Наистина има
недоумение в откритото ми искане – advstalev.blogspot.com. Недоумението идва от работата на съда в РС
Чепеларе и ОС Смолян, които са Американски съд. Ето защо с настоящото излагам какво
имам предвид под “Американски СЪД” и в какви връзки от това е моето открито
искане срещу Висшия Съдебен Съвет, за да няма повече недоумение, най-вече за
българските граждани и лица от това как се решават делата им:
Имам
предвид открито искане с призив, да се
обединим зад един законен иск, за национален съд. Запознат
съм като юрист с българското правосъдие. Бил съм обективен юрист в продължение
на повече от 30 години. Не съм се срамувал да критикувам пороците на съдебната
ни система и преди 89г. Не се притеснявам да изразя позицията си открито и
днес.
Поводите за това
са много, които се натрупаха в практиката ми, включително и при уволнението на
Съдия Мирослава Тодорова, което е чисто политическа саморазправа. Заемам
нейната страна и това изразявам в моя скромен вестник в интернет, с адрес: advstalev.blogspot.com.
Юристите прекрасно ме разбраха. Всички медии от
първото му издаване в интернет, всички политици повтарят и го акцентират – във
всичките му връзки. До преди 18 юли тази година аз обясних позицията си на
защита на Съдия Тодорова срещу Висшия Съдебен Съвет с един терористичен акт,
който се извърши от съдия срещу адвокат на 03. 01. 2011г. в Районен Съд
Чепеларе. Този съдия не беше наказан, дори бе прикрит от страна на Висшия
Съдебен Съвет. Още повече, отпочна се преследване по дисциплинарен ред срещу
адвоката от дисциплинарен съд на адвокатурата. Тринайсет съдии в Окръжния Съд
Смолян заеха категорична позиция срещу адвоката, който насмалко не беше убит по
заповед за това на районния съдия до съдебната охрана в град Чепеларе. И при
всичко, когато дори да бе имало нарушение от страна на адвоката, а това е
изключено, то да се търси у него вина, за това, да бъде убит, защото е отишъл
да си върши работата, е меко казано, абсурдно. Само за сведение, след този
случай, Главният Прокурор издаде инструкция за неприкосновеност на адвокатите,
сякаш съдиите не са запознати с тази неприкосновеност от закона за
адвокатурата. И още. Работата на покушения адвокат не се нрави на съдиите в
нашия съд. Дали защото касае най-тежките изобщо дела в целия окръг, дали защото
те са свързани с грабеж, осъществен от бивша комунистическа кооперация,
небезизвестната РПК ГРАД ЧЕПЕЛАРЕ, и този грабеж е съзнателно или нарочно
укриван от всички съдии, включително и от нотариус В. Град Чепеларе. Дали
защото зад повечето тези дела, противниковата страна се представлява от адвокат
Борис Къдрински, който като съпруг на Районния Прокурор, заедно с баща си,
адвокат Илия Къдрински е известен, че печели делата си чрез упражняване на
извънсъдебен натиск, включително чрез препращане на противниците му към наказателни или медицински дела – за
направление – затвора или психиатрията – фактите са на явна извънсъдебна война,
само срещу един адвокат от нашия район, с умисъл и даже заговор. Но това са
ВЕЧЕ множество изнудени страни в нашия съд – делата на покушения адвокат са
достатъчно доказателство за всичко.
Във всички случаи,
за опит за убийство над адвокат – обществено значима фигура, по време на
изпълнение на длъжността му по Закона за адвокатурата, извършен от страна на
съдия, няма как да се търси вина у адвоката, който е жертва на терористичен акт
– т. нар., атентат. Но за цялата история, ако ви заинтригува, прочетете
причинно следствените връзки и състав на адрес в интернет: afera.bg
– Американски Съд – Ганьовско
правосъдие, Американски Съд – Ганьовско правосъдие 2 и Американски Съд –
Ганьовско правосъдие 3. Както и за това що е то, Американски Съд – пък в
Република България – на адрес: IUS – mariaist.blogspot.com. Там ще намерите как и по какви дела са изнудвани
болшинството от страните в РС Чепеларе. Изнудването се прикрива от ОС Смолян. Това,
което тук е от значение сега, е че след като има и такива съдии, и те са
защитавани от всички съдии, та дори и от страната на един само съд като нашия
окръжен съд, тъй също, и от Висшия Съдебен Съвет, та дори са повишавани за
всичко, то уволнението на Съдия, в случая Съдия Тодорова, е явна саморазправа,
водеща до същия опит – довършен опит за атентат. Нищо, че в случая лично срещу
Съдия Мирослава Тодорова, оръжие още не се е извадило. Но, дори едно замеряне с книга, тебешир – по
главата на някого от някого другиго, това е форма на терористично нападение.
