НЕЗАВИСИМОСТТА И СВОБОДАТА КАТО ПРАВНИ ИНСТИТУТИ, ПОНЯТИЯ И НОРМИ – ИЛИ ТЯХНОТО ОПРЕДЕЛЯНЕ ВЪВ И ИЗ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС

Независимостта както всяко друго правно понятие или институт не съвпада с литературния смисъл на думата независимост, ако и този смисъл да се цени, да е насочен и се обхваща от правното понятие, или група. Разбира се, че анализът на правните норми и понятия включва и започва от граматическото им, и логическо тълкуване, т. е., съдържа, и етимологията на думата. Но ако етимологията е достатъчно средство за литературен анализ, от гледна точка на произходът на думата – в езика, то в правото, или на езика на правото, основният елемент на понятието е в историческата логика на думата. Историческата логика проследява – на принципа на етимологията, но с редица разлики като съдържание, използването на думата в правото и очертаването на нейното съдържание, и предназначение от елементите, които я съставляват в това право – към отделни законодателни моменти – например, какво е независимост към 90-та година, преди 44-та година, и към настоящия момент. Включва ли независимостта и друго освен несменяемостта и непреместваемостта към даден момент според закона.

За добро или лошо, понятието независимост на съда в РБ никога и никъде не се очертава с конкретна норма, а тя се извлича с помощта на правната теория, т. е., по реда на тълкуването – а напоследък, и по реда на правоприлагането, което считаме, че е недопустимо – дисциплинарната практика на съда и на Висшия съдебен съвет.

Правната теория винаги е била категорична, без две мнения по въпроса. Независимостта не е ясно и изрично определена в закона и от това се следва превес – в чисто юридически смисъл, който е недопустим. Превес според нас, който се използва за съжаление, все повече, повсеместно – и от страна на самите съдии – срещу гражданските права, ако допреди 2000г., проблемът се състоеше само в посегателство над независимостта на съда, като неизвестно и неизказано каква заплаха, от страна на изпълнителната власт. Как в крайна сметка промените в Закона за Съдебната Власт от промените на Закона за Върховния Съд и Закона за Висш Съдебен Съвет, посягат на независимостта, тъй като според практиката на Висшият Съдебен Съвет, няма никакво посегателство на съдии за нарушенията им на Закона в едно дело, а напротив, точно тогава, съдиите се прикриват зад постановките за несезируемост в това отношение от страна на Висшия Съдебен Съвет.

От този факт следва да бъде съпоставена независимостта със свободата, която в правото е придадено качество и правомощие единствено на адвоката. Съдията е зависимият, като ако и би бил свободен както и адвокатът, то и съдията все така, ще дължи да бъде обективен, както и всеки един адвокат. Основно правило за гаранцията за правото на защита, както и дейна разпоредба, както изрична, а така и включена, зад всяка друга конкретна разпоредба в Закона за адвокатурата, е определянето на адвокатът като обективен, който е свободен. В този ред, правната свобода, подлежи на друго съпоставяне за целите на нейното юридическо определяне, и това касае всички – и съдът, и адвокатурата, и гражданите. Така се поставя въпросът и на независимостта на съда. Ако се говори истината за независимостта.

С други думи, независимостта е отношение, което освен че гарантира неприкосновеността на съда, преди всичко гарантира некрикосновеността на гражданите – в гражданския процес, и специално за тази една гаранция, гаранцията на правата им, изобщо е въздигната, или се визира по закон – с редица регламенти и ограничения на проявление и форми. Защото ако има някой, който да трябва да е независим по принцип, това единствено е човекът в правото. Да може да подаде исковата си молба. Да може да подаде своята жалба и оплакване. Съдът да ги разгледа щателно и обективно. И за това да не му се сърди. Да не го наказва. А да бъде съд.

Всичко това не се зачита, като че ли не се съзнава и търси, а се извращава от съдиите, т. е., те искат да бъдат независими от всичко, т. е., вече не съзнават ролята си на съд, а търсят власт лично за себе си.

Пример за това отношение е днешният дебат по независимостта. Цели се абстрактна власт, което правното понятие и институт на независимостта не разрешават. Съдът пред очите ни в последните години все повече заприличва на пазар, в който съдиите не стават даже и за магазинери. Изводът, че е така, е обективният, като той се самоналага от Римското право. Според неговите институти, на които се основава правото въобще, не може да си отворил павилион където да продаваш вестници и да кажеш – на теб ще дам, на теб – няма да дам. В този ред, липсва лек и изричен, достатъчно ясен още повече начин, да се обжалва отказа на съда по чл. 2 ГПК към момента. В резултат, съдът не е независим. За това обаче, съдът не се бори. Той се бори за друго. По-скоро, бори се за противното – да го няма чл. 2 ГПК, а значи, да бъде зависим.

