ПОДРОБНИ РАЗЯСНЕНИЯ ПО ОТКРИТОТО МИ ИСКАНЕ НАЙ-ДОЛУ В ТОЗИ ВЕСТНИК НА ПИТАНИЯТА НА ВЕСТНИЦИТЕ

Смолянски съд – Американски съд – от етикета до епитета

Какво точно се има предвид при откритите ми искания в качеството ми на адвокат Сталев, публикувани в интернет страниците, за закриването на американския съд и за български съд в българска държава, отправени за това срещу държавните органи. Едва ли гражданите също знаят, че нашият съд е станал в действителност, американски съд. Още повече медиите, с които го обсъдих, се озадачиха за дадения пример от самия мен за това – що е то, американски съд, като опит за посегателство върху живота на адвокат от наш, местен, американски съд. Макар че е писано, чели сме и чували, нека ясно да проверим. Ето докъде стигна проверката по изложените факти, по страницата, адвокат Наньо Атанасов Сталев от град Смолян – advstalev.blogspot.com/IUS, Google.  

Според страницата на Окръжен съд Смолян в интернет, "през м. септември 2000г. Окръжен съд – Смолян става един от първите съдилища-модели в България. Програмата за съдилища-модели е създадена през 2000г. от Проекта за развитие на съдебната система към Американката агенция за развитие. Главната цел на програмата е да се подобри правораздаването и по този начин да се спомогне за повишаване на общественото доверие в съдебната система. Всеки съд-модел служи за образец на челния опит в българската съдебна система. Съд-модел е съд, който притежава следните характеристики:

• Достъп до правосъдие
• Експедитивност и своевременност
• Равенство, справедливост и честност
• Независимост и отчетност
• Непрекъснато усъвършенстване
• Обществено доверие."

Според различни медийни източници в интернет, "девет съдилища са били обявени за "съд-модел" по втория План за подобряването на работата на съда (План 2) на специална церемония в проведената в Трявна среща от фондация "Америка за България". Срещата се провежда по проекта "Усъвършенстване на работните процеси в съда", изпълняван от Сдружение "Програма за развитие на съдебната система" (ПРСС) и финансиран от фондация "Америка за България". План 2 е в основата на проекта и се състои от 24 стандарта за качество. През април Висшият съдебен съвет (ВСС) приел като препоръчителни за всички съдилища в страната стандартите на Плана. Окръжен съд - Смолян е обявен за втори път съд-американски модел, за предоставянето правото на адвокатите от съдебния регион да оценяват работата на съдиите и за успешно осъществяваната програма "Спогодби", за ревностно следене за изпълнението и анализирането на времевите стандарти и решаването на делата в разумен срок. Районен съд - Чепеларе - сред първите, приели правила и процедури за осъществяване на електронна кореспонденция и първият съд в България, въвел системата Спийчлаб, обслужваща незрящи, както и за изграждането със собствен ресурс и с подкрепата на местните институции стая за изслушване на деца.

Програмата за съдилища-модели в България е създадена през 2000 г. от Проекта за развитие на съдебната система към Американската агенция за международно развитие. От 2001 г. ПРСС работи на местно ниво с определени съдилища по програмата “Съдилища-модели”. Главната цел на програмата е да се подобри правораздаването и по този начин да се спомогне за повишаване на общественото доверие в съдебната система. Всеки съд-модел служи за образец като американския при разпространяване на позитивния опит в българската съдебна система. С цел подобряване и улесняване достъпа на гражданите, прозрачност и отвореност на съдилищата, Проект за развитие на съдебната система поставя ударение върху няколко от многобройните аспекти на съда. Оказаната помощ е в следните области:

Модернизация на оборудването и най-рационално използване на физическото пространство; Прилагане на стандартизирана система за вертикално подреждане на делата според поредния номер и на подобрена система за търсене на делата; Оптимизиране на работния процес чрез компютъризация, обучение и ново подреждане на работните места; Обучение и развитие на човешките ресурси.

Като отчита факта, че ефективното управление на съда е непрекъснат процес, ПРСС предоставя помощ при създаването на план за подобряване работата на съда. Този план набляга на дейности, свързани с оптимизиране управлението на съда, съдебната администрация, информационните технологии, обучението и работа с обществеността. През 2004 г. съдилищата-модели и съдилищата-партньори поели ангажимент да работят върху разработването и прилагането на различни мерки за намаляване забавянето на делата, прозрачни процедури за наемане на съдебни служители, предоставяне на информация на гражданите, публично оповестяване на съдебните такси, поставяне на указателни табели и използване на автоматизирана система за делата.

Преди да започне работа със съдилищата-модели, Проект за развитие на съдебната система извършило проучване на редица съдилища в страната. В резултат на проучването са разкрити редица общи проблеми в българската съдебна система: Материалната база не благоприятства ефективната работа; Материалната база влияе за поддържане на лошото мнение на гражданите за функциите на съда; Недостиг на финансови и човешки ресурси; Остаряла система на подреждане на делата и лошо качество на папките; Пришиване на документите към папките; Записване на една и съща информация на много места; Неизползване на система за етикети или обозначаване; Недостатъчна автоматизация; Липса на систематично структуриране на обучение за съдебните служители; съдиите имали нужда от обучение в областта на надзора, управлението и администрацията; Недостатъчен достъп за обществеността: стари и недостатъчни на брой табели и други средства за информиране на гражданите, кратко време за работа с граждани, служителите нямали нагласа, че работят за гражданите.

 

Помощта е съсредоточена върху пет основни области: подобряване процеса на работа; автоматизация на работата на съда; подобряване обслужването на гражданите; оползотворяване на физическото пространство; продължаване на професионалното развитие/обучение.