Едно, всяко, нежелано докосване до ръката на дадено лице от друго – е насилие –
телесна повреда, според българската, наказателно-правна теория.
В целия ред на
съвпадения, на отричащи и аргументиращи се факти, аз виждам една адска поредица,
на умишлено насилие над закона, правото, морала, но най-вече, над българския
народ, от страна, на безочливото, безбожно, правосъдие, което тече днес в нашия
съд. И правя следните връзки оттук, и обяснения, а именно:
В град Чепеларе вече няма обикновен Чепеларски Районен
Съд. Той бе реформиран на Американски Модел Съд, и се нарича Първият
Американски Съд в Република България. За това има и грамота, по моя информация.
Какво значи това. Аз не зная. Само заглавието му сочи на абсурд. Както на
насилствени, извратени работи. Това и значи този съд. Не само, че без друго,
целият ни процесуален закон бе извратен, особено през 2008г., и още от 90-та
година се посегна над, що годе нормалния дотогава, български съд, като това се направи с
направата и развалата на Висшия Съдебен Съвет, но представете си колко става
наглостта на един съдия, който работи в Американския, така наречен, съд – в
Република България. Ясно, че се стига от тези смешения, които са недопустими,
до военно престъпно поведение, както умишлени деяния и дейности на съдиите, с
българския народ. До гаври. А вече – и
до мародерство, диктатура. Не само, че заради измененията на процесуалния
кодекс ГПК – Гражданския процесуален кодекс, от 2008г. насам, вече няма трета
инстанция, защото същата е почти недостъпна, ако и това е недопустимо от
Конституцията на Република България, дори по Тълкувателно за това Решение, на
Върховния Касационен Съд, но дори
процесът в действителност е сведен до ЕДНА ИНСТАНЦИЯ. Не две инстанции. Само до
една на практика инстанция защото съдиите от окръжния съд се водят със съдиите от районния съд за
ръчичка, като другарчета в детската
градина, дори като братчета.
Като в един интернат са. Делата се решават по телефон.
Делата в окръжния съд на втора инстанция се пишат от съдията, който ги е решил
и на първа инстанция – в районния съд. Това е в нашия съд. Но това е и в цяла
България. Ако и има много съдии, и те са все пак, МНОЖЕСТВО, които боледуват от
тази злина. Но представете си, че всичко това се наслагва в Чепеларе и Смолян.
Още по-лошо за нас – за народа, за адвоката, за редовия адвокат – като мен,
като всички останали, адвокати по закон в България. Напук, съдиите не прилагат
закона. Изпитват щастие от тази власт – да ти правят напук, да унизят
българина, прикривайки се зад независимостта и несменяемостта, нека да се каже
този факт. Нека се каже – защото сега целият народ е на крак. Срещу насилието в
съда, съдебната система и над българския народ. Всички в нашия край сме
свидетели на това насилие и извращение – зад ролята на български съд, а в
случая – на американски. Американски защото такъв е и в Съединените Американски
Щати – в най-тясната област на
правораздаването, даже не от правосъдието, на американците. В действителност, в
областта на имиграционното право на САЩ, техният съд е почти на една инстанция.
Той има следната форма. Пример. Искаш от САЩ да приложат някаква форма за
уреждането ти на статут, на жителство, или на някакъв липсващ документ, без който,
пребиваването ти става незаконно – нарушаваш границите на САЩ. Подаваш си
молба. Отиваш пред административния орган. След това неговото решение или мярка
за оправяне на нещата се преглежда от съдия. Процесът е на една инстанция. Може
да обжалваш решението на съдията, но много рядко, да спечелиш. Докато тече
обжалването на втора инстанция – пак от един съдия, който се води
административен ръководител на първия съдия, могат да минат от три дни до девет
и повече месеци. Решението на последния пък – можеш да обжалваш и на трета
инстанция – в общия съд, но тогава чакаш години, и може накрая да ти кажат, че
изобщо нямаш право на жалба. Ти, обаче, чакаш. Търпиш. Колкото може, повече.