Нека разгледаме казаното дотук по конкретни параметри и сравним сами – кога е зависимост, а кога ще бъде независимост. Защото според логиката, независимостта, из ГПК, с всичките й ограничения по ГПК, когато и ако се спазят от съдиите в един съдебен процес, ще бъде пълноценна, дори съответна и на литературното – независимост. Но такава, тя не се цени.

Какво на първо място, остава от теорията допреди 2000г., за понятието независимост. Несменяемост. Непреместваемост. Имунитетът вече не съществува. Съдиите са наказателно отговорни като всички – при това вече, и за техните актове. Щом противоречат на чл. 2 ГПК. На чл. 5 ГПК. На чл. 142 ГПК. На чл. 145 ГПК. На чл. 145 ГПК. На чл. 133 ГПК, който е изменен декември, 2010г., а се игнорира и до днес. Изменението поне доскоро имаше пропуск или грешка в системата – Апис, а съдът не чете ДВ, и така не знае до каква степен – ограничителният ГПК е все така свободен от края на 2010г., и съдът не може повече да се оправдава с обратното, за извращения в своите актове. Та ако би могъл, и никой не засегна проблема във връзките на търсената „политическа” независимост за съдебната „власт”. Или се пита защо да се търси очертанието на независимостта и от ГПК. Отговорът е прост. Ако става въпрос за съд, и това се търси.

Нека да преминем в по-дълбоки води. Какво значи сезиране. То е ограничението. Или гаранцията за независимост. Няма друго днес. Има ли съпоставка сезирането в Римското право. Според нас има две съпоставки. Едната е от договора за управление, изучаван от Международното Частно Право. Предметът му е свързан тук, че договор за управление има само за добро управление. Няма договор за лошо управление.  Какво напрактика се случва между  съдът и страната, когато се даде входящ номер на една молба. Сключва се договор за управление на проблема с компетентния съд, което управление може да е само добро.

Какво значи добро управление на гражданско дело. Да се спази всяка разпоредба на ГПК. Какво ще бъде противното. Оттам, само на съдебен контрол ли ще подлежи противното, или е от предмета точно на разглеждането му от кадровия орган, в случая ВСС и председателите на съдилищата.

За това страната дължи такса и заплаща същата при определянето й от съда когато сама не може да определи. За това в резултат когато не се сезира съдът, се извежда състав на изнудване. По Българския закон.

Сезирането в Римското право е и мандатът. И първообразът му – в политически план, където сделката е едностранна и безвъзмездна, и на фидеюсията. На два пъти, като разместиш триъгълникът, който и мандатът – в случая на политическо отдаване, което не е безотговорното отношение както в Римското право, и фидеюсията, както същата представлява, ще се намери отговорността. Също връзката – Гражданско Общество – Право – Държава. Съдът е Държавата. Но тази нейна форма и измерение, което съвпада най-точно с гражданското общество. Функция на Правото. Има пълно равенство между гражданина и съда. За това и адвокатът е равен на съдия. Не защото и той е учил или не право, както и съдията. И всичко това е гаранция на независимостта първо на гражданите и на гражданските права, където съдът единствено се разполага, министрите нямат нужда от съд, и които права и сфери са първоизточникът на съдебната власт. Иначе – държава на държава, власт няма да даде. За което ние, тук излиза, че се борим.

Още по-дълбоко, какво е мястото на теорията на разделение на властите, в 2012г. Която произлиза от обстоятелства на геноцид – на гилотиниране. По-скоро в този аспект, съдът има интерес, да имаме и цар, и президент, и всички останали органи да се запазят, да раздели още държавата, която посегна неведнъж на независимостта на съда – и политически, от 1990г., и като грабителски ГПК, от 2008г. Но това не се цени, нито още е цел.

В цялата връзка, съдът още не прилага с точност понятието ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ. И засяга гражданите, засяга адвокатите, но засяга сам и своето – независимостта си.

В горния ред, защита за тази независимост, която сочим из закона тук, Върховен Касационен Съд има тълкувателно решение, в смисъл, че чл. 280 ГПК няма да се цени, по извод дори се суспендира, дерогира, ако в една касационна жалба има оплакване за нарушения по чл. 2 и чл. 5 ГПК. Е, вижте многобройните случаи, когато дори това не се прави. И след като оттам тръгва зависимостта, първата и втората инстанция си правят извод за друго, обратното на независими, още на вездесъщи, или неприкосновени. А неприкосновен в процеса, е само адвокатът. Дори той е неприкосновен и в жилището си, и извън съда. Това не е така по отношение на съдията. Но от него зависи спазването на закона. Спазването на закона не зависи от адвокатът. Адвокатът има своята роля на помощник на съда да види закона. Съдът е задължен да го види и сам. Служебното начало е възстановено в РБ. Ако съдът не спази тази връзка, той се държи като несъдия, който е дошъл от гората, като партизанин през 1944г., който дори не е бил и в гората, и в резултат, безчинства над народа – както и турчин не го е клал.

Това е картината по ГПК към днешния момент. За нея се оправдаваше доскоро съдът с ограниченията на чл. 133 ГПК. Виждаме обаче, че същите вече не съществуват.

Още едно положение. Съдът ли коментира адвоката. Или обратното. Ако съдът може изобщо да глобява за ред в една зала, откъде си взема власт, да глобява и адвоката. И когато го глоби, защо да не го глоби, с още повече право, и адвокатът. Във всички случаи, докато се нарушават тези едни, малки норми, а ги има в закон, това не е просто етика, съдът не е независим, но нека се каже, че това повече, не може да е на гърба нито на адвоката, нито на народа, който един път плаща за съда под форма на своите данъци – за общия бюджет, втори път – под форма на такси, трети път – като търпи Американските програми за помощи, или за притъпяване на Българщината. Не за това, да плаща и четвърти, и пети път, като обжалва, понеже съдът не разглежда неговата молба, защото така решава, защото бил независим и това можел на основание на своето, вътрешно, убеждение, и за това го кара да плаща и шести, и седми път, като го оставя отвън, на улицата, наказан, че има някакви права, но да се научи – кой е той, и кога, някой ден, ако иска, ще разгледа и неговите права. Съдът, описан тук, говори, че съдът какъвто е, законът за съда какъвто е, да не говорим какъв трябва да бъде, е изчерпил своята мъдрост, или и своето предназначение. Следва да призовем – спрете да ходите на съд. Но и спрете всяка съдебна дейност, докато не се наложи от самите съдии – Държавен Вестник, по който да се работи. Без извращения.

Несменяемостта правилно трябва да се заслужи. Непреместваемостта също. Обратното би било наказание, което е дисциплинарна, но и обществена отговорност. То означава, че съдията не е безнаказен, не е безотговорен. Още повече когато днес е и наказателно отговорен, и за актовете си, щом не съответстват на исковата молба. Още на конкретни текстове на закона. Това трябва да се прогласи и да е напълно ясно, за да е независим съдът. В противен случай, той е завсим най-малко от наказателно преследване. Във всички случаи. Още повече, при действащият днес специализиран съд и прокуратура. Не може чл. 133 ГПК да дава ред на внасяне на доказателства до края на делото – както и досега, допреди 2008г., а съдът да не ги приема, това да не можело да се обжалва, и той да е независим. Защото след като прави така, той го прави умишлено, за да ощети страната, която внася доказателства. Корупцията в Римското право е дори неумишлено дейние. За едно и също нещо на две страници да използваш пет различни думи, в случая понятия. В случая когато съдията ги създава, а не прилага закона точно, това е най-малко лично укривателство.

Не може да е независим един съд, когато не отлага делото, когато страната И пълномощникът й не може да се яви поради препятствие, което не може да отстрани – адвокатът си счупва крак, подава молба, съдът разглежда делото, в решението сочи, че страните не се явяват. И само един да не може да се яви от двамата, посочени, съдът е длъжен да отложи делото. Независим ли е, ако не го направи – чл. 142, ал. 2 ГПК. Ето това не се разисква никъде, не се обръща изобщо, никакво внимание. Това не се контролира нито от Висшият Съдебен Съвет. Нито от инспекторатът. Е ли това независимостта. Или си вземаме колкото искаме когато си поискаме както ни е изгодно – както при несъдии, а престъпници, още повече, със съзнанието тогава на престъпници. Или може ли съдът да нарушава закона. Какви са пътищата при нарушаване на тези едни разпоредби на защита на правата на гражданите. Видяхме ограниченията на инстанционната защита. Видяхме и измиването на ръце от вътрешните органи на съдебната система, които са не са охранителни, а контролни. За това са тук. Правилата са техни.

И да не са се явили, и двамата, и адвокатът, и страната, разглежда съдът само посоченото от другата страна. Този съдия е вече затворен на местата за излежаване на присъди. Такава ли е логиката на закона, на независимостта. Или още е на съдийското си място. Как мислите.

Да се върнем тук на повърхността на въпроса. Независимост. Ако дотук виждаме, че независимостта е гаранция да не се преследват съдиите за това, че са съдии, но същевременно, че те са зависими в своето убеждение, от закона, на който са подчинени, за това ги сезираме, също са подчинени вътрешно, от по-горните съдилища, както и се подчиняват на строги изисквания, и критерии за заемане, и продължаване на работата си като съдии, то в този ред, гаранциите за независимостта се дават от още едно ограничение – на мъдростта при решаването на делата от ГПК. Чл. 246 ГПК. Чл. 297 ГПК.

Практиката ни няма изключение. Погазени са и двата текста от съдиите по нашите дела.  Дори прецедентът се крепи на решени досега дела. Дори Българското право признава прецедентът, а в противен случай, би се стигнало до отричането и несъществуването и на силата на пресъденото нещо. В нашите случаи, и прецедентът не се зачита от съдиите. Те го считат за тяхното право на тяхното лично, вътрешно, убеждение.

Оттук се връщаме на още един елемент на независимостта, който е на повърхността. Дисциплинарната отговорност. Точно указаните наказания. Точно указаните нарушения. Считаме, че нарушенията на цитираните разпоредби на ГПК са указани едни такива нарушения. Но каза се, че с тях Висш Съдебен Съвет не се занимава. Тогава каква му е работата. Каква е работата на Председателят на Съда. Той за какво е.

Ненамесата в работата на съдиите е несъпоставима с тяхната независимост, която е изрично и изчерпателно ограничена. В това число и от простото наличие на Председател на Съд, който прави проверки на всяко едно дело, когато го сезират с жалба за своеволия. Защото посочените нарушения на ГПК са точно такива своеволия. Те не са независимост. И дават ред на сезиране на всички възможни както инстанционни, но то така, и на извънинстанционни органи. Напротив. Тези нарушения водят и до отстраняване от работата на съдия, респективно съд, и при изтичане на срока за сменяемост на всеки един съдия.

Т. е., няма право, оттам правно отношение, включително в публичното право, където да може да има един, който да е безотговорен и безконтролен. Ако това е неясно, ние нямаме съд. И това трябва да се разгласи или да бъде спрян, докато се наложи нормален ред за разглеждането на всички и всякакви граждански дела – двустранно, без извращения. При заповед, по смисъла й, включително за убийство на адвокат – по време на изпълнение на работата му в сградата на един съд, издадена от съдия като председател на този съд, до съдебната охрана, ВСС каза, че няма нарушения. Месец по-късно, Главният Прокурор издаде инструкция за неприкосновеността на адвокатите – в наказателното, конкретно, в досъдебното производство. По случаят страната ни под форма на колективен иск, се присъедини към уволнени съдии и ги призова на техен ред, те да се присъединят към нашия иск за отправяне отначало на съдебната система – в една нормална обстановка и работа, в частност – защо едни съдии са уволнени за забавени мотиви, когато знаем как се обжалва една присъда и какво следва ако до края на  следваща инстанция няма мотиви – или, къде е проблемът с мотивите; а какво се прави с други съдии, дори се повишават, когато издават и такива заповеди, и се вади и насочва оръжие, и се е извършил атентат – за да не разгледат гражданско дело – двустранно.

http://advstalev.blogspot.com; http://mariaist.blogspot.com

Американски Съд - Ганьовско Правосъдие - Последици, или Наглите в Смолян, Или Конспирацията "Юзината" град Чепеларе, Адвокатско разследване - от Съдебен рекет - към Диверсия

На 29. 08. 2009г. се навършиха 90 години от първата копка на водната електрическа централа, Юзината, на град Чепеларе през 1919г., както тогава публикува единствено вестник „Отзвук”. Това е първата селска електроцентрала в цялата страна, собственост на бившето частно индустриално дружество “Водопад”.

 

 

 

Инициативата за построяването й е подета от общината в лицето на тогавашния кмет Райчо Иванов Найденов, закупила земята и сервитутните права върху извора от Георги Ст. Пепеланов, Стайка А. Бозукова и братя Златанови, които отстъпват тяхната собственост на водоползването си, за да може дружество “Водопад” да построи хидроелектрическата си юзина на същата местност, за осветление на селото и други индустриални цели.

В последствие общината прехвърля откупеното право на собственост на извора и земята, на дружество “Водопад”, срещу което придобива дялово участие в същото дружество.

Други основатели и участници в дружеството и строителството са Горчо Мерджанов, Атанас Иванов Найденов, Димитър Райчев, Стоян Марев, М. Малчев, Филип Ангелов, Георги Т. Демирев, Лазар Ат. К. Гогов, Асен Чолаков, Димитър Пънев, Тодор В. Пепеланов, както и много други, които са участвали с труд и парични средства.

Юзината има съдбата на всички индустриални дружества в Народна Република България. Тя е национализирана по списък като индустриално дружество. Цялото й имущество е предадено на Държавно Горско Стопанство, в това число – дъскорезницата, мелницата и други вещи. Като дейност на електроцентрала и под защита на военностапанските норми е предадена на разпореждането на ДСО „Стара Планина”. Държавно Горско Стопанство образува ДИП „Водопад” от получената дъскорезница и мелница. Имотът и сградата след 90г. последва като публична общинска собственост заради културната му ценност. Във всички случаи, сградата на водната електроцентрала, където до скоро се помещават и всички машини, и съоръжения, за производството на електричество, са и до днес общинска собственост, заедно с целия терен, включително съседните имоти, като градски, с други думи, държавни имоти, като включени обаче в градската, застроена територия. Съдбата на ДИП „Водопад” е неясна. Последва преобразуването му след промените през 90-те години, което още не е завършило. Фактът не буди недоумение предвид съдбата на всички държавни до 90-та година предприятия. Юзината, обаче, която до август месец, 2012г., съществува в цялост, ведно с машините си за производство на електричество в сградата си,  претърпява изключително неясна и недопустима намеса от трети лица, които изцяло я разрушават и унищожават като Юзина. Тази съдба последва при следните преди това престъпни обстоятелства: В съседство на Юзината е построен в същия терен, на Държавен Горски Фонд, ресторант „Рибката” през 1982г., от Окръжният Комитет на Партията, с председател Величко Караджов. По  същото време е построен, по същия начин от държавата с държавни средства чрез Партията новият център на град Смолян. 

Още в град Чепеларе, в същото място, са застроени рибарниците. Универмагът. И други помещения и сгради. Цялото това строителство се извършва за посрещането на дипломатическия корпус през 1983г. За ресторант „Рибката” град Чепеларе се издава съответно Акт за Държавна Собственост №3 от 12. 12. 1984г. В графата му за ползване е отбелязано, че този ресторант се дава за ползване на РПК „Николка” град Чепеларе. Собствеността на земята, нито на сградата, не се променя. Изрично се отбелязва, че собственик на имота е Държавен Горски Фонд, а на сградата на ресторанта, Държавата. През 90-та година започва реституцията на имотите. Паралелно е започнала приватизацията на държавните фирми и предприятия, и имущество. До излизането в сила на Закона за приватизацията, в периода 91-94г., включително до 96г., начините за отдаване на държавна собственост са по Постановления на Министерски Съвет – За отдаване обекти държавна и общинска собственост; както и по сложния ред за това по чл. 15, 13 от Закона за собствеността, в редакцията му до 96г. – когато има ползватели, както в случая; и когато се касае до още един способ – той е фактически, чрез инвестиция срещу собственост – на сграда, напр. Постановлението за отдаването на държавни и общински имоти, ползвано за юридическа база за приватизация на първо време, е Постановление №42 от 1991г. на Министерски Съвет на РБ, съкратено ПМС №42/91г. Това постановление и по-късно Наредбата за приватизация, ползвани до Закона за приватизация, но и дълго след това, по време на действието и на Закона за приватизацията, дават сложни, съставни начини и способи, и посредством ново застрояване и пристрояване, заедно с дългосрочно обезщетяване на дотогавашния ползвател.

От новия частен собственик, да се придобие държавната общинска собственост, като във всички случаи, паралелно се извършва голяма инвестиция от новия частен собственик в приватизирания имот. Редом с това встъпват в ролята си и фактическите състави на придобиване на собственост по Закона за собствеността, ЗС – чл. 92, и следващи от ЗС. Така се постъпва с повече от два обекта в курортен комплекс Пампорово. Така се постъпва и с ресторант „Рибката” град Чепеларе. Тъй като и в Пампорово, и Чепеларе държавните обекти имат ползвател – в единия случай, „Балкантурист”, в другия, РПК „Николка”, както в град Чепеларе, се сключват и договори за отдаване на дългосрочно изплащане на обезщетение за ползвателите – под формата на наеми. Редом с това и независимо от договорите, в случая на ресторант „Рибката” град Чепеларе, Общината чрез Собственикът на бившата вече сграда на ресторанта, в лицето на Общински Народен Съвет, узаконява новото строителство на инвеститора, извършено в периода 92-93г. Отделно му дава и разрешение за новия строеж, извършен за отдаването на държавната, общинска собственост, макар и последващо. Още повече бившите сгради не подлежат на узаконяване, нито дори на саниране, като не отговарят на никои строителни норми и правила. Ресторант „Рибката” например, е без нито един канал. Всичко се извършва със съгласието дори изричната покана от страна на ползвателя, РПК „Николка”, като тя има едно искане до инвеститора на новата сграда на ресторанта – да й предаде копие на всички документи за извършената инвестиция и строителство на обекта. Договорът й за обезщетение е първоначално само за 7 години.

 

С други думи, решава се един обект на разпореждането на Общински Народен Съвет да се преобразува, като се отдаде на частен инвеститор за новото му построяване в съответствие нормите на закона, и се обезщети ползвателя, който във всеки случай, няма права върху нищо – нито може да се ползва с реституция, нито става собственик при отдаването на общинската собственост, нищо, освен ако пожелае, да получи парична компенсация. Всичко дотук се изпълнява от всички, с едно изключение.

 

РПК „Николка” получава копия на документите за инвестиция и строителство на новия собственик на обекта – нов собственик, защото последният е вече узаконен от Общински Народен Съвет за такъв. С документите за строителството му, обаче, РПК „Николка” решава и направя следното: представя ги на Община Чепеларе за своя документация, за своя инвестиция – в бивш държавен обект, и подава молба, с която да се възползва от реституция – по друго едно постановление – ПМС №192/91г., за кооперации, които не са реститути, не са бивши собственици, нямат документ за национализация, нито за бивша собственост, която да подлежи на реституция. Т. е., по графа за социалистически кооперации, потребителни, несобственически, но които и ако са инвестирали със строителство в държавни обекти – което категорично отсъства в случая с РПК град Чепеларе. Нещеш ли, по този ред с чуждите книжа, РПК успява да заблуди Общината, и Общината й деактува – цялата си едра градска собственост. Включително и бившия ресторант „Рибката”, който вече е отдаден, още повече, който вече не съществува и е изцяло преработен. Да не говорим, че същият, както съществува от новото му построяване е Узаконен с Акт за Узаконяване №3 от 01. 04. 1994г. Заповедта за деактуване е месеци след акта за узаконяване. Тя е №269 от 26. 09. 1994г. И има едно обяснение. Тя е въз основа на инвестицията, извършена в обекта „Рибката” и за равностойно обезщетение на цялата инвестиция. Т. е., равняваща се на цялата държавна градска собственост, включително с хлебозавода в града, универмага, и други обекти, които са й съответно, равностойно деактувани. По случаят се води гражданско дело в Районен Съд Чепеларе и Окръжен Съд Смолян. От страна на инвеститорът делото се заведе пет пъти. Пет пъти Върховен Касационен Съд се произнесе в негова полза и два пъти по толкова пъти Чепеларски и Смолянски Съд нарушиха актовете за това на Върховен Касационен Съд. Инвеститорът все още не е допуснат до съдебно заседание, състезание. Гледа се само това, което каза РПК „Николка” и нейният адвокат, който същевременно е юрист на общината и съпруг на Районен Прокурор град Чепеларе. За да не се разгледа правото на инвеститора, върху неговата страна се упражняваше всекидневен извънсъдебен натиск срещу страната на инвеститора от страна на съда. Стигна се включително до заповед буквално и за убийство на единия от адвокатите му, от Председател на Районен Съд Чепеларе. Само в скоби, случаят е първият, както Случаят НДК София чия собственост, общинска или държавна е, и Случаят – Българските Архитекти срещу Пловдивска Митрополия. За да бъде принуден инвеститорът да спре да завежда делото си, той биваше конституиран за него само когато трябваше да се определят плащанията за адвоката на РПК „Николка”, днес с името ВПК „Николка”. И това име е една от всички нейни кражби – на бивши собственици, кооперации, имоти и права.

 

Това име не заличава обаче фактът, че тази кооперация е учредена като селкооп през 1962г., видно от фирменото й досие в Търговския Регистър на РБ.

 

Целият съд излезе във война за оставянето в сила на мнимите й права, но също така, за прикриване и укриване на престъпната й, конспиративна дейност, включваща използването на силата на съда за придобиването й по незаконен начин на чуждо имущество.

Случаят е публикуван единствено от Афера.бг, включително с последиците до този момент. След като от 2004г. до 2012г. съдът неотменно постановява откази от правосъдие по този случай за инвеститора, РПК придобива допълнителна наглост от това, и към датата на годишнината на Юзината, 28. 08. 2012г., отива и я разрушава.

 

 Очевидно за да заличава престъпните си следи.

За да заблуди всички, че няма

 

                                                                             

Юзина.

 

Че фактите дотук, не са такива срещу нея, а страната на инвеститора сякаш заблуждава всички останали.

 

Картините в страни, са само далечна гледка, от истината за всичко.

 

 

                                                  

                                                                                        

 

 

Разрушава Юзината изоснови вътре в сградата, унищожава всичките й машини и съоръжения, и я поврежда и отвън. Никой не е могъл да я спре. Нито Кметът. Нито Полицията. Можете да си представите жестокостта и ненавистта, с която са рушили Юзината.

 

Изводите за всичко оставяме на вниманието Ви.

Унищожена е чужда вещ от значение на национален културен паметник, представляваща публична общинска собственост, на изключителното разпореждане на Общински Народен Съвет Чепеларе. Отделно виси въпросът чия собственост е съседният имот, ресторант „Рибката”-новото строителство от 1992-93г. Защо разглеждащият съд не е разрешил тези въпроси и не  се е съобразил с актовете по случая на Върховен Касационен Съд, а даже и с повечето от своите акотве по случая. Защо и адвокат К. град Чепеларе, и нотариус В. Град Чепеларе стават членове на кооперацията.

След поредно опорочаване по делото на актовете на Върховен Касационен Съд, към 2010г. Защо допускат унищожаването на Юзината като членове на ВПК „Николка” – към 2012г. Или дори по-вероятно те да са й указали да направи и това престъпление, за прикриване на действителния собственик и на Юзината, и на ресторанта до нея. Или това ще се води престъпление само на съда, в лицето на районен съд Чепеларе и Окръжен Съд Смолян. А на техен ред – вероятно ще е виновен Американския Съд, какъвто се водят на официалната си страница в интернет.

  Нито това е истинската, бившата ВПК „Николка”. Нито това е Българският Съд. Случаят следва, че може да касае и зверство, извършвано и на верска основа. В „кооперация” с адвокат, нотариус, и целият състав на посочения „Американски” съд.

Какво остава да стори при всичко това и при цялата тази ненавист на групировка – полицията, камо ли кметът на град Чепеларе.

Най-малко в случая се посяга за пореден път на инвестицята от 2 милиона лева за построяването на ресторант „Рибката” от новият й собственик, след държавата в лицето на Общински Народен Съвет град Чепеларе.

В случая се посяга на град Чепеларе и на Република България. Извършена е включително диверсия с помощта на юристи от групировка, не кооперация – Управителният Съвет на днес наименовалата себе си ВПК „Николка”, но в действителност РПК-селкооп.

С унищожаването на престъпните си следи обаче, което искат неимоверно да постигнат, разбивайки публична общинска собственост, доказват по несъмнен начин всичките си престъпления. И, тези на помагачите им, от тяхната наглост.

 

Случаят неизбежно е последица на разследването ми заедно с Афера.бг и вестник Отзвук – на случая, Американски Съд – Ганьовско правосъдие – връзка сега, Последици, връзка, Юзината град Чепеларе, връзка тук, Наглите, връзка – от Съдебен и всякакъв Рекет – към Диверсия.

 

Открито сигнализирам с това адвокатско разследване компетентната Прокуратура на РБ и ако има останали държавни органи, с държавническо мислене и отговорност. Съдът трябва да се самосезира и служебно поправи извращенията, с които заля правото и практиката по този случай. Ако има все още вероятност да е съд. Или следва да се разпусне, ако иска да разчита на снизхождение при неизбежната оттук прокурорска проверка и производство.

 

                                                         Адвокат Наньо Сталев, Смолян

 

ОТКРИТА РЕПЛИКА ДО МИНИСТЪРА НА БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, ДНСК И БОЙКО БОРИСОВ, ПО ПОВОД НЕЗАКОННИТЕ СТРОЕЖИ В БЪЛГАРИЯ, ПО ПОВОД ИЗКАЗВАНЕТО НА МИНИСТЪРА ПРЕД ЕМИЛ КОШЛУКОВ от днес, 15. 09. 2012г.

ОТКРИТА РЕПЛИКА ДО МИНИСТЪРА НА БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, ДНСК И БОЙКО БОРИСОВ, ПО ПОВОД НЕЗАКОННИТЕ СТРОЕЖИ В БЪЛГАРИЯ, ПО ПОВОД ИЗКАЗВАНЕТО НА МИНИСТЪРА ПРЕД ЕМИЛ КОШЛУКОВ от днес, 15. 09. 2012г.

 

От Адв. Наньо Сталев

 

По повод изказването за събарянето на незаконни сгради в РБ на Министъра на Регионалното развитие и благоустройството по телевизия СЕДЕМ ДНИ, пред Емил Кошлуков

 

Г-жо Министър,

Позволявам си да Ви отправя следните няколко реплики в посочените и от Вас  по-горе връзки:

В курортния комплекс Пампорово тръгвате да събаряте сгради, които, на първо място, не са незаконни. На второ място. Те са построени. Съществуват. На трето място. Някой е могъл и ги е построил перфектно. Няма нито едно нарушение на строителните правила и норми.

На следващо място, „Белият кон” както го нарекохте в предаването на Емил Кошлуков, е обект от 4-та категория и не подлежи на контрол от страна на ДНСК, нито от Ваша страна. Този обект е законен, като именно по категорията му, е снабден с всички нужни документи от сочените в чл. 177, ал. 2 ЗУТ компетентни и строителни за това органи – Община Чепеларе.

На следващо място. Събарянето изобщо цели нещо съвсем друго. Отговаря ли една сграда на строителните правила. След като тези едни правила са налице, законността на сградата следва да се преценява – и с оглед Закона за собствеността, и Закона за ограничаването на административната намеса в частната стопанска дейност – ЗОАРАКСД; и законите за закрила на инвестициите. Нещо, което е построено, не следва да се събаря, а да се запази, и да се цени. Това, че само един от законите Ви е празен, не означава, че няма и закон за собствеността, и че една сграда не съществува, или просто така, може да я разрушим. Вие вършите престъпление в момента. Една сграда, която е построена, трябва да се събори, само защото тя не е построена от Вас е най-малкото в случая превратно действие, което вършите. За сравнение Ви насочвам към това, законна ли е магистралата до Бургас, след като тя не преминава през нито едно населено място? Следва ли от това да бъде съборена. Още да Ви попитам, да съборим ли всичко, защото събарянето като цяло, събаря държавността. Ето Ви дотук само около пет примера, когато Вие не прилагате държавническо мислене, а събаряте буквално Българската Държава. Държите се още повече като малки момиченца, които тропат с крак само и само да се налжи тяхното.

Във всеки случай, действията Ви будят подозрение. При това в к. к. Пампорово, че по този начин се прави простор за имотите на лицето Цв. Б. – нищо друго няма обяснение за действията Ви. Или с други думи да Ви попитам, защо санирате сгради по програми. След като ще ги санирате, да не би да са законни, или по-законни от тези, които нямат нужда даже от саниране, а дори имат всички необходими, включително в юридическия смисъл, документи.

Съборихте град Несебър, събаряте Пампорово, съборете поне всичко. Ако не Ви е срам поне от Хан Аспарух. Искайте му и на него в този ред, документи за строителството, които сега трябвало да ги иска ДНСК, от обекти 4-та категория.

Насочвам Ви още веднъж, че вършите престъпление. Разрушавате чужда собственост. Соча Ви и на това, че дължите цената на инвестицията на построителите и че от нея се ползва и недобросъвестният дори построител. Най-вече до случаите Пампорово, които в момента провеждате, соча, че ги водите зад гърба на Върховен Административен Съд, където все още не са приключили. И още – за случая „Белият Елен”, има влязла в сила заповед и за противното – да се въвежда в експлоатация. Хайде да помислите как ще стане последното, ако преди това постройката се събори. Вие ли лично ще бъдете така добра и компетентна да я построите за изпълнението и на тази Ваша заповед. Ще Ви моля също така да промените наименованието на министерството си, да ни бъде ясно с кого си имаме работа оттук-нататък.

Няма да Ви припомням как се постъпи също на Пампорово за други обекти, които били единствено законните в цяло Пампорово. Само Ви питам относно тях, като са били законни, какво правят в ръцете на Областният. Хайде, снемете сега подозренията от дейността си и ни докажете, че сте държавници.

 

advstalev.blogspot.com

Още един юрист превъртява, или Наглите в Смолян

Драги читатели и съграждани. От днес с право кръщавам моя вестник и моите статии – НАГЛИТЕ В СМОЛЯН. Към днешна дата повод за това ми дава вече и юристът на РДНСК Смолян. Той направо превъртява, типично както във всички случаи, които за това си позволявам да описвам в моя вестник. Това прави ужким във връзка изцяло незаконни актове на безпрецедентна намеса в частната стопанска дейност, на частници в Пампорово. Актовете за това са издадени най-вече по давление на бившия министър Плевнелиев. Но тези актове са абсолютно нищожни и незаконни, и не дължат изпълнение, още по-малко, послушно изпълнение от един юрист както е юристът на РДНСК в случая. Дадените актове и касаят буквално национализиране, при това засягат само три обекта от цяла България, в Пампорово, или се равняват на извънредно правосъдие. Вместо оттук поне, този юрист да се  подчини на закона и приложи държавническо, и обективно мислене, както типично за всички държавни органи в област Смолян, и той изземва, вече функциите и на Върховен Административен Съд в момента. За повече информация, потърсете съобщение от РДНСК до Мини комерс, като чукнете Мини комерс в гугъл, и делата на Мини комерс, на страницата на ВАС. Случаят накратко е следният:

В комплекса Пампорово, и само там, се издадоха по заповед на Плевнелиев две заповеди за три обекта през миналата, 2011 календарна година от ДНСК и РДНСК Смолян. Едната е да ги премахнат. Другата е за точно противното – да ги въведат в експлоатация. И двете заповеди влязоха в сила за обекта на фирма „Мини комерс”, седалище град Чепеларе.

Сега соченият юрист кани фирмата на 28 август тази, 2012 година – по интернет – да изпълни събарянето – доброволно, а въпросите за противоречията между двете заповеди и изобщо до тяхното издаване остават.

Недоумява се преди всичко това как ще въвежда обекта в експлоатация, ако първо бъде премахнат. Заповедта за въвеждането в експлоатация е първата, която влиза в сила и също се дължи да се изпълни. Мислил ли е този юрист, а и някой изобщо от държавните органи, дали тогава, когато РДНСК ще трябва да строи обекта, което също така ще дължи, след като първо го  събори, ще е също така добра и компетентна, то тогава, и да го построи, за да изпълни и заповедта за въвеждането в експлоатация, също задължителна.   

Небивалицата тръгва изобщо и от това, че единственият компетентен орган по въпросите дали ще се събаря или не даден обект, който е от Четвърта категория, както в случая – чл. 177, ал. 2 ЗУТ, е Община Чепеларе, и в момента тя води дело за отмяна на заповедта за премахване на мнимите компетентни органи на ДНСК, или М-р Плевнелиев, към момента на издаването им. Делото се води пред Върховен Административен Съд, Петчленен Състав на Втора Колегия.

Няма да повтарям как подходи по случая и Административният Съд Смолян и големият Чепеларски Американски Съд... повече виж във в-к „IUS” – „Бланкетна жалба”, август, 2011г.

Следва незабавно към настоящия момент всички създатели на тази небивалица, по-скоро безочие, и които допуснат тази незаконност, да бъдат привлечени към наказателна отговорност. Следва Окръжна Прокуратура дейно да се намеси служебно и незабавно да прекрати това „изпълнение” на РДНСК Смолян – чл. 282, ал. 1, т. 1 АПК, още повече, че си го позволяват зад гърба на Петчленен Състав на Върховния Административен Съд и Община Чепеларе.