Работа с обществеността, Цели: Гарантиране на адекватен достъп на обществеността до съда, подобряване на наличната информация и повишаване на справедливостта и прозрачността на процесите в съда, увеличаване ефективността на работата и качеството на обслужване на вътрешните и външни клиенти чрез подобряване и модернизиране на физическото пространство. Постижения: Указателни табели: Информационните табла и другите указателни табели, поставени на достъпни за гражданите места, дават информация за работното време на съда, местоположението на залите и графика на заседанията, местонахождението на службите и, кабинетите, достъпни за гражданите и редът за завеждане на дела, подаване на документи и правене на справки."

"Преди да се включим в програмата, бяхме в малка общинска сграда. Имахме 4 стаи с една печка на дърва. Трима съдии бяха в един кабинет, като отделна стая имаше само за председателя на съда. Разполагахме и само с една малка съдебна зала", обяснил председателят на Районен съд Чепеларе Вергиния Димитрова. След одобряването и приемането на Чепеларе като съд-партньор е изградена изцяло нова сграда за съда. Сега той разполага с 2 съдебни зали и една конферентна. Малките 4 стаи сега са 4 етажа, които се обитават от 18 служители, между които двама съдии, съдия-изпълнител, съдия по вписванията и 13 служители. Съдът в Чепеларе естествено е поел и ангажименти към програмата, като през тези 3 г. се е работило по предварително начертани 26 цели. Сред тях е прилагане на различни методи за преодоляване забавянето на делата (продължителността им да е максимум 3 месеца след образуването, като срокът за наказателните е още по-кратък) и изискване за прозрачност. Разпределение на делата на случаен принцип е започнало още през 2003 г., изградена е компютърна програма, в която е вкарано деловодството. По думите на Вергиния Димитрова, инфраструктурните подобрения имат пряка връзка с преодоляването на забавянията на делата. „Към момента съдът в Чепеларе е изпълнил 75% от поетите ангажименти. От април 2006 г. сме съд-модел, като този процент е изискваният минимум за изпълнението на 26-те начертани цели. Въпреки признанието продължаваме да работим, за да изпълним изцяло изискванията", заяви Димитрова.” – в-к „Сега”.

Считам, че всичко това е само по себе си порочно и води до допълнителни извращения. В същността им, 90% от предвидимите дела, са разгледани само за една от страните, а те по принцип са две, за да има равно и честно гледане на съдебните дела. На моите хора достъп до споразумения не им се дава. Така и аз не знам що е то, американски съд. Има грамота на американски съд. Не само, че адвокатите не могат да критикуват съда, те са арестувани и атакувани, ако си гледат работата. Що се отнася до конкретния случай на арест, за който говоря, има опасност оттук, за назидание, то единствено да бъде пожертвана съдебната охрана, особено ако продължава да не дава копията на явно уличаващи съдията доказателства, за да не ги представя вече повече от година по случая, за да приключи разглеждането му.

Съществува „Сигнал” на председателя на чепеларския съд до смолянския по повод дадения арест и посегателство на адвокат. Когато се види този сигнал ти става чудно. Когато го прочетеш – се изненадваш. Когато го разкодираш – последва недоумение. Подаден е сигнал за нарушения на даден адвокат. Така пише най-горе – сигнал. Само че съдържанието му е на даване на обяснения пред по-горния съд за нарушения на съдията, а не на сигнал за някакви нарушения на адвоката. Казва се, че съдът е отказал да свърши работа на даден адвокат. Не му е върнал оригинални копия на скици от службата по вписванията. И когато адвокатът продължил да си върши работата – председателят на районния съд викнал охраната. Звучи нещо такова – ако не спреш, ще те спра насила. Звучи напълно възможно – в реда на американския съд по-горе. При проверката ми в служба Кадастър град Смолян установих, че оригиналите на скиците не трябват на службата по вписванията. Те се подават между службите и се връщат на клиентите след вписването, за което се дават за сверка. „За да се спират оригинали на скици, това говори за препродажбата им от съда, според „Кадастър” Смолян.” Службата по вписванията град Смолян изобщо не търси оригинали. Според пострадалия адвокат, отказа да му се върнат скиците е дошъл изневиделица, а към днешния момент, той е убеден, че е било нагласена работа. В най-лекия случай – за подигравка, но тя можело да доведе до умъртвяването му. Един от охраната вадил оръжие. Друг едва го спрял. Добре, че имало охрана и от Смолян, че се разминало довършено убийство. Адвокатът е подал своите обяснения до Адвокатския Съвет Смолян. На техен ред, звучат повече като показания на очевидец и будят доверие. Самият председател в неговия сигнал свързва отказа си за връщането на оригиналните скици, с други дела на адвоката – и звучи като обвинен без обвинение. В същото време акцентира на три пъти нещо, което е публикувано в афера.бг лично за него – че е викал през цялото време, че е нарушавал многократно през изтеклата година, етичните правила и закона. Като сравним афера.бг 2009г. и в-к „Родопи вест” 2010г., виждаме, че този председател на съд се е извинил на засегнатия за това от него адвокат. Това е било за стореното до 2010г. По-скоро на 03. 01. 2011г., го е хванал в този момент за отмъщение и за това не му е върнал нито съдействал да му бъдат върнати скиците, които са собственост на клиентите. Това се вижда и от направения при цялата работа протокол за предупреждение. Първо, надали е законно адвокат да бъде предупреждаван – без съответна процедура, която е заведена последващо в случая. Тя едва ли е на мястото си. Второ. Какво е пречило на председател на съд да окаже съдействие на адвоката, за да не вика, ако е вярно, че той е викал. Дали не е викал, докато са го влачили в продължение на около час, което е по-достоверната версия при сравненията дотук. Трето. Какво ли още се крие в службата „Охрана”, която отказва да снабди пострадалия адвокат с документите, които пряко го касаят, но и се направят за пълен доклад на случилото се. Интересното е повече дали служителят към службата по вписванията е дал обяснения, защото не е поставил лично подписа си към връчения протокол за предупреждение на адвоката.

Всъщност не се вижда какво накрая е даденото предупреждение. В края прозира голяма подигравка. И тъй като в българския закон такава е недопустима, случаят става подозрителен. Подозрителен за това какво е направено с един адвокат от един съдия в качеството му на председател на съд. Виновен ли е за това ограничителният български закон и американският съд, още повече щом действа на местна почва. Още повече, че не действа нито по българския, нито по американския закон – що се отнася от страна на нашите съдии, както и без да се има предвид, от страна на ръководителите на тези съдии, ще има ли нужда за този съд и от американски адвокати, или къде се намира адвокатурата изобщо във визията за американски съд у нас. Според адвоката-жертва, ако би се прилагал поне американския закон в сферата на частната собственост по съдебните дела, не би се стигнало до тук. Според мен в нашия окръг, случаят е за предварително назидание на всички адвокати, които да знаят, че ако не се нрави тяхната работа на съдиите, може да им се случи същото, а именно – предупреждения, глоби, арести, атаки и всякакви други незаконни пречки върху работата им, включително физическото им отстраняване, от страна на нашите съдии. Но е заплашена в цялост и цялата адвокатура. Отделно на ръка, че съдът тук не знае българския закон или не иска да го прилага. И в трите случая, съдията не е на мястото си и се занимава с други дейности откъм ролята и позицията на съд. Като прочетем още веднъж извадките за американския съд и откритите искания на блога, адвокат Наньо Сталев, връзките ни стават ясни. На това, да му се даде гласност, е малко. Трябва да се вика. Недоумението е най-малкото, ако този съд се касае само от едната страна в съдебната зала и дори и по времето извън нея. Подозрението се засилва, след като американският модел съд слага равенство между справедлив процес и табели за държавните такси. И за това усилва властта на съда. Но „табелки” не е правил даже народният съд. Или сега ни се явява с друг етикет – на американски съд.

„Адв. Сталев е правдив, като описва най-лошото от американския съд – споделя на питанията на печатните медии пострадалият от този съд адвокат. – В действителност, дори в най-ограничената сфера на правораздаване, имиграционното право, американският съдия е предвидим и никога няма да изненада страната. Пита я дали ще обжалва, ако отсъди така или иначе, както чувства да извърши. Ако страната каже, да, ще обжалвам, съдията отлага делото за още размисъл и прочит между кориците, и закона. Да не говорим за общия съд, където се прилага общото право, и например, владението, което способства придобиването на собственост. В САЩ то води до способ само след две години непрекъснато владение. Да не говорим, за неравенство между страните в процеса, даже в имиграционния процес – всичко това, което ми направиха нашите съдии, ми даде сили да отида и проуча американския съд в САЩ, сама на моя издръжка. И съм убедена. Нито това е нашият съд, нито истинският американски съд е това, което е в момента у нас.

Напълно съм съгласна и подкрепям адвокат Сталев в исканията му що се отнася до спирането и отправянето наново на един нормален съдебен процес в нормален ред и съответно прилагане на закона. Правото е и нормалното. А що се касае до случилото се конкретно с мен, то е само още едно сравнение в полза на искането на адвокат Сталев – лично аз продължавам най-смело да си гледам работата, а извършилите насилие върху мен, да си отговарят пред по-големия съд – на природата.

Факт е, че леки дела, се извращават все заради едни и същи адвокати и клиенти на съда. Видно от всичките ми такива дела, те са половината от практиката ми, че става въпрос за изнудване. Как иначе да се обясни поведението по тях на съдиите. С личностна омраза и расизъм към мен. Само ако се види решението по тези дела, ще се изведе отношение на игнориране, а по-точно расизъм срещу една от страните, или адвоката им в мое лице.

Има специалисти. Нека разгледат искането на адвокат Сталев. То дава ред, по който да се наложат мерки това тук, повече да не се и помисли от нашите съдии. Поне за попълване с дейно съдържание за титлата и името им, а защо не, и на програмите им. Ако ли не, по-добре да се премахне тази титла, откоето, вярвам, от само себе си, ще започнат да работят нормално. Като че ли дадената титла ги хипнотизира. Това не е съд според дефиниция. Нищо етично няма по сочените от мен дела. Ние знаем и техния, и нашия закон. Те знаят само това, което се казва от интернет за този съд – целта му е усилване на властта, или диктатура.

Няма закон, по който иначе да може един съдия да предупреждава един адвокат, да не говоря, да вика охраната. Спомням си между другото, че едно от делата, този съдия проведе с охрана даже в съдебната зала. Така и никой не взе конкретно отношение по въпросите. Не сме спирали да сезираме нужните органи, всичките ни жалби бяха игнорирани. Необяснимо е защо не се изпълниха нито един път решенията и определенията на Върховен Касационен Съд по сочените дела. Унизително ли им беше. Върховният Съд не издава ли задължителни и за тях актове, та камо ли – и за първостепенния съд. Не виждам кое е накърнило съдиите от моята работа, не са ли те за това, за да получават и разглеждат оплакванията, вместо да се обиждат, ако искаме някак да оневиним стореното срещу личността ми, но и срещу толкова много, ясни дела. Тук случаят не е като при известните нарушения в цяла България когато групи на съдии, прокурори и други присвояват имоти и пари със силата на съд. Тук е този случаят – всеки път, за да не плати един, все същият, на друг, другият не присъства в делото според съда, той няма документи, няма искания, няма оспорвания, него го няма в делото. Адвокатът му е дошъл на гости да се натрапва на съда и на него се гледа като на престъпник. Само че, после, когато трябва да се плати, изведнъж се появява игнорираният, и съдът се сеща за другия, че бил за това тука.

Кога съдът е станал рекетьор и в град Смолян, или няма и други, аналогични случаи, където е постъпил точно обратното, по закон. Приел е за разглеждане поне възражението на другия. Един от всичките ми клиенти, от тази друга страна, на игнорираните, плаща ли плаща – хонорарите на един адвокат. Адвокатът на първия, първенеца. И в съревнованието сега, както досега. Имам предвид социализма. А днес, едва ли повече от пост нео социализъм. Или комунизъм. И вероятно му изплатихме апартамента на този адвокат, ако изобщо е получил тези хонорари този адвокат. По делата няма представени разходни касови ордери. Как съдът се е доверил, че те са платени. А и защо да му се плащат. Той е станал член на клиента си – който е кооперация. Кооперация, която никога не е била собственик, реститут. Цялото й имущество днес като активи е на клиентката на моята страна, която допринася за него с милиони левове в днешна равностойност. Или съдът погледна, че юридически лица не могат да получат адвокатски хонорар, ако не се представляват от юрисконсулт. Или. Погледна ли съдът как владеят ЮЛ? Никак, ако не са имали никога документ. Но нали и за това нотариусът също станал член в кооперацията. Явно по заслуги.

Нали за всички тези посегателства, които са същностни атаки, срещу клиентите ми, както срещу мен, тези адвокати, кооперации и нотариуси имат гръб – съпругата на дадения адвокат като прокурор. И тя ми е влизала в дела – за издръжка – като слушателка. И съдията сбърква заради нея и ме унизява. Или ме е плашила заканително защо не зная аз, къде е моят подзащитен. На него за това съм служебен адвокат, защото няма адрес и защото е „изселен” заради необоснованите обвинения, взети за даденост от същите съдии.

Примерите не спират. И днес тече поредното изнудване от същия съд. Същият адвокат и кооперация срещу син на учителка от Смолян – повече виж във в-к IUS, Google. Даже имиграционният съд в САЩ не е семеен частен съд като нашият. Междудругото, и цели семейства работят в този съд – „вътрешни и външни”, „физическото пространство” е заето, „американските” „директиви” са изпълнени. Заплашваха със затвор мъж и жена, от Павелско, за да не се разведат. Вкарваха учителка от Павелско в Устово. Заплашваха и вкарваха в ареста мъж, за да го разведат без никакви права и без нужните санкции при дадените му права с жена му – Цвятко Янков. Хора на над 70 годишна възраст са последните. Сега мъжът е във Фатово по този начин, след като го ликвидираха така. Нямаше и тук все едно никакво определение на ВКС. Нищо. На Ст. Шаркова ли, също бивша учителка, в гр. Смолян, не развалиха делото за реституция, като се върна от ВКС. Адил Мехмедагов ли не доведоха до разболяване от нелечима болест – доказано с медицински документ. Анастас Беленозов ли не поставиха на колене – за дело за 5 хиляди лева, по което само на нас въпросният председател, потенциален убиец на адвокат, сам уличаващ се за това и на цял лист тук, не допусна свидетели. По първоначални данни сме спечелили делото, но решението, изведнъж е подменено срещу Беленозов.

За Мария Талева ли не понесохме двучасови обиди, които се изтриха от звукозаписа. Изнудвана от известен изнудващ, в качеството му на баща на малолетно дете – без документи. Зоя Хронева ли не изнудиха. Два пъти печели делото си във Върховния Касационен Съд и тук три пъти го развалиха. Мария Костадинова ли. Кого ли не изнудиха и не поставиха на колене – да се види кои са. Занимаваха хората със своята сила и високомерие. Къде тук виждате някаква съдийска етика. Колко ли адвокати от Пловдив и София не плакаха на стената на плача – американския чепеларски съд. Във война се съюзяват всичките 13 съдии в Окръжния съд срещу само един адвокат.

По моите дела майки и бащи, майки и дъщери, майки и синове освен съпрузи, влизаха на една непрекъсната атака от 2003г. досега. Връзките на влияние на другия адвокат, адв. К. гр. Чепеларе. На пряко отношение на експертките Б. и  К. Тук прави паралел и буди недоумение делото Демирев Симеонов към Окръжен съд на първа инстанция в сравнение едно от известните ми дела – „Рибката” гр. Чепеларе. Как Г. Д. е придобил по строителен материал само за канализация собственост в съседен обект, а какво се прави да изгубим с моите клиенти делото за „Рибката”. Разбираемо при всичко това, че гледат на мен сякаш им отивам на гости у дома и могат, и да ме стрелят. Не мога само да разбера – кой все пак измисли решенията им, защото всички те при моите дела са явно едностранни, и пряко доказват така, умишлено извращаване, подмяна на нещата. Превратно прилагане, направа на доказателства както и дела, и превишаване на власт. Когато вляза в съдебната зала не знам кой съдия е срещу мен. За мен е най-големият човек в България. Забравям кои са личностите на съдиите. Вероятно и аз не харесвам повечето от тях, като знам какво направиха с мен. Вероятно съм един от малкото адвокати, който своевременно влиза в защита срещу лъженето в зала, извънсъдебните прийоми – и това доведе вече и до физическата атака над мен. Сериозността ми се мрази, както и личността ми. Особено спрямо мен, тенденцията е в система и срещу всички. Как си го позволяват съдиите в нашия съд. С какви мотиви за работата си спрямо адвокатурата на РБ подкрепят Съдия Мирослава Тодорова. Елате и извън зала в окръжен или районен съд когато чакаме повечето адвокати и вижте – хора са ме питали, това адвокати ли са, толкова са наплашени преди зала, пред нашия съд. Ако всичко това е било от невежество, последиците са същите – тези съдии трябва да работят нещо друго или да се поправят и се извинят на всички тези хора със сбъркани дела. Също е редно да се възстанови редовната трета инстанция. В момента няма такава напрактика. Няма да има Върховен Съд, а ще правим сега пък Европейски съд, не ни стига Американският, също така пред Висшия Съдебен Съвет. Този съвет се очерта като ненужна шапка на българския съд. По-скоро да прикрива и санира техния умисъл. Бих попитала изобщо за какво ни е и парламента, и какво трябва да преустроим, за да има преустройство, откъде да се завърнем, и оттам да построим върху основите, новата българска държава.

Всичко това и е видно от делата ми. Независимо от тях, оставям простата сметка на отговора за вас, като само упоменавам, че в целия свят има само три примера на преустройство, цели два от които, са българските модели – Възраждането и Търновската Конституция. Третият, е Английската реконструкция.

В този ред, Наньо Сталев следва да се чуе и подкрепи. И да се приветстват 130-те съдии с петицията им в същия ред пред Народното ни Събрание. Да оставим Америка на Америка. Първо да си оправи имиграционното законодателство. За разлика оттук, Америка си признава черно на бяло всички пороци и дефекти, и ги поправя своевременно. Тук, ако се помолиш съдът да се поправи, рано или късно, те стрелят, това е Американският съд в България, когато са двете, са извращение, затъмнение според Римското право. Достатъчна корупция, няма нужда от подкуп.”

                                                          advstalev.blogspot.com

До всички питащи вестници

Наистина има недоумение в откритото ми искане – advstalev.blogspot.com. Недоумението идва от работата на съда в РС Чепеларе и ОС Смолян, които са Американски съд. Ето защо с настоящото излагам какво имам предвид под “Американски СЪД” и в какви връзки от това е моето открито искане срещу Висшия Съдебен Съвет, за да няма повече недоумение, най-вече за българските граждани и лица от това как се решават делата им:

Имам предвид открито  искане с призив, да се обединим зад един законен иск, за национален съд. Запознат съм като юрист с българското правосъдие. Бил съм обективен юрист в продължение на повече от 30 години. Не съм се срамувал да критикувам пороците на съдебната ни система и преди 89г. Не се притеснявам да изразя позицията си открито и днес.

Поводите за това са много, които се натрупаха в практиката ми, включително и при уволнението на Съдия Мирослава Тодорова, което е чисто политическа саморазправа. Заемам нейната страна и това изразявам в моя скромен вестник в интернет, с адрес: advstalev.blogspot.com. Юристите  прекрасно ме разбраха. Всички медии от първото му издаване в интернет, всички политици повтарят и го акцентират – във всичките му връзки. До преди 18 юли тази година аз обясних позицията си на защита на Съдия Тодорова срещу Висшия Съдебен Съвет с един терористичен акт, който се извърши от съдия срещу адвокат на 03. 01. 2011г. в Районен Съд Чепеларе. Този съдия не беше наказан, дори бе прикрит от страна на Висшия Съдебен Съвет. Още повече, отпочна се преследване по дисциплинарен ред срещу адвоката от дисциплинарен съд на адвокатурата. Тринайсет съдии в Окръжния Съд Смолян заеха категорична позиция срещу адвоката, който насмалко не беше убит по заповед за това на районния съдия до съдебната охрана в град Чепеларе. И при всичко, когато дори да бе имало нарушение от страна на адвоката, а това е изключено, то да се търси у него вина, за това, да бъде убит, защото е отишъл да си върши работата, е меко казано, абсурдно. Само за сведение, след този случай, Главният Прокурор издаде инструкция за неприкосновеност на адвокатите, сякаш съдиите не са запознати с тази неприкосновеност от закона за адвокатурата. И още. Работата на покушения адвокат не се нрави на съдиите в нашия съд. Дали защото касае най-тежките изобщо дела в целия окръг, дали защото те са свързани с грабеж, осъществен от бивша комунистическа кооперация, небезизвестната РПК ГРАД ЧЕПЕЛАРЕ, и този грабеж е съзнателно или нарочно укриван от всички съдии, включително и от нотариус В. Град Чепеларе. Дали защото зад повечето тези дела, противниковата страна се представлява от адвокат Борис Къдрински, който като съпруг на Районния Прокурор, заедно с баща си, адвокат Илия Къдрински е известен, че печели делата си чрез упражняване на извънсъдебен натиск, включително чрез препращане на противниците му  към наказателни или медицински дела – за направление – затвора или психиатрията – фактите са на явна извънсъдебна война, само срещу един адвокат от нашия район, с умисъл и даже заговор. Но това са ВЕЧЕ множество изнудени страни в нашия съд – делата на покушения адвокат са достатъчно доказателство за всичко.

Във всички случаи, за опит за убийство над адвокат – обществено значима фигура, по време на изпълнение на длъжността му по Закона за адвокатурата, извършен от страна на съдия, няма как да се търси вина у адвоката, който е жертва на терористичен акт – т. нар., атентат. Но за цялата история, ако ви заинтригува, прочетете причинно следствените връзки и състав на адрес в интернет: afera.bg – Американски Съд – Ганьовско правосъдие, Американски Съд – Ганьовско правосъдие 2 и Американски Съд – Ганьовско правосъдие 3. Както и за това що е то, Американски Съд – пък в Република България – на адрес: IUS – mariaist.blogspot.com. Там ще намерите как и по какви дела са изнудвани болшинството от страните в РС Чепеларе. Изнудването се прикрива от ОС Смолян. Това, което тук е от значение сега, е че след като има и такива съдии, и те са защитавани от всички съдии, та дори и от страната на един само съд като нашия окръжен съд, тъй също, и от Висшия Съдебен Съвет, та дори са повишавани за всичко, то уволнението на Съдия, в случая Съдия Тодорова, е явна саморазправа, водеща до същия опит – довършен опит за атентат. Нищо, че в случая лично срещу Съдия Мирослава Тодорова, оръжие още не се е извадило.  Но, дори едно замеряне с книга, тебешир – по главата на някого от някого другиго, това е форма на терористично нападение. Едно, всяко, нежелано докосване до ръката на дадено лице от друго – е насилие – телесна повреда, според българската, наказателно-правна теория.

В целия ред на съвпадения, на отричащи и аргументиращи се факти, аз виждам една адска поредица, на умишлено насилие над закона, правото, морала, но най-вече, над българския народ, от страна, на безочливото, безбожно, правосъдие, което тече днес в нашия съд. И правя следните връзки оттук, и обяснения, а именно:

В град Чепеларе вече няма обикновен Чепеларски Районен Съд. Той бе реформиран на Американски Модел Съд, и се нарича Първият Американски Съд в Република България. За това има и грамота, по моя информация. Какво значи това. Аз не зная. Само заглавието му сочи на абсурд. Както на насилствени, извратени работи. Това и значи този съд. Не само, че без друго, целият ни процесуален закон бе извратен, особено през 2008г., и още от 90-та година се посегна над, що годе нормалния дотогава,   български съд, като това се направи с направата и развалата на Висшия Съдебен Съвет, но представете си колко става наглостта на един съдия, който работи в Американския, така наречен, съд – в Република България. Ясно, че се стига от тези смешения, които са недопустими, до военно престъпно поведение, както умишлени деяния и дейности на съдиите, с българския народ. До гаври. А  вече – и до мародерство, диктатура. Не само, че заради измененията на процесуалния кодекс ГПК – Гражданския процесуален кодекс, от 2008г. насам, вече няма трета инстанция, защото същата е почти недостъпна, ако и това е недопустимо от Конституцията на Република България, дори по Тълкувателно за това Решение, на Върховния Касационен Съд, но  дори процесът в действителност е сведен до ЕДНА ИНСТАНЦИЯ. Не две инстанции. Само до една на практика инстанция защото съдиите от окръжния съд  се водят със съдиите от районния съд за ръчичка, като другарчета в  детската градина, дори като братчета.

Като в един интернат са. Делата се решават по телефон. Делата в окръжния съд на втора инстанция се пишат от съдията, който ги е решил и на първа инстанция – в районния съд. Това е в нашия съд. Но това е и в цяла България. Ако и има много съдии, и те са все пак, МНОЖЕСТВО, които боледуват от тази злина. Но представете си, че всичко това се наслагва в Чепеларе и Смолян. Още по-лошо за нас – за народа, за адвоката, за редовия адвокат – като мен, като всички останали, адвокати по закон в България. Напук, съдиите не прилагат закона. Изпитват щастие от тази власт – да ти правят напук, да унизят българина, прикривайки се зад независимостта и несменяемостта, нека да се каже този факт. Нека се каже – защото сега целият народ е на крак. Срещу насилието в съда, съдебната система и над българския народ. Всички в нашия край сме свидетели на това насилие и извращение – зад ролята на български съд, а в случая – на американски. Американски защото такъв е и в Съединените Американски Щати –  в най-тясната област на правораздаването, даже не от правосъдието, на американците. В действителност, в областта на имиграционното право на САЩ, техният съд е почти на една инстанция. Той има следната форма. Пример. Искаш от САЩ да приложат някаква форма за уреждането ти на статут, на жителство, или на някакъв липсващ документ, без който, пребиваването ти става незаконно – нарушаваш границите на САЩ. Подаваш си молба. Отиваш пред административния орган. След това неговото решение или мярка за оправяне на нещата се преглежда от съдия. Процесът е на една инстанция. Може да обжалваш решението на съдията, но много рядко, да спечелиш. Докато тече обжалването на втора инстанция – пак от един съдия, който се води административен ръководител на първия съдия, могат да минат от три дни до девет и повече месеци. Решението на последния пък – можеш да обжалваш и на трета инстанция – в общия съд, но тогава чакаш години, и може накрая да ти кажат, че изобщо нямаш право на жалба. Ти, обаче, чакаш. Търпиш. Колкото може, повече. През това време, ти си в ограничен режим. Даже под известни мъчения. Охраняван си от частна фирма, която владее имиграционните помещения в САЩ, заради които имиграционният закон се изменя всеки ден, за да им паднеш в ръцете и да те приберат – в тези помещения, на властта на тази частна фирма, за която е цялата работа. Прилича на Казино. В транскрипция, произношението на абревиатурата, която е тази фирма, името й прилича на следния призив, в превод на български език – спасете пожертваното животно. Битката е до кост и кокал. За да оцелееш, трябва да ползваш буквално оперативни начини и средства. Като да клеветиш другия, когато си под зависимостта, и ти се е  наложило да влезеш в кръга на тази система. Учителите даже учат учениците да клеветят родителите си, за да се пълнят помещенията на имиграционните власти и фирма. На глава, ако не платиш, не по-малко от 4 хиляди долара, поне за да те пуснат – под гаранция, за която да платиш още толкова на глава, няма излаз. Е, и аз не зная що е то, Американски съд –  в – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, но като запознат с този съд, от учебник на Американски адвокат на български език, издание на СУ, виждам само приликите. Никаква разлика. Да не навлизам в държавни тайни или в Сталинизма, но тези власти си имат и много други кадри, както средства, манипулации и начини. И си спомням.

Нямаше ли една версия, че атентатът на 11 септември, преди около 11 години, е извършен от самите Американски ЩАТИ. А помните ли, че той скрепи едно незаконно правителство, една незаконна власт – невинният наивен народ, в своя патриотизъм, се самопотуши, или бе погълнат от методите и операциите на службите на Американския съд – в държавата Америка. А сега  - не правите ли връзката, която и аз – с атентата в Сарафово, както срещу един български адвокат. При толкова съвпадения и еднакви правила, на гавра след гавра, се  идва и до този извод – при направата на дела, в която сме принудени да живеем – и народ, и адвокат – в името на народа. Моля ви помислете и ме подкрепете – не толкова за лична справедливост, а за обща – да се забрани Американския модел съд в Република България, да се отменят жестоките разпоредби на гражданския процесуален кодекс, да се възстанови Българския Съд на принципна основа, с Български съдии – в името на Българския Народ – в Българска Държава. Обръщам се до всички други жертви на Американския Съд – зная, че ме разбирате в откритото ми искане и без днешните разяснения. Присъединете се към искането ми – открито, и в интернет, и на настоящия вестник. Както и всички Вие, Уважаеми Съдии и Колеги, Адвокати, видях, че сме единомислещи. Желая успех.

Това е което искам и причините за моя призив, най-накратко. Не само че изгоряха толкова много мои клиенти в цялата връзка, но след всичко, аз съм длъжен по закона за адвокатурата, да взема отношение и позиция – В ИМЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВОСЪДИЕ И БЪЛГАРСКАТА АДВОКАТУРА. Защото без тях, няма народ. Ето това сме длъжни вече да правим. Що се отнася до случая на опита за убийство над адвокат, цитирам в част изложението на този адвокат до Адвокатския Съвет град Смолян, който бе сезиран от съдията-убиец, представете си, и който страхливо мълчи и до сега, и нито веднъж не взе мерки за защита на адвокатите си, вероятно заради смолянски скрупули:

„На 03. 01. 2011г. от 10 до 12 часа сутринта, бях заставена да стоя под придружаването на охраната по нареждането на председател Х. в съдебната сграда на РС, докато си свърша служебната работа. Първият час бях влачена в коридора на единия етаж от охраната, което се случи най-неочаквано. Вероятно защото бях в шок, аз не се отбранявах, не обръщах внимание, и най-кротко настоявах да ме оставят да си свърша работата. Вероятно защото и охраната бяха в шок, през повечето време вторият час, се смееха, когато също ме влачиха. Един щеше да ме носи на столче като булка, когато успях да седна най-после на една седалка в съда. Заповядано им било както ми съобщиха преди да почне всичко, да ме изкарат насила от съда, включително ако трябва и да стрелят, както ме предупредиха – „ако трябва и да ме носят, жива или умряла, но да ме изнесат от съда, ако трябва и да ме влачат по улицата”. Включително на два пъти единият от охранителите, които първоначално бяха трима, когато ме хванаха и ме задърпаха на  кънки, а аз се дърпах, откопчаваше оръжието си. Вторият път три ръце го спряха, дори забелязах, че М. Б. леко поприпадна и замълча, дотогава само тя викаше. В края бях заставена да чакам 1 час, да ми се съставя и протокол. Оригиналът предадоха на мен с моите възражения в него, а за тях, ми издърпаха недовършения, без моите възражения протокол. След 10 минути след това издърпване и връчване на протоколи, единият от охраната се върна, заби си показалеца над едната ми гръд, която ме боля както и ръцете ми 4 дни, седмица, и на ухо ми нашепна, че ако още веднъж дойда в съда, ще ме глобят до 10 хиляди лева.

През цялото време с. Х. се появяваше от кабинета й и даваше наставления на охраната, след това се връщаше обратно в канцеларията си, вероятно да докладва на окръжен съд, а оттам, да й дават ново задание. Нито е попитала има ли проблем, нито нищо. Нито е имало проблем. Освен от нейна страна. Аз не допуснах да бъда изнесена от съда от охранители, докато не си свърша работата и не установя какво точно се иска и се прави с мен. Това с оръжието бе в самото начало, за да напусна сама от страх. При положение, че не напуснах, ме завлачиха и ме влачиха цял час.

Това, което се е правило, е било покушение с цел и физическото ми ликвидиране и злепоставянето ми нацяло като адвокат. Най-малко да бъда сплашена и да изоставя работата си като адвокат. Всичко това, като произтича от една чисто и просто злоба – срещу делата ми, срещу качествата ми, способността ми и едновременно с това – устойчивия ми морал и воля. Това, което се размина следователно и на съдебната власт в окръжен съд, е да ми прави сега помен – около четиридесетте дни. Всичко е било нагласена работа. Изобщо от моя страна на този светъл ден не съм очаквала такова нещо. Интересно, че някой се е замислил какво се е случило наистина от 10 до 12 часа  през онзи ден, и в 1, 30 часа е звънил в СВ при РС С. за справка, която единствено умолявах да бъде направена точно в 9, 40 часа в съда, включително ако за това да трябва и да се обърнат пряко до ръководството на окръжен съд, тъй като нито Х., нито Б., разбират от вписвания, те и изобщо от нищо не разбират и никой адвокат, който разбира от право, не е доволен от тези съдии, никой. Аз съм в тази служба 10 години, с К. не съм имала никакви проблеми.

Всичко това, както с настоящата го декларирам в качеството ми на адвокат, се издава и от самото оплакване на Х. по случая.

На няколко места тя издава същата тази истина, в цялост. Ще Ви ги посоча на разговор, придружена от мои свидетели по случая, няколко адвокати. За всичко това разполагам и с доказателства, с дела, факти, които също ще изложа на разговор пред Вас с моите свидетели адвокати за случая, включително звукозаписи. Имам и обикновени свидетели, очевидци. Ще посоча всички тях.

Ако Х. наистина смята, че е извършила нещо редно, че адвокатът й е подчинен, че ако би имало проблем, то тя като председател, вместо да го разреши, е била всевластна да плаши адвоката, да го изнудва, да го малтретира, да го подлага на изпитания, та макар и не за да си изгуби по този начин дадено дело – по извънсъдебна както и принуда в съдебно заседание; и ако вярва, че при една сравнителна ревизия на всички нейни дела със закона, съответно на моите дела в РС и ОС, с другите дела от същия вид и характер, както и на всички мои дела във всички други съдилища, то тя все още ще е в силата си да малтретира от позицията на съдия, което моля технично да проверите за себе си, тайно и отнапред, деликатно и без никой дори да разбере, че го проверявате, то нека да бъде така, и да започне проверка като проверките – пълна, обективна, щателна, и да се установи какво прави Х. с българската адвокатура, и кой й е гръб да прави това. И се извърши преди всичко сравнителна ревизия по всички мои дела, тези на въззивен и районен съд, и те се съпоставят със закона, законните следствия, и добрата съдебна практика, нужната и дължима за същия род дела. Както и с други такива дела на съда. Но съм убедена, никой обикновен съдия не би си позволил такова поведение, а тя го върши и в съдебна зала, и продължава извънсъдебно.

Аз съм 10 години адвокат, юрист, карам по закон, мога да се сравнявам, и с право се сравнявам, с най-добрите адвокати в България. Убедена съм в невежеството на нашия съд и злобата му и нечовешките прийоми от това срещу добрите адвокати. Най-малко на това основание на наш гръб си правят практика. Имам 79-89% успеваемост на делата си. Имам над 5 хиляди адвокатски преписки от 2003г., включително във военните съдилища на РБ и в европейските, в това число нотариални и регистърни производства. От делата си тежки състави, които са над 10, съм изгубила 3 граждански дела, 2 от които могат да се възобновят – ако бяхме сред нормални съдии, то досега е трябвало да ги възобновят служебно – пар. 47 ГПК, от ЗИДГПК, ДВ, от 30. 05. 2008г. Едно от останалите 7-9 дела, все още не губя, продължавам да го завеждам, и цялата работа е най-вече заради него, за да се откажа от това дело, което няма да стане. Един от свидетелите ми е такъв, че е денонощно с мен от 2003г. Ослепя от насилието срещу кантората ми заради това дело от страна на целия ч. съд. Аз бях готова да се свърши на няколко пъти, защото много вярвах на съдиите по онова време – 2004г.-2005г. Спомняте ли си едно от тогавашните ни събрания. Това имах пред вид и споделих. Смениха се всички съдии, с мен и Х., и Р. продължават както и първите. Уроци ли са вземали как се прави с мен, чудно ми е. Нека Моля, мезето им да е дотук.

Убедена съм, че става въпрос за съзнателни посегателства срещу мен, за военни престъпления включително, винаги заради един друг адвокат, когато той е представител на една от страните – думите използвам, като не откривам по-точни от тях и като юрист, и човек. Нечовешкото отношение е меко казано и неточно. В ръцете ми имам повече от 4 дела, когато това се е правило с моите клиенти, не само срещу един. Някои спечелиха делото си посмъртно. Други се предадоха – съответно почнаха да умират от там и противниците. Ще почнат да умират и съдиите, ако това продължи, и не се спре.

Много иска Х. и съдиите в окръжен съд да ме няма, и влизат в една чужда мъст, която аз виждам, и за това не им обръщам внимание, но която на мен не ми е присъща. Но съответно, аз съм си на моето място, и нищо не може да ме спре в свободното ми законосъобразно извършване на изключителната ми дейност, такава по закон. Друго няма да ме видите да правя.

Действително, след като всеки се държи с мен с насилие в съдебна зала, възможно е след 8 години, на 9-тата, и да съм се развикала някъде, но това не е било в Ч. съд. Там само Х. е тази, която вика. Служителките й реваха една година от нея, за това говореше целият град, дори прокурорите в окръга знаят това, били са там, присъствали са. Ако през дадения ден, чиято дата е единственото вярно нещо от оплакването й, на мое място беше А. М. Г., примерно, о, той щеше да вика, щеше и да ги застреля, ако на него му се бяха бръкнали за оръжие.

Нищо не е вярно от оплакването на Х., и ако ми позволите да разпитам и две служителки от съда насаме пред Вас с мой колега, без ничие друго присъствие, ще Ви го докажа веднага.

Но съм убедена, че ако се наложи всички служителки да свидетелстват по това оплакване в мое присъствие, без съдията и каквито и да е съдии, те няма да потвърдят казаното, което ще Ви моля да видите как най-добре ще приключи този случай, но така, че да се вземат мерки в полза на адвокатурата и в моя защита.”

С уважение: адв. Наньо Атанасов Сталев.

advstalev.blogspot.com