През това време, ти си в ограничен режим. Даже под известни мъчения. Охраняван
си от частна фирма, която владее имиграционните помещения в САЩ, заради които
имиграционният закон се изменя всеки ден, за да им паднеш в ръцете и да те
приберат – в тези помещения, на властта на тази частна фирма, за която е цялата
работа. Прилича на Казино. В транскрипция, произношението на абревиатурата,
която е тази фирма, името й прилича на следния призив, в превод на български
език – спасете пожертваното животно. Битката е до кост и кокал. За да оцелееш, трябва
да ползваш буквално оперативни начини и средства. Като да клеветиш другия,
когато си под зависимостта, и ти се е
наложило да влезеш в кръга на тази система. Учителите даже учат
учениците да клеветят родителите си, за да се пълнят помещенията на
имиграционните власти и фирма. На глава, ако не платиш, не по-малко от 4 хиляди
долара, поне за да те пуснат – под гаранция, за която да платиш още толкова на
глава, няма излаз. Е, и аз не зная що е то, Американски съд – в – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, но като запознат с
този съд, от учебник на Американски адвокат на български език, издание на СУ,
виждам само приликите. Никаква разлика. Да не навлизам в държавни тайни или в
Сталинизма, но тези власти си имат и много други кадри, както средства,
манипулации и начини. И си спомням.
Нямаше ли една версия, че атентатът на 11 септември, преди
около 11 години, е извършен от самите Американски ЩАТИ. А помните ли, че той
скрепи едно незаконно правителство, една незаконна власт – невинният наивен
народ, в своя патриотизъм, се самопотуши, или бе погълнат от методите и операциите
на службите на Американския съд – в държавата Америка. А сега - не правите ли връзката, която и аз – с
атентата в Сарафово, както срещу един български адвокат. При толкова съвпадения
и еднакви правила, на гавра след гавра, се
идва и до този извод – при направата на дела, в която сме принудени да
живеем – и народ, и адвокат – в името на народа. Моля ви помислете и ме
подкрепете – не толкова за лична справедливост, а за обща – да се забрани
Американския модел съд в Република България, да се отменят жестоките разпоредби
на гражданския процесуален кодекс, да се възстанови Българския Съд на принципна
основа, с Български съдии – в името на Българския Народ – в Българска Държава.
Обръщам се до всички други жертви на Американския Съд – зная, че ме разбирате в
откритото ми искане и без днешните разяснения. Присъединете се към искането ми
– открито, и в интернет, и на настоящия вестник. Както и всички Вие, Уважаеми
Съдии и Колеги, Адвокати, видях, че сме единомислещи. Желая успех.
Това е което искам и причините за моя призив,
най-накратко. Не само че изгоряха толкова много мои клиенти в цялата връзка, но
след всичко, аз съм длъжен по закона за адвокатурата, да взема отношение и
позиция – В ИМЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВОСЪДИЕ И БЪЛГАРСКАТА АДВОКАТУРА. Защото
без тях, няма народ. Ето това сме длъжни вече да правим. Що се отнася до случая
на опита за убийство над адвокат, цитирам в част изложението на този адвокат до
Адвокатския Съвет град Смолян, който бе сезиран от съдията-убиец, представете
си, и който страхливо мълчи и до сега, и нито веднъж не взе мерки за защита на
адвокатите си, вероятно заради смолянски скрупули:
„На 03. 01. 2011г. от 10 до 12
часа сутринта, бях заставена да стоя под придружаването на охраната по нареждането
на председател Х. в съдебната сграда на РС, докато си свърша служебната работа.
Първият час бях влачена в коридора на единия етаж от охраната, което се случи
най-неочаквано. Вероятно защото бях в шок, аз не се отбранявах, не обръщах
внимание, и най-кротко настоявах да ме оставят да си свърша работата. Вероятно
защото и охраната бяха в шок, през повечето време вторият час, се смееха,
когато също ме влачиха. Един щеше да ме носи на столче като булка, когато успях
да седна най-после на една седалка в съда. Заповядано им било както ми съобщиха
преди да почне всичко, да ме изкарат насила от съда, включително ако трябва и
да стрелят, както ме предупредиха – „ако трябва и да ме носят, жива или умряла,
но да ме изнесат от съда, ако трябва и да ме влачат по улицата”. Включително на
два пъти единият от охранителите, които първоначално бяха трима, когато ме
хванаха и ме задърпаха на кънки, а аз се
дърпах, откопчаваше оръжието си. Вторият път три ръце го спряха, дори забелязах,
че М. Б. леко поприпадна и замълча, дотогава само тя викаше. В края бях
заставена да чакам 1 час, да ми се съставя и протокол. Оригиналът предадоха на
мен с моите възражения в него, а за тях, ми издърпаха недовършения, без моите
възражения протокол. След 10 минути след това издърпване и връчване на
протоколи, единият от охраната се върна, заби си показалеца над едната ми гръд,
която ме боля както и ръцете ми 4 дни, седмица, и на ухо ми нашепна, че ако още
веднъж дойда в съда, ще ме глобят до 10 хиляди лева.
През цялото време с. Х. се появяваше
от кабинета й и даваше наставления на охраната, след това се връщаше обратно в
канцеларията си, вероятно да докладва на окръжен съд, а оттам, да й дават ново
задание. Нито е попитала има ли проблем, нито нищо. Нито е имало проблем. Освен
от нейна страна. Аз не допуснах да бъда изнесена от съда от охранители, докато
не си свърша работата и не установя какво точно се иска и се прави с мен. Това
с оръжието бе в самото начало, за да напусна сама от страх. При положение, че
не напуснах, ме завлачиха и ме влачиха цял час.
Това, което се е правило, е
било покушение с цел и физическото ми ликвидиране и злепоставянето ми нацяло
като адвокат. Най-малко да бъда сплашена и да изоставя работата си като адвокат.
Всичко това, като произтича от една чисто и просто злоба – срещу делата ми,
срещу качествата ми, способността ми и едновременно с това – устойчивия ми
морал и воля. Това, което се размина следователно и на съдебната власт в
окръжен съд, е да ми прави сега помен – около четиридесетте дни. Всичко е
било нагласена работа. Изобщо от моя страна на този светъл ден не съм
очаквала такова нещо. Интересно, че някой се е замислил какво се е случило
наистина от 10 до 12 часа през онзи ден,
и в 1, 30 часа е звънил в СВ при РС С. за справка, която единствено умолявах да
бъде направена точно в 9, 40 часа в съда, включително ако за това да трябва и
да се обърнат пряко до ръководството на окръжен съд, тъй като нито Х., нито Б.,
разбират от вписвания, те и изобщо от нищо не разбират и никой адвокат, който
разбира от право, не е доволен от тези съдии, никой. Аз съм в тази служба 10
години, с К. не съм имала никакви проблеми.
Всичко това, както с
настоящата го декларирам в качеството ми на адвокат, се издава и от самото
оплакване на Х. по случая.
На няколко места тя издава
същата тази истина, в цялост. Ще Ви ги посоча на разговор, придружена от мои
свидетели по случая, няколко адвокати. За всичко това разполагам и с
доказателства, с дела, факти, които също ще изложа на разговор пред Вас с моите
свидетели адвокати за случая, включително звукозаписи. Имам и обикновени
свидетели, очевидци. Ще посоча всички тях.
Ако Х. наистина смята, че е
извършила нещо редно, че адвокатът й е подчинен, че ако би имало проблем, то тя
като председател, вместо да го разреши, е била всевластна да плаши адвоката, да
го изнудва, да го малтретира, да го подлага на изпитания, та макар и не за да
си изгуби по този начин дадено дело – по извънсъдебна както и принуда в съдебно
заседание; и ако вярва, че при една сравнителна ревизия на всички нейни дела
със закона, съответно на моите дела в РС и ОС, с другите дела от същия вид и
характер, както и на всички мои дела във всички други съдилища, то тя все още
ще е в силата си да малтретира от позицията на съдия, което моля технично да
проверите за себе си, тайно и отнапред, деликатно и без никой дори да разбере,
че го проверявате, то нека да бъде така, и да започне проверка като проверките
– пълна, обективна, щателна, и да се установи какво прави Х. с българската
адвокатура, и кой й е гръб да прави това. И се извърши преди всичко сравнителна
ревизия по всички мои дела, тези на въззивен и районен съд, и те се съпоставят
със закона, законните следствия, и добрата съдебна практика, нужната и дължима
за същия род дела. Както и с други такива дела на съда. Но съм убедена, никой
обикновен съдия не би си позволил такова поведение, а тя го върши и в съдебна
зала, и продължава извънсъдебно.
Аз съм 10 години адвокат, юрист,
карам по закон, мога да се сравнявам, и с право се сравнявам, с най-добрите
адвокати в България. Убедена съм в невежеството на нашия съд и злобата му и
нечовешките прийоми от това срещу добрите адвокати. Най-малко на това основание
на наш гръб си правят практика. Имам 79-89% успеваемост на делата си. Имам над
5 хиляди адвокатски преписки от 2003г., включително във военните съдилища на РБ
и в европейските, в това число нотариални и регистърни производства. От делата
си тежки състави, които са над 10, съм изгубила 3 граждански дела, 2 от които
могат да се възобновят – ако бяхме сред нормални съдии, то досега е трябвало да
ги възобновят служебно – пар. 47 ГПК, от ЗИДГПК, ДВ, от 30. 05. 2008г. Едно от
останалите 7-9 дела, все още не губя, продължавам да го завеждам, и цялата
работа е най-вече заради него, за да се откажа от това дело, което няма да
стане. Един от свидетелите ми е такъв, че е денонощно с мен от 2003г. Ослепя от
насилието срещу кантората ми заради това дело от страна на целия ч. съд. Аз бях
готова да се свърши на няколко пъти, защото много вярвах на съдиите по онова
време – 2004г.-2005г. Спомняте ли си едно от тогавашните ни събрания. Това имах
пред вид и споделих. Смениха се всички съдии, с мен и Х., и Р. продължават
както и първите. Уроци ли са вземали как се прави с мен, чудно ми е. Нека Моля,
мезето им да е дотук.
Убедена съм, че става въпрос
за съзнателни посегателства срещу мен, за военни престъпления включително,
винаги заради един друг адвокат, когато той е представител на една от страните
– думите използвам, като не откривам по-точни от тях и като юрист, и човек.
Нечовешкото отношение е меко казано и неточно. В ръцете ми имам повече от 4
дела, когато това се е правило с моите клиенти, не само срещу един. Някои
спечелиха делото си посмъртно. Други се предадоха – съответно почнаха да умират
от там и противниците. Ще почнат да умират и съдиите, ако това продължи, и не
се спре.
Много иска Х. и съдиите в
окръжен съд да ме няма, и влизат в една чужда мъст, която аз виждам, и за
това не им обръщам внимание, но която на мен не ми е присъща. Но съответно, аз
съм си на моето място, и нищо не може да ме спре в свободното ми
законосъобразно извършване на изключителната ми дейност, такава по закон. Друго
няма да ме видите да правя.
Действително, след като всеки се
държи с мен с насилие в съдебна зала, възможно е след 8 години, на 9-тата, и да
съм се развикала някъде, но това не е било в Ч. съд. Там само Х. е тази, която
вика. Служителките й реваха една година от нея, за това говореше целият град,
дори прокурорите в окръга знаят това, били са там, присъствали са. Ако през
дадения ден, чиято дата е единственото вярно нещо от оплакването й, на мое
място беше А. М. Г., примерно, о, той щеше да вика, щеше и да ги застреля, ако
на него му се бяха бръкнали за оръжие.
Нищо не е вярно от оплакването
на Х., и ако ми позволите да разпитам и две служителки от съда насаме пред
Вас с мой колега, без ничие друго присъствие, ще Ви го докажа веднага.
Но съм убедена, че ако се наложи
всички служителки да свидетелстват по това оплакване в мое присъствие, без
съдията и каквито и да е съдии, те няма да потвърдят казаното, което ще Ви моля
да видите как най-добре ще приключи този случай, но така, че да се вземат мерки
в полза на адвокатурата и в моя защита.”
С уважение: адв.
Наньо Атанасов Сталев.
advstalev.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар