикети или
обозначаване; Недостатъчна автоматизация; Липса на систематично
структуриране на обучение за съдебните служители; съдиите имали нужда от обучение в областта на надзора, управлението и
администрацията; Недостатъчен достъп за обществеността: стари и недостатъчни на брой табели и
други средства за информиране на гражданите, кратко време за работа с граждани, служителите нямали нагласа, че работят за
гражданите.
Помощта е съсредоточена върху пет основни области: подобряване процеса на работа; автоматизация на работата на съда; подобряване обслужването на гражданите; оползотворяване на физическото пространство; продължаване на професионалното развитие/обучение.
Работа с обществеността, Цели: Гарантиране на адекватен достъп на обществеността до съда,
подобряване на наличната информация и повишаване на справедливостта и
прозрачността на процесите в съда, увеличаване ефективността на работата и качеството
на обслужване на вътрешните и външни клиенти чрез подобряване и
модернизиране на физическото пространство. Постижения: Указателни табели:
Информационните табла и другите указателни табели, поставени на достъпни за
гражданите места, дават информация за работното време на съда, местоположението
на залите и графика на заседанията, местонахождението на службите и,
кабинетите, достъпни за гражданите и редът за завеждане на дела, подаване на
документи и правене на справки."
"Преди да
се включим в програмата, бяхме в малка общинска сграда. Имахме 4 стаи с една
печка на дърва. Трима съдии бяха в един кабинет, като отделна стая имаше само
за председателя на съда. Разполагахме и само с една малка съдебна зала",
обяснил председателят на Районен съд Чепеларе Вергиния Димитрова. След
одобряването и приемането на Чепеларе като съд-партньор е изградена изцяло нова
сграда за съда. Сега той разполага с 2 съдебни зали и една конферентна. Малките
4 стаи сега са 4 етажа, които се обитават от 18 служители, между които двама
съдии, съдия-изпълнител, съдия по вписванията и 13 служители. Съдът в Чепеларе естествено е поел и
ангажименти към програмата, като през тези 3 г. се е работило по
предварително начертани 26 цели. Сред тях е прилагане на различни методи за
преодоляване забавянето на делата (продължителността
им да е максимум 3 месеца след образуването, като срокът за наказателните е
още по-кратък) и изискване за прозрачност. Разпределение на делата на случаен
принцип е започнало още през 2003 г., изградена е компютърна програма, в която
е вкарано деловодството. По думите на Вергиния Димитрова, инфраструктурните
подобрения имат пряка връзка с преодоляването на забавянията на делата. „Към
момента съдът в Чепеларе е изпълнил 75% от поетите ангажименти. От април 2006
г. сме съд-модел, като този процент е изискваният минимум за изпълнението на
26-те начертани цели. Въпреки признанието продължаваме да работим, за да
изпълним изцяло изискванията", заяви Димитрова.” – в-к „Сега”.
Считам, че
всичко това е само по себе си порочно и води до допълнителни извращения. В
същността им, 90% от предвидимите дела, са разгледани само за една от страните,
а те по принцип са две, за да има равно и честно гледане на съдебните дела. На
моите хора достъп до споразумения не им се дава. Така и аз не знам що е то,
американски съд. Има грамота на американски съд. Не само, че адвокатите не
могат да критикуват съда, те са арестувани и атакувани, ако си гледат работата.
Що се отнася до конкретния случай на арест, за който говоря, има опасност оттук,
за назидание, то единствено да бъде пожертвана съдебната охрана, особено ако
продължава да не дава копията на явно уличаващи съдията доказателства, за да не
ги представя вече повече от година по случая, за да приключи разглеждането му.
Съществува
„Сигнал” на председателя на чепеларския съд до смолянския по повод дадения
арест и посегателство на адвокат. Когато се види този сигнал ти става чудно.
Когато го прочетеш – се изненадваш. Когато го разкодираш – последва недоумение.
Подаден е сигнал за нарушения на даден адвокат. Така пише най-горе – сигнал.
Само че съдържанието му е на даване на обяснения пред по-горния съд за
нарушения на съдията, а не на сигнал за някакви нарушения на адвоката. Казва
се, че съдът е отказал да свърши работа на даден адвокат. Не му е върнал
оригинални копия на скици от службата по вписванията. И когато адвокатът
продължил да си върши работата – председателят на районния съд викнал охраната.
Звучи нещо такова – ако не спреш, ще те спра насила. Звучи напълно възможно – в
реда на американския съд по-горе. При проверката ми в служба Кадастър град
Смолян установих, че оригиналите на скиците не трябват на службата по
вписванията. Те се подават между службите и се връщат на клиентите след
вписването, за което се дават за сверка. „За да се спират оригинали на скици,
това говори за препродажбата им от съда, според „Кадастър” Смолян.” Службата по
вписванията град Смолян изобщо не търси оригинали. Според пострадалия адвокат,
отказа да му се върнат скиците е дошъл изневиделица, а към днешния момент, той
е убеден, че е било нагласена работа. В най-лекия случай – за подигравка, но тя
можело да доведе до умъртвяването му. Един от охраната вадил оръжие. Друг едва
го спрял. Добре, че имало охрана и от Смолян, че се разминало довършено
убийство. Адвокатът е подал своите обяснения до Адвокатския Съвет Смолян. На
техен ред, звучат повече като показания на очевидец и будят доверие. Самият
председател в неговия сигнал свързва отказа си за връщането на оригиналните
скици, с други дела на адвоката – и звучи като обвинен без обвинение. В същото
време акцентира на три пъти нещо, което е публикувано в афера.бг лично за него
– че е викал през цялото време, че е нарушавал многократно през изтеклата
година, етичните правила и закона. Като сравним афера.бг 2009г. и в-к „Родопи
вест” 2010г., виждаме, че този председател на съд се е извинил на засегнатия за
това от него адвокат. Това е било за стореното до 2010г. По-скоро на 03. 01.
2011г., го е хванал в този момент за отмъщение и за това не му е върнал нито
съдействал да му бъдат върнати скиците, които са собственост на клиентите. Това
се вижда и от направения при цялата работа протокол за предупреждение. Първо,
надали е законно адвокат да бъде предупреждаван – без съответна процедура,
която е заведена последващо в случая. Тя едва ли е на мястото си. Второ. Какво
е пречило на председател на съд да окаже съдействие на адвоката, за да не вика,
ако е вярно, че той е викал. Дали не е викал, докато са го влачили в
продължение на около час, което е по-достоверната версия при сравненията дотук.
Трето. Какво ли още се крие в службата „Охрана”, която отказва да снабди
пострадалия адвокат с документите, които пряко го касаят, но и се направят за
пълен доклад на случилото се. Интересното е повече дали служителят към службата
по вписванията е дал обяснения, защото не е поставил лично подписа си към
връчения протокол за предупреждение на адвоката.
Всъщност не се
вижда какво накрая е даденото предупреждение. В края прозира голяма подигравка.
И тъй като в българския закон такава е недопустима, случаят става подозрителен.
Подозрителен за това какво е направено с един адвокат от един съдия в
качеството му на председател на съд. Виновен ли е за това ограничителният български
закон и американският съд, още повече щом действа на местна почва. Още повече,
че не действа нито по българския, нито по американския закон – що се отнася от страна
на нашите съдии, както и без да се има предвид, от страна на ръководителите на
тези съдии, ще има ли нужда за този съд и от американски адвокати, или къде се
намира адвокатурата изобщо във визията за американски съд у нас. Според
адвоката-жертва, ако би се прилагал поне американския закон в сферата на частната
собственост по съдебните дела, не би се стигнало до тук. Според мен в нашия
окръг, случаят е за предварително назидание на всички адвокати, които да знаят,
че ако не се нрави тяхната работа на съдиите, може да им се случи същото, а
именно – предупреждения, глоби, арести, атаки и всякакви други незаконни пречки
върху работата им, включително физическото им отстраняване, от страна на нашите
съдии. Но е заплашена в цялост и цялата адвокатура. Отделно на ръка, че съдът тук
не знае българския закон или не иска да го прилага. И в трите случая, съдията не е на
мястото си и се занимава с други дейности откъм ролята и позицията на съд.
Като прочетем още веднъж извадките за американския съд и откритите искания на блога,
адвокат Наньо Сталев, връзките ни стават ясни. На това, да му се даде гласност,
е малко. Трябва да се вика. Недоумението е най-малкото, ако този съд се касае
само от едната страна в съдебната зала и дори и по времето извън нея. Подозрението
се засилва, след като американският модел съд слага равенство между справедлив
процес и табели за държавните такси. И за това усилва властта на съда. Но
„табелки” не е правил даже народният съд. Или сега ни се явява с друг етикет –
на американски съд.
„Адв. Сталев е
правдив, като описва най-лошото от американския съд – споделя на питанията на
печатните медии пострадалият от този съд адвокат. – В действителност, дори в
най-ограничената сфера на правораздаване, имиграционното право, американският
съдия е предвидим и никога няма да изненада страната. Пита я дали ще обжалва,
ако отсъди така или иначе, както чувства да извърши. Ако страната каже, да, ще
обжалвам, съдията отлага делото за още размисъл и прочит между кориците, и
закона. Да не говорим за общия съд, където се прилага общото право, и например,
владението, което способства придобиването на собственост. В САЩ то води до
способ само след две години непрекъснато владение. Да не говорим, за
неравенство между страните в процеса, даже в имиграционния процес – всичко това,
което ми направиха нашите съдии, ми даде сили да отида и проуча американския
съд в САЩ, сама на моя издръжка. И съм убедена. Нито това е нашият съд, нито
истинският американски съд е това, което е в момента у нас.
Напълно съм
съгласна и подкрепям адвокат Сталев в исканията му що се отнася до спирането и
отправянето наново на един нормален съдебен процес в нормален ред и съответно
прилагане на закона. Правото е и нормалното. А що се касае до случилото се
конкретно с мен, то е само още едно сравнение в полза на искането на адвокат
Сталев – лично аз продължавам най-смело да си гледам работата, а извършилите
насилие върху мен, да си отговарят пред по-големия съд – на природата.
Факт е, че леки
дела, се извращават все заради едни и същи адвокати и клиенти на съда. Видно от
всичките ми такива дела, те са половината от практиката ми, че става въпрос за
изнудване. Как иначе да се обясни поведението по тях на съдиите. С личностна
омраза и расизъм към мен. Само ако се види решението по тези дела, ще се изведе
отношение на игнориране, а по-точно расизъм срещу една от страните, или
адвоката им в мое лице.
Има специалисти.
Нека разгледат искането на адвокат Сталев. То дава ред, по който да се наложат
мерки това тук, повече да не се и помисли от нашите съдии. Поне за попълване с
дейно съдържание за титлата и името им, а защо не, и на програмите им. Ако ли
не, по-добре да се премахне тази титла, откоето, вярвам, от само себе си, ще
започнат да работят нормално. Като че ли дадената титла ги хипнотизира. Това не
е съд според дефиниция. Нищо етично няма по сочените от мен дела. Ние знаем и
техния, и нашия закон. Те знаят само това, което се казва от интернет за този
съд – целта му е усилване на властта, или диктатура.
Няма закон, по
който иначе да може един съдия да предупреждава един адвокат, да не говоря, да
вика охраната. Спомням си между другото, че едно от делата, този съдия проведе
с охрана даже в съдебната зала. Така и никой не взе конкретно отношение по
въпросите. Не сме спирали да сезираме нужните органи, всичките ни жалби бяха
игнорирани. Необяснимо е защо не се изпълниха нито един път решенията и
определенията на Върховен Касационен Съд по сочените дела. Унизително ли им беше.
Върховният Съд не издава ли задължителни и за тях актове, та камо ли – и за първостепенния
съд. Не виждам кое е накърнило съдиите от моята работа, не са ли те за това, за
да получават и разглеждат оплакванията, вместо да се обиждат, ако искаме някак
да оневиним стореното срещу личността ми, но и срещу толкова много, ясни дела.
Тук случаят не е като при известните нарушения в цяла България когато групи на
съдии, прокурори и други присвояват имоти и пари със силата на съд. Тук е този
случаят – всеки път, за да не плати един, все същият, на друг, другият не
присъства в делото според съда, той няма документи, няма искания, няма
оспорвания, него го няма в делото. Адвокатът му е дошъл на гости да се натрапва
на съда и на него се гледа като на престъпник. Само че, после, когато трябва да
се плати, изведнъж се появява игнорираният, и съдът се сеща за другия, че бил
за това тука.
Кога съдът е
станал рекетьор и в град Смолян, или няма и други, аналогични случаи, където е
постъпил точно обратното, по закон. Приел е за разглеждане поне възражението на
другия. Един от всичките ми клиенти, от тази друга страна, на игнорираните,
плаща ли плаща – хонорарите на един адвокат. Адвокатът на първия, първенеца. И
в съревнованието сега, както досега. Имам предвид социализма. А днес, едва ли
повече от пост нео социализъм. Или комунизъм. И вероятно му изплатихме
апартамента на този адвокат, ако изобщо е получил тези хонорари този адвокат.
По делата няма представени разходни касови ордери. Как съдът се е доверил, че
те са платени. А и защо да му се плащат. Той е станал член на клиента си –
който е кооперация. Кооперация, която никога не е била собственик, реститут. Цялото
й имущество днес като активи е на клиентката на моята страна, която допринася
за него с милиони левове в днешна равностойност. Или съдът погледна, че
юридически лица не могат да получат адвокатски хонорар, ако не се представляват
от юрисконсулт. Или. Погледна ли съдът как владеят ЮЛ? Никак, ако не са имали
никога документ. Но нали и за това нотариусът също станал член в кооперацията.
Явно по заслуги.
Нали за всички
тези посегателства, които са същностни атаки, срещу клиентите ми, както срещу
мен, тези адвокати, кооперации и нотариуси имат гръб – съпругата на дадения
адвокат като прокурор. И тя ми е влизала в дела – за издръжка – като
слушателка. И съдията сбърква заради нея и ме унизява. Или ме е плашила
заканително защо не зная аз, къде е моят подзащитен. На него за това съм
служебен адвокат, защото няма адрес и защото е „изселен” заради необоснованите
обвинения, взети за даденост от същите съдии.
Примерите не
спират. И днес тече поредното изнудване от същия съд. Същият адвокат и
кооперация срещу син на учителка от Смолян – повече виж във в-к IUS, Google. Даже
имиграционният съд в САЩ не е семеен частен съд като нашият. Междудругото, и
цели семейства работят в този съд – „вътрешни и външни”, „физическото
пространство” е заето, „американските” „директиви” са изпълнени. Заплашваха със
затвор мъж и жена, от Павелско, за да не се разведат. Вкарваха учителка от
Павелско в Устово. Заплашваха и вкарваха в ареста мъж, за да го разведат без
никакви права и без нужните санкции при дадените му права с жена му – Цвятко
Янков. Хора на над 70 годишна възраст са последните. Сега мъжът е във Фатово по
този начин, след като го ликвидираха така. Нямаше и тук все едно никакво
определение на ВКС. Нищо. На Ст. Шаркова ли, също бивша учителка, в гр. Смолян,
не развалиха делото за реституция, като се върна от ВКС. Адил Мехмедагов ли не
доведоха до разболяване от нелечима болест – доказано с медицински документ.
Анастас Беленозов ли не поставиха на колене – за дело за 5 хиляди лева, по
което само на нас въпросният председател, потенциален убиец на адвокат, сам
уличаващ се за това и на цял лист тук, не допусна свидетели. По първоначални
данни сме спечелили делото, но решението, изведнъж е подменено срещу Беленозов.
За Мария Талева
ли не понесохме двучасови обиди, които се изтриха от звукозаписа. Изнудвана от
известен изнудващ, в качеството му на баща на малолетно дете – без документи.
Зоя Хронева ли не изнудиха. Два пъти печели делото си във Върховния Касационен Съд
и тук три пъти го развалиха. Мария Костадинова ли. Кого ли не изнудиха и не
поставиха на колене – да се види кои са. Занимаваха хората със своята сила и
високомерие. Къде тук виждате някаква съдийска етика. Колко ли адвокати от
Пловдив и София не плакаха на стената на плача – американския чепеларски съд. Във
война се съюзяват всичките 13 съдии в Окръжния съд срещу само един адвокат.
По моите дела
майки и бащи, майки и дъщери, майки и синове освен съпрузи, влизаха на една
непрекъсната атака от 2003г. досега. Връзките на влияние на другия адвокат, адв.
К. гр. Чепеларе. На пряко отношение на експертките Б. и К. Тук прави паралел и буди недоумение делото
Демирев Симеонов към Окръжен съд на първа инстанция в сравнение едно от
известните ми дела – „Рибката” гр. Чепеларе. Как Г. Д. е придобил по строителен
материал само за канализация собственост в съседен обект, а какво се прави да
изгубим с моите клиенти делото за „Рибката”. Разбираемо при всичко това, че
гледат на мен сякаш им отивам на гости у дома и могат, и да ме стрелят. Не мога
само да разбера – кой все пак измисли решенията им, защото всички те при моите
дела са явно едностранни, и пряко доказват така, умишлено извращаване, подмяна
на нещата. Превратно прилагане, направа на доказателства както и дела, и превишаване
на власт. Когато вляза в съдебната зала не знам кой съдия е срещу мен. За мен е
най-големият човек в България. Забравям кои са личностите на съдиите. Вероятно
и аз не харесвам повечето от тях, като знам какво направиха с мен. Вероятно съм
един от малкото адвокати, който своевременно влиза в защита срещу лъженето в
зала, извънсъдебните прийоми – и това доведе вече и до физическата атака над
мен. Сериозността ми се мрази, както и личността ми. Особено спрямо мен,
тенденцията е в система и срещу всички. Как си го позволяват съдиите в нашия
съд. С какви мотиви за работата си спрямо адвокатурата на РБ подкрепят Съдия
Мирослава Тодорова. Елате и извън зала в окръжен или районен съд когато чакаме
повечето адвокати и вижте – хора са ме питали, това адвокати ли са, толкова са
наплашени преди зала, пред нашия съд. Ако всичко това е било от невежество,
последиците са същите – тези съдии трябва да работят нещо друго или да се
поправят и се извинят на всички тези хора със сбъркани дела. Също е редно да се
възстанови редовната трета инстанция. В момента няма такава напрактика. Няма да
има Върховен Съд, а ще правим сега пък Европейски съд, не ни стига Американският,
също така пред Висшия Съдебен Съвет. Този съвет се очерта като ненужна шапка на
българския съд. По-скоро да прикрива и санира техния умисъл. Бих попитала
изобщо за какво ни е и парламента, и какво трябва да преустроим, за да има
преустройство, откъде да се завърнем, и оттам да построим върху основите,
новата българска държава.
Всичко това и е
видно от делата ми. Независимо от тях, оставям простата сметка на отговора за
вас, като само упоменавам, че в целия свят има само три примера на
преустройство, цели два от които, са българските модели – Възраждането и
Търновската Конституция. Третият, е Английската реконструкция.
В този ред,
Наньо Сталев следва да се чуе и подкрепи. И да се приветстват 130-те съдии с
петицията им в същия ред пред Народното ни Събрание. Да оставим Америка на
Америка. Първо да си оправи имиграционното законодателство. За разлика оттук,
Америка си признава черно на бяло всички пороци и дефекти, и ги поправя
своевременно. Тук, ако се помолиш съдът да се поправи, рано или късно, те
стрелят, това е Американският съд в България, когато са двете, са извращение, затъмнение
според Римското право. Достатъчна корупция, няма нужда от подкуп.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар