Измененията и Допълненията на Закона за устройство на територията, Коментар по връзките на закона 2012-2013г., във връзка бележки от Президента, БТА, и др. коментари - от значение до всички случаи на сгради, застрашени от събаряне

Измененията и Допълненията на Закона за устройство на територията, Коментар по връзките на закона 2012-2013г., във връзка бележки от Президента, БТА, и др. коментари

Законът трябва да се тълкува по правилата на Закона за Нормативните Актове. Предмет на настоящия коментар е: узаконяването на незаконното строителство. И има ли незаконно строителство. Кой орган е компетентният както до първата група въпроси, така и до втората.

По недалечния във времето пар. 27 ЗИДЗТСУ, отм. /от 1998г./, а по-късно – пар. 183 ЗИДЗУТ, от 2003г. /пар. 184/2004г./, компетентният орган е бил или кметът или главният архитект по въпроса дали една постройка може да бъде узаконена, вместо да бъде съборена.

В момента, по силата на пар. 123 и сл. ЗИДЗУТ от 26. 10. 2012г., компетентният орган е отново и само кметът на общината, по въпросите дали една сграда е узаконима, търпим строеж или ще следва същата да бъде събаряна.

С приемането и обнародването на ЗИДЗУТ от 26. 07. 2013г. се учредяват правомощията и на областните управители пряко да констатират нужните факти и снабдяват титулярите на сградите с необходимите документи за законност – редом до компетентността по тези въпроси на кметовете. Кметовете и областните управители действат съобразно категориите сгради – от 4 и сл., или без 1-3.

Още от 2003г., компетентният орган да събаря една сграда, както да контролира същата, е кметът за обекти от 3, 4 и сл. категория, като в средата на 2011г., компетентността на кметовете се стеснява до сгради 4 и сл. категория – чл. 177, 178 ЗУТ, действали и преди настоящите изменения на ЗУТ от 2012г., съответно, 2013г. Разпоредбите по-горе претърпяват промени само до обектите от 3 категория, с изменения на закона през средата на 2011г., в сила от 2003г. От първа до 3 категория към момента, обектите са от правомощията на ДНСК да ги контролира, съответно да ги събаря. Това е така и до закона от 26. 10. 2012г., когато изрично се повтаря същият разделителен принцип – с преходни разпоредби – изрично до събарянето на сгради, които и ако не е възможно да бъдат узаконени.

На узаконяване подлежат всички сгради, построени до влизането в сила на закона, включително от настоящата, 2013г. Защото това са всички сгради по пар. 183 от 2003г., защото буквално по него, с други думи – копи и пейст, на узаконяване подлежат всички сгради, които са построени, но не са узаконени, до влизането в сила на този закон – а ето, именно и този тук, от 2013г.

Принципна практика и на Върховен Административен Съд е отмяна на заповеди за премахване на сгради, ако и докато не е проведена процедура за узаконяването им – без разлика от годината на построяване. Принципът е до всички сгради.

/Иначе един закон не би имал цел, ако би било противното, и не би следвало въобще да бъде приеман, ако е без нормална цел, в противен случай. А каква е нормалната цел на един такъв закон, освен да узакони всички построени сгради до влизането му в сила, че и оттам./  

Нещо повече. Българският закон забранява дискриминцията. При такава, се прилага общото правило. Също така, за неуредените изрично случаи, действа запълването по аналогия на закона, оттам – на правото. Освен всичко, до заварените случаи може да се прилага само и единствено това ограничение – че до тях следва да се прилага без изключение, по-благоприятният закон. Предвид тези три групи принципи, узаконяването касае всички без изключение. Досега то подлежи на прилагане единствено лично от кметовете на общини за обекти 4 и сл. категория. А от днес, и от областните управители. /Актът за узаконяване замества разрешението за строеж, съответно, ще узаконява този, който издава и разрешението – разпоредбата е императивна./

Вижда се, че въпросите не са от правомощията на един главен архитект, още повече, че от 2012г., те опират с правомощията на кметовете да приемат общи устройствени планове. Няма как кметът да приеме такъв план, без да е в течение и да ръководи лично въпросите кои сгради ще следва да се узаконят, кои да се съборят, а при последния случай, да се обезщетяват. Тук връзките опират и до ЗСПЗЗ, пар. 4, и са посочени изрично от измененията на ЗУТ 2012г. Всичко това е предмет на дейност на кметовете, а не на главните архитекти. Кметовете имат правото, както задължението да разпоредят, да се узакони или да се премахне една сграда, защото носят ясната отговорност за обезщетяването й, при събаряне. Защо още е тази компетентност. Защото кметовете са отговорните компетентни органи и по Закона за насърчаване на инвестициите, по който неимоверно се разгръща всяка една сграда, дори павилион, гараж и пр., осъществено строителство.

Къде се разполагат случаите с влезли в сила заповеди на ДНСК за събаряне. Ако тези заповеди не касаят магистрали и подобни обекти, от 1-2 категория до средата на 2011г., а оттам, и 3 категория, тези заповеди са изначално абсолютно нищожни и не следва да се зачитат от никого. Същото се отнася и до съдебните решения, скрепили такива заповеди. Защото такива заповеди, не могат и не може да се санират, ако и със съдебно решение. Тогава, и съдебното решение е напълно нищожно. На нищожността всеки може да се позове – пред всекиго. И това позоваване е достатъчно според нашия закон, за да не се изпълни една такава заповед, съответно – решение. В целия ред, дали обекти от 3, съответно от 4 и сл. категория, са подали заявления за узаконяване е без значение, за да се възползват от правилата за узаконяване. То се извършва, след като се подаде сега заявление за законност, в срока до 26. 11. 2013г.

Повечето от упоменатите случаи, не следва да се пропуска, че са снабдени и със съдебни решения за въвеждането им в експлоатация, което да се осъществи от компетентните органи по чл. 177 и 178 ЗУТ. Т. е., има забрана да се събарят на основание пък, на тези актове.

/Случаите ще се ползват от по-благоприятният акт, при два двусмислени акта за една и съща сграда./ Не на последно място, всички тези случаи следва да се изземат служебно както от областните управители, така и от министъра на инвестиционното проектиране. След като не са одобрени от него, събаряне не може да се осъществи по силата на най-новите изменения от днес на закона, които са най-благоприятните за всички сгради и тяхното бъдеще.

Това е нормалното и задължително тълкуване както прилагане на закона до всички проблемни случаи. Ако те са проблемни, проблемът не е в закона, а в местните власти, както у юристите, които го допускат. Но с новите изменения от настоящата седмица, в сила от 29 юли, 2013г., не би следвало повече нито миг да се злоупотребява с правата и търпението на титулярите на сгради. Самите те, следва да започнат всичко отначало – да отидат при кметовете, ако мълчат 1 ден – при областните, ако и те мълчат – при министъра, директно, без никакви съобщения до ДНСК какво правят. В крайна сметка, всички тези новации, им дават право да възобновят производствата си срещу ДНСК – и заповедите да бъдат обезсилени на последващо основание – по-благоприятния закон. Да не говорим за случаите и на изначална некомпетентност до сгради 4 и сл. категория. Да не говорим, ако и съдът не е взел предвид и ЗНИ /закона за инвестициите/ по делата по такива нищожни заповеди. Да не говорим за случаите на строителство в своя територия, както съответно до правата и в рибарското селище Бургас, заради извършената инвестиция, а оттук – и като обекти, регионално значение. Ако кметовете или поне областните оправят нещата, те ще прекратят изпълнителните производства, водени от ДНСК. При всички случаи, ДНСК вече нищо не представлява, нито може, без подпис от МИП. /Те да си погледнат магистралите, по които няма едно място, където да се спре за почивка на шофьорите, пътниците, автомобилите. Крайно незаконни строежи. Докато обаче ДНСК работи по заповед /зъл умисъл/ на тогавашния МРРБ и МФ – да попълнят малко държавната хазна, да се погаврят и изплашат народа, ето ги нашите магистрали – построени незаконно технически, при грубо погазване на частната собственост при отчуждаването, а редовите българи – ги чака събаряне./ Все пак, събарянето на сгради, събаря и държавата. Това събори във всички случаи ГЕРБ – и то, безвъзратно. Считам, че днешното 42 НС спаси държавността с новите изменения на ЗУТ, от 26. 07. 2013г. и пресече незаконните актове на местната власт на ГЕРБ спрямо обикновените частни български инвеститори, построители на днешна България. Има нужда обаче, още какво, спешно и неотложно да се направи. Да се издадат задължителни указания в смисъла на настоящата както от НС, от комисиите – до Областните администрации, така и забрани от самия Министър и Министър Председателя.

Нуждата е от незабавна нормална намеса в полза на частната стопанска дейност и собственост, в защита на инвестициите на обикновените българи.

ДНСК трябва да бъде дори забранена и заличена от органите на държавата заради направата на незаконност което директно се допусна чрез издаване на незаконни заповеди за събаряне на сгради като незаконни, от 4 и сл. категории.

Президентът следва да помилва всички сгради по заповеди за събаряне, а не да защитава главните архитекти, членове на ГЕРБ, които достатъчно пропиляха градивна енергия и частно-стопански елемент спрямо обикновените граждани. Ето от това ни защити 42 НС. И упреците на Президента, че новият ЗУТ бил обърквал компетентности, са несъстоятелни и умишлено порочни. Дори ако Президентът не помилва служебно всички сгради, пострадали от актове на Главни архитекти и ДНСК, следва да си подаде оставката. Защото и това се обеща на протестите март, 2013. Да не говоря – за изборите 2009г. Дори ако ДНСК служебно не спре започнатите от нея незаконни производства, следва да бъде изцяло премахната, а органите й – лишени от права доживот. Лично да плащат на титулярите на сгради, ако още една сграда бъде съборена.

Не на последно място, ако титулярите на застрашените от събаряне сгради кога да е са декларирали и/или заявили обектите си за узаконяване, съгласуване за поставяне, и др., имат какви да е преписки за въвеждането им в експлоатация, то само въз основа на този факт, сградите им са вече законни, пряко по силата на тези им действия. Ако има главни архитекти, казали обратното, те следва също да бъдат наказани дисциплинарно. Още нещо. И сградите, които са под заповедите на ДНСК, са застрашени от събаряне, и само при този факт, също следва да се изземат и оправят от кметовете на общини, съответно, от областните управители.

Следва незабавно преразглеждане както на всички случаи, които са висящи, така на виждането за същността и цената на тези случаи, и да се има предвид кое е характерно за нрава на прабългарите и славяните каквито сме – да събарят или съхранят. Незабавно следва да се спре какво да е по-нататъшно събаряне на тази държава и да се вземат неотложни мерки в полза на частните стопани. Защото ако и има вече допуснато събаряне, сега трябва да се задължи ДНСК да построи събореното наново или тотално да го плати, да се построи, за да се въведе в експлоатация – по също така влезлите в сила заповеди – и за тази работа. Следва да се касаем и от последиците според Закона за собствеността, където са се развили повечето случаи на обекти, след като са построени пет години и повече отпреди издаването на заповедите за премахване на ДНСК, а тези заповеди са издадени, след като е изтекла година и повече – от издаването на измамливите им констативни актове, като единствено основание за заповедите за събаряне - отпреди тези заповеди.

/Библиотека: Решение № 470 от 17.01.2005 г. на ВАС по адм. д. № 8417/2004 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова,

Решение № 1197 от 12.02.2004 г. на ВАС по адм. д. № 10055/2003 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова,

Решение № 465 от 14.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 9581/2007 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова,

Решение № 12950 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7010/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова,

БТА, Бележки на Президента,

Презентация на закона от С. Ковачев, С. Георгиева, лекции пред Столична община;

Закона за устройство на територията, Закона за териториално и селищно устройство, отм., Закона за собствеността – чл. 13, 15 в редакцията до 1996г., Тълкувателно Решение №34/1987г. ОСГК, Закона за закрила на инвестициите, отм., Закона за насърчаване на инвестициите, Конституцията на РБ, Конвенции, Регламенти, АПК, ЗОАРАКСД, и др./

Закриването на съда в град Чепеларе – оспорващ отговор по електронен път до ВСС, МС, МП, ВКС, КС на РБ, НС и др. – към официално възражение против закриването на съда в Чепеларе и промяна на границите внесено по електронен път от адв. Наньо Атанасов Сталев, прието за разглеждане от Комисията за натовареност при ВСС, т. 4, Протокол №24 от 25. 06. 2013г.

Закриването на съда в град Чепеларе – оспорващ отговор по електронен път до ВСС, МС, МП, ВКС, КС на РБ, НС и др. – към официално възражение против закриването на съда в Чепеларе и промяна на границите внесено по електронен път от адв. Наньо Атанасов Сталев, прието за разглеждане от Комисията за натовареност при ВСС, т. 4, Протокол №24 от 25. 06. 2013г.

От мотивите му, за закриването на съда в град Чепеларе, по негова еднолична инициатива, изложени от Председателя на Окръжен съд, Любен Хаджииванов, в интервю за в. Родопи вест, град Смолян, от 30. 06. 2013г. – http://rodopivest.blogspot.com/2013/06/blog-post_3650.html ,  вземам повод за съответен насрещен, оспорващ, отговор, в следните връзки на настоящото изложение, а именно:

1.       Основен мотив за закриването на съда в град Чепеларе ведно съдебния район, Председателят на съда при Окръжен съд-Смолян черпи от икономиите, до които закриването на РС Чепеларе щяло да доведе – за съдебния вероятно бюджет. Този мотив противоречи на дефиницията – СЪД, на РБ. Дефиницията се извлича от логичната норма и гласи, че съдът е органът на държавата, произвеждащ защитата на правата и законните интереси на българските граждани, за гарантирането на действащата Конституция на РБ, където тези права са скрепени. За реализирането на тази функция се определят райони на изпълнение на длъжността от съдии, които са завършили право, имат правоспособност на юристи и високо морални, нравствени, както професионални качества. Районите на действия на съда съответно съвпадат с районите на общините, а именно, следват границите на дадена община. От всичко дотук следва, че за функционирането или не на един съд, след като такъв е създаден от векове, няма нито една икономическа предпоставка, която да може да се търси, да обуславя закриването на един съд, който е вече учреден. В този смисъл е изявлението на Председателят на Върховен Касационен Съд, Проф. Лазар Груев, че „няма малки и големи съдилища” и че „съдът не е корпорация”.

2.       На следващо място. Липсва мотив за закриването на съда в град Чепеларе с обосновката, че видите ли, вие нямате нито един държавен орган, нито един централен офис в града, а, с други думи, то вече не сте община. Дори нещо повече. То Смолян, ще се слее с Чепеларе. Първо, няма такива критерии за закриването или не на един съд, който е вече действащ, още повече, от векове. Фактът не е никаква гордост. Това е факт. Смисълът на преливане на общините не може да бъде предпоставка на закриването на един съд, преди предпоставката да се извърви по дадения на закона ред за съставянето й – сливането на общини е подведомствено на гражданите – и само на тях – и на двете общини. Гражданите на Чепеларе нямат интерес да поискат такова едно сливане. Напротив. При отпочналата се незаконна с други думи процедура за закриването на техния съд, те имат интерес да проведат процедура за създаването на област Чепеларе или преминаването на Районния съд към района на Районен Съд Пловдив.

3.       За мотива колко селищни места обслужва районният съд не следва да се има предвид незаконното изместване на района на Районен съд Чепеларе, както е допуснато и извършено в случая, а именно, като със съдебно дело, в периода 2003-2004г., са изместени незаконно границите на община Чепеларе в полза на Община Смолян. Напротив – дори и това да би било законно, то за работата на един съд, за да не се закрива, ще следва да се придадат допълнителни населени места за обслужване, а не да се окупират територии посредством този прийом и манипулации.

4.       Не на последно място. Искане за закриване на един съд се подава само и единствено от Министъра на Правосъдието /чл. 30, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт/ едва след изчерпването на процедурата по искането за същото на гражданите на дадена община по Закона за административно-териториалното устройство на Република България, чл. 27 във вр. чл. 1 и сл. ЗУТАРБ. В тази основна връзка, в целия ред, искането на Председателя, еднолично от него, да закрива един цял съд, а именно, цяла територия, както е ясен в изказването си за в. Родопи вест, е абсолютно недопустимо като преждевременно, както некомпетентно и неподведомствено, и следва незабавно да се прекрати. Не става ясно и как дадени съдии ще били специализирали по този начин /на гърба на Чепеларци/, като за това ходели на ПУНКТ в град Чепеларе, вместо за съда да бъдат назначени вече специализирани съдии – основен принцип за командироването, приет с правилата на ВСС от миналия месец. /В цялата връзка, не е задължително в съда изобщо да бъдат командировани  съдии, при това само от град Смолян, за нуждите на функционирането на съдебния раойн град Чепеларе. Ако се наложи и наложи това незаконно искане – дръжте си съдиите в съда в град Смолян, а Чепеларци, ще се погрижат – дали да ходят на съд в град Смолян, дали – в град Асеновград, дали да си конституират правосъдни общински органи – и да не се налага и изобщо да знаете, че тези хора имат нужда, оттам, от Вас като съд. Защото с даденото самоволно незаконно искане, ще доведете до учредяването на извънреден съд за ваша следваща конкуренция като адекватна мярка. Нека се има предвид действителния район на района, границите на град Чепеларе, община Чепеларе, да видим – какво всъщност ни говори Председател на един съд в лицето на Любен Хаджииванов, от град Смолян – виж и си направи сам изводите, уважаеми читателю, http://advstalev.blogspot.com/2013/06/2-21-06-2013.html или/и http://advstalev.blogspot.com/2013_06_01_archive.html ./

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Случаят не може да се разглежда от ВСС, преди да бъде започнат и завършен с указ на Президента на РБ, а именно, по решение преди това на МС по съответно искане на гражданите на град Чепеларе. Липсват предпоставките за такова едно сезиране, включително липсва искане от компетентното лице в лицето на МП /виж историческата логика – ЗСВ в редакцията до 2011г., и сравнителната логика на закона в система – ЗАТУРБ във вр. Министъра на Правосъдието, във вр. чл. 30 ЗСВ, във вр. ЗАТУРБ – и ще видиш, че съм прав. Искането е не по целта на закона и превишава власт. Вместо да се поправят съдиите, искат да се заличават. И това ще се направи, ако го допуснете, което се надявам незабавно да бъде прекратено./

С уважение: адв. Наньо Атанасов Сталев

Съдете сами за правотата ми из "Родопи вест" Смолян - и сравни с посочените от мен доводи за същността на Американския съд /Първия/ в България

30 юни 2013, неделя

ЗАРАДИ СЪДА ВСС ЩЕ ЗАСЕДАВА В ЧЕПЕЛАРЕ

ОПТИМИЗИРАНЕ

* Гражданите няма да бъдат лишени от правосъдие на място, декларира председателят на Окръжен съд-Смолян Любен Хаджииванов

* Запазват се съдии и чиновници в сградата на Темида само се сменя шапката...

Любен Хаджииванов

Предложил съм на Висшият съдебен съвет на изнесено заседание в Чепеларе да разгледа казуса с оптимизацията на Районния съд в града. Това оповести пред медиите вчера председателят на Окръжния съд в Смолян Любен Хаджииванов. И уточни, че на това заседание през месец септември са поканени да присъстват и заинтересованите страни - областният управител, двамата председатели на Районни съдилища - в Смолян и в Чепеларе, кметът на града под мечи чал, ОбС, бизнесът. Информирани затова са и министърът на правосъдието Зинаида Златанова и главният прокурор Сотир Цацаров.

Предложението ми до ВСС е за промяна на границите на Районен съд - Смолян и Районен съд-Чепеларе. При окрупняването ще се преразпределят съдиите и служителите в Районен съд-Смолян, като ще се запазят съдебната сграда и съдебната инфраструктура, държавният съдебен изпълнител и съдията по вписванията. Т.е. гражданите ни най-малко няма да бъдат ощетени и на място ще получават правосъдие, в същото време ще се специализират съдиите по граждански и наказателни дела и ще се уеднакви съдебната практика, обясни накратко Хаджииванов всичко, което би засегнало интереса на местното население. Съдиите ще пътуват, но не и гражданите. На място в съдебната сграда хората ще си вадят и свидетелства за съдимост

Разбирам чувствителността на хората в Чепеларе, че едва ли не със закриването на институцията се закрива и градът им. След като там вече са закрити горското стопанство, данъчното поделение и т.н. Настина Районният съд в града е първият в Смолянска област, открит през 1879 г. веднага след Освобождението с указ на руското управление. Знам, че има нотка на гордост и патриотизъм от това, но натовареността на съдебната институция е доста слаба - 22 дела средно на месец, срещу 35 средно за страната. В същото време останалите съдилища в региона обслужват по няколко общини, а Чепеларе - само своята. В Девин гледат дела и на боринци, и доспатчани, в Златоград - освен на златоградчани и на неделинци. Мадан обслужва и хората от Рудозем, а Смолян - и Баните. В същото време съотношението съдии -служители е 1:7, което ще рече на един съдия се падат 7 служители, което също трябва да се оптимизира, коментира с езика на цифрите председателят на Окръжния съд.

Кметството и общинските съветници от десетина дни повдигат въпроса за трансформацията на съда пред обществеността.Част от тях дори стягат протести. Но във времена на криза, да издържаш ненужно чиновнически апарат, който няма с какво да бъде натоварен и то при условие, че услугата за граждани няма да пострада, е нелогично. Обяснението е - търсене на дивиденти пред населението, че се работи в негова полза. Дали обаче това са най-наболелите въпроси, които имат да решават в Чепеларе? Или е най-лесният за отвличане на вниманието, че нещо се работи.

Анета ТОДОРОВА

Официално възражение срещу закриването на съда в Чепеларе – 2

Официално възражение срещу закриването на съда в Чепеларе – 2.

По повод официално възражение срещу закриването на съда в Чепеларе – и излишните съдилища - според Американския модел съд в РБ, в град Смолян - http://advstalev.blogspot.com/2013/06/2-21-06-2013.html.

Доста хора от град Чепеларе подкрепят възражението ми срещу закриването на съда в Чепеларе, внесено по електронен път до ВСС, НС, ВКС, ВАС, КС на РБ, и др., рано сутринта, на 21. 06. 2013г. Нещо повече. Не признават делото за граници между Смолян и Чепеларе от преди 10-тина години, позовават се на нищожността на един такъв спор, както и въобще неговата неподведомственост на съда, заведен от кмет на Смолян пред съдия от Смолян. И вече искат самостоятелен областен център, административен и окръжен съд, и всички юристи от Чепеларе с неопетнено име да намерят мястото си на тези места - с граници - до езерата Смолян, на юг, и до Асеновград - на север, както винаги е било. Искат и са прави. Не подкрепят протестите в град София и са озадачени от действията на Президента. Не одобряват действията му и ги свързват с кръга, към който е приближен, за „мотивите” зад протеста в момента. Акцентират на лицата на протеста, тяхната визия, както действията на президента спрямо протестиращите сега и през март, т. г. Като защитник изказвам одобрението си до гражданите на град Чепеларе, виждам основателни и правилни всичките им искания, и заставм до тях като юрист. Всичко това ми споделиха над 25 души, които подписваха днес подписката срещу закриването на съда в Чепеларе, за което и аз се явих там. Оплакванията им бяха простички. Питаха „защо в Смолян нямаше откази за реституция, а съдиите от Смолян допуснаха откази на поземлената комисия щом е за Чепеларци”. „Защо по моето дело изгубих, а в дела в Смолян са преписали моите искания по моето дело щом е за някой от Смолян”. „По еди кое си дело го печели някой извън Чепеларе и си няма документи, а аз, дето си имам толкова документи, изгубих”. Ще ви кажа за всичко това на турски, за да приключа това обръщение, защото български не разбирате, когато става въпрос за истинските въпроси на деня – yonga... На съдебната власт повече няма да й се размине да заобикаля истинските въпроси и да не се занимава с право, ако държи да е на власт. И ще трябва да признае правата на четвъртата власт – адвокатурата. Направихте главите ни на тъпани, ръцете ни – на чукове, и сега, ще събирате последиците от актовете си. На крак до цялата адвокатура. Време е.

За подробна информация вижте - http://advstalev.blogspot.com/2013/06/2-21-06-2013.html, http://advstalev.blogspot.com/2012/09/blog-post_15.html?spref=fb, http://chepelare.court-bg.org/img/Image/20135450100028%2029.05.2013.htm,  http://afera.bg/siujeti/28560.html - Адв. Наньо Атанасов Сталев.

ИЗЛИШНИТЕ СЪДИЛИЩА - 2 - ОФИЦИАЛНО ВЪЗРАЖЕНИЕ СРЕЩУ ЗАКРИВАНЕТО НА СЪДА В ЧЕПЕЛАРЕ ВНЕСЕНО ПО ЕЛКТРОНЕН ПЪТ С ЕЛЕКТРОНЕН ПОДПИС ДО ВСС, НС, ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ВКС И ВАС, КС НА РБ, ЕК, ОМБУДСМАНА, МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО, И ДР. 21. 06. 2013.

ДО

ЧЛЕНОВЕТЕ НА

КОМИСИЯТА ПО АНАЛИЗ И ОТЧИТАНЕ

СТЕПЕНТА НА НАТОВАРЕНОСТ НА

ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

 

КОПИЕ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РБ

 

КОПИЕ ДО НАРОДНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ

В НС НА РБ Г-ЖА ДОРА ЯНКОВА

 

КОПИЕ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

КОПИЕ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

КОПИЕ ДО ОМБУДСМАНЪТ НА РБ

 

ДО МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РБ

 

ВЪЗРАЖЕНИЕ /по електронен път/

От адвокат Наньо Атанасов Сталев АК Смолян БУЛСТАТ 5206086100, Смолян

ЧРЕЗ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА ВСС И ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА НС НА РБ

Против Доклад от Председателя на ОС Смолян /и и. ф. Председател на РС Чепеларе/ във връзка предложение за промяна на границите и закриване на Районен Съд Чепеларе и Против Писмо вх. №11-06-257/02. 04. 2013г. по опис на ВСС от Председателя на ОС Смолян

И против статия „Излишните съдилища” от адвокат Георги Димитров от 05. 04. 2013г., Гласовете.ком – http://www.glasove.com/izlishnite-sudilishta--26549

Във връзка по направление на съдебната система на РБ за Съд по Американски Модел, Във връзка действителната работа на този съд в град Чепеларе, във връзка основни устройствени и съдопроизводствени норми и правила

Уважаеми Господа Членове на КАОСНОСВ при ВСС, Уважаеми Господа Председатели на ВКС и на ВАС, Уважаема Г-жо Министър на Правосъдието,

Уважаеми Господин Председател на НС на РБ, Уважаема Госпожо Янкова,

Уважаеми Г-н Министър Председател на РБ,

С настоящата възразявам и се противопоставям срещу акта на насилие над българското правосъдие, което може да извършите и допуснете да бъде извършен, ако бъде придвижена и уважена преписката по искането на Председателите на ОС Смолян и РС Чепеларе за промяна на границите и закриването на съда при РС Чепеларе.

Мотивите за това едно действие не ще са за оптимизиране, а за укриване на стореното от съдии от град Смолян върху и срещу правоимащите страни, родом от град Чепеларе. Нищо добро не могат да посочат за себе си тези съдии освен етикетите, с които се сдобиха от действията си на крайно унижение срещу правоимащите, поискали някога достъп до съда в своя град Чепеларе. Този съд има нужда от друго, за да оборите правотата ми – от един виско морален можещ юрист на улегнала възраст, родом от град Чепеларе, който ще възстанови справедливостта и чувството за справедливост, убити от съдиите от град Смолян за гражданите на град Чепеларе. Тенденцията мога да установя веднага – по всички граждански за това дела. Това искате да се скрие и укрие, за това и вечните граници на град Чепеларе бяха нарушени – от същите съдии от град Смолян, докато управляваха град Чепеларе. Това нещо, ако се извърши, няма да Ви бъде простено. Напротив, съдиите, които искат това, подлежат на закриване, защото не са си на мястото, за да нямат дела. Защото за това нямат дела, като разориха тотално правоимащите граждани с фалшивите си направящи актове за отнемане на всичко с тази им сила от хората с права и раздаването им – на кого и да било.

Напълно е възмутително дори да правите съвещания по тези въпроси. А следва да смените председателя на ОС Смолян или той да напусне изобщо професията редом с поста, който заема. Защото негова е вината, за да се стига изобщо до поставяне на такъв въпрос. Ако незабавно не извършите нужните поправки, хората ще Ви затворят окончателно, и с настоящата най-колегиално Ви предупреждавам какво Ви очаква. Служителите ще проговорят какво сте правили с хората. По колко пари вземат съдиите на дело и как се гледат делата. Разориха включително Община Чепеларе. Няма да Ви го простят Чепеларци. Този път, не.

Желая незабавно да затворите разглеждането на повдигнатия въпрос и да се заемете с издирване на юрист, който да оглави РС Чепеларе – та ако и само за експеримент. Та и в САЩ при цялата технология нямат такива преписки. Нямате ли друга работа? Засрамете се и изрично прекратете това производство, докато не съм гръмнал аз с моята уста по всички медии. При Слави ще отида, на когото пъти отказвам вече това.

С бастуни, чадъри и щеки ще ви закрият Вас Чепеларци обратно във вашите махали, които са дали днешния град Смолян, когато Чепеларе е бил град – отпреди вас, с Водна електрическа централа от 20г., когато в София са били на свещи. Няма да ви оставят да башибозучите както досега – още по-малко, ако за това продължи разглеждането на делата им от преднамерени дискриминатори, каквито са ви съдиите от Смолян. Хората от Чепеларе със Султана са се виждали и имат мяра, какво е справедливост, и какво – башибозук, или еничарски съд. Не прикривайте чак дотам делата, по които Ви критикувах, и укривате и от Американската програма за всеки нов етикет. А оправете тези дела, които Ви уличават или си подайте оставката. Повече семейни работи и тем подобни, няма да се търпят, уведомявам Ви.

За доказване: пълна ревизия и сравнителна проверка на всички граждански дела от 2004г. в РС Чепеларе и РС Смолян, и пред ОС Смолян.

Сравнение на посочените от мен дела с правната норма, правила и етика.

Пълна ревизия по горните за писмен рекет от страна на съдиите срещу правоимащите лица.

Пълна ревизия на издадена заповед от съдия от град Смолян за убийството на адвокат от град Чепеларе на 03. 01. 2011г.  Други сравнителни проверки, запазени в кантората ми.

Ще соча свидетели, адвокати, и други. Изобщо работата между адвокати и съдии както ви се представя не е вярна и това е пълен фалш и лъжа, че съдиите търпели критика, която да се давала още повече за пример. Вие измамници ли сте какви сте?

Позовавам се на статиите си за по-далечните връзки за това какво точно се цели и се върши с обжалваните в настоящата искания на Председателя на ОС Смолян, на адреси: http://afera.bg/siujeti/28560.html; http://advstalev.blogspot.com/2012_07_01_archive.html; http://advstalev.blogspot.com/search?updated-min=2012-01-01T00:00:00-08:00&updated-max=2013-01-01T00:00:00-08:00&max-results=9; http://mariaist.blogspot.com/2011_10_01_archive.html, и др., и не на последно място, едно от последните извращения на съдиите в Смолян – срещу интересите и правата на Община Чепеларе, в последица от предходни извращения в същата група и връзка по дела и с други страни - http://chepelare.court-bg.org/img/Image/20135450100028%2029.05.2013.htm, и др., които ще покажа при непосредствената им проверка.

Позовавам се на извращенията по граждански дела с предмет – реституция, раздържавяване, инвестиции, определяне на граници, отмяна на незаконни заповеди, нарушаване на граници, завземане на граници на Община Чепеларе и на имоти публична общинска собственост, и др. важни устои на българския род, вяра и поминък. Позовавам се на особени норми и правила за определянето на подсъдността по реда на ГПК, в която връзка внасяне и разглеждане на предложението е абсолютно недопустимо и невъзможно.

Позовавам се на факта, че Чепеларе е бивша област Пловдив, и ако се върши изобщо това, то първо, не може да се върши зад гърба и на Председателя на АС Пловдив, второ, и зад гърба на Министерски Съвет. Разстоянието от Чепеларе до Смолян е колкото до Пловдив. Следва по-скоро при това разстояние да се закрие изцяло ОС и РС Смолян, ако наистина сме били дирили оптимизацията в случая. Най-вече. Не са допитани адвокатурата и гражданите. Къде сте тръгнали да мерите България и това ли сме ви пратили от Смолян да правите в София във ВСС. Иска се малко патриотизъм, Уважаеми, без повече уважение. Призовавам всички на крак. Не ви ли е работата да установите кой е атентаторът в Бургас, че в чиято връзка се потули вдигането на крак на съдиите срещу безумието Ви.

Не ви ли работата да отмените чл. 280 ГПК, да забраните извращенията на понятията. Не ви ли е работата да възобновите всички извратени преписки и дела. Не ви ли е работа да обявите нови принципи на правосъдието по повод държавните такси и тежести, че който спечели, той ще плаща, за да спрете изнудвачите да ви ползват за изнудване на хората с права. Не ви ли е работа да прокарате санкция как ще отговаря всеки съдия за гавра с адвокат, гражданин и граждански права, за да има уважение, а оттам въобще и народ. Този народ, когото ползвате да пишете това, което и серийни убийци няма да напишат.

По въпроса за връзките ви с Американската система и нейното правило за преразпределяне на пространството, табелирането му, и тя други правила и си няма, ще ви напомня всички мои статии в защита на Мирослава Тодорова, за български съд за българския народ, и др. И ще се обърна директно към Руската армия и Президента Путин, който преди вас ме разбра и взе мерки. Но още веднъж ще ви предупредя – Чепеларци отдавна не са като тези руски дечица, които учителките им ги карат да ходят по жаравата и да не кажат, че ги пари. Уверявам ви. Или си свалете калпаците и ги затворете, или ще ви затворят вас жителите оттук на град Чепеларе, защото прекалихте. И всичко ще бъде простено на хората, ако и те преминат граница.

Желая спешно съдействие и абсолютна забрана това да продължи, както поправяне по сочените от мен дела. Прилагам и поредица от жалби, които бяхме принудени последните дни при писмен недвузначен рекет да подадем и до АС Смолян, и до ОС. Позовавам се и на колективните ми искове, сега пред ВКС - №2737/2012г. по опис на ОС Пловдив, и №422/2013г. по опис на ОС Пловдив. Предявявам същите и пред Вас искам незабавна проверка, докогато да спрете разглеждане промяна на граници за Чепеларе, за обезпечение на настоящата, както и на приложената в същите връзки отделна жалба. Желая забрана със закон на конкурсите, временно спиране на цялата съдопроизводствена дейност до поправянето на мисленето Ви. Желая спиране от дейност на ВСС щом с това се занимавт. Желая затварянето на ОС Смолян щом не знаят къде е проблема или как да се поправят. Случаят е за незабавни действия. Имате ли представа какво носи промяна на съдебните граници и за адвокатура, нотариат, и др. И кое е по-изгодното за Чепеларе, защото ако не го обхващате, толкова по-зле за вас.

21. 06. 2013г. град Чепеларе, С Уважение: адв. Сталев

ОБРАТНА НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ ОТ ГЕРБ В СМОЛЯН - АДВОКАТСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

В град Чепеларе, Смолян и курорт Пампорово върлува, като се върши тайно, мълчешком и скрито тотална национализация. Поставят хората-частници пред свършен факт. Не могат да направят нищо. До този момент се е стигнало и не без помощта на предани, лоялни на властта съдии, защото част от  фактическите състави, са минали на съд. Съдът е  отхвърлил да ги разгледа компетентно, с цялата сила на закона. В повечето случаи, липсва какво да е адекватно или съответно разглеждане и изобщо нищо не е разгледано на съд, а делото се води такова с пресъдено нещо. Само в този окръг се извърши всичко това. Но досега, никога не бе допускано от никого другиго, от никой кмет, областен или компетентен орган, да се извърши и тайна масова национализация, за която, уж, слуайно, гражданите да разберат – когато подадат исканията си по пар. 123 и сл. от ЗУТ, напр., или докато си вършат работата в частните си, горовладелски ревири. От дейността ми с клиенти в двете сфери – по ЗУТ – закона за устройство на територията, и по ЗВСГЗГФ – закона за възстановяване на собствеността горите и земите от горски фонд, стигам до извода, на който съм длъжен да дам гласност, с настоящото. Нека да бъдат уведомени всички български граждани, че не само, че настоящото управление на ГЕРБ ни доведе до пълно разоряване като граждани, както и като адвокати, но извърши пряка обратна национализация на частници, и това направи масово, и поголовно – в целия бивш окръг Смолян. Нека да остане единствен. И нека всичко да се поправи. Трябва да има все още останали нормални ръководители в тази държава и да се вземат спешни мерки за противодействие на тази антинародна, типично тоталитарна, фашизоидно-комунистическа дейност – за частните партизански цели на лидерите на партията, и по партийна линия.

Целият връх Снежанка се пази за частните ръце на приближени на ГЕРБ. Това по-скоро за мен, вече не е само мълва. Целият връх е застроен законно по реда на отменените текстове на чл. 13 и 15 от ЗС – закона за собствеността, през периода 90-92г. Знае се кой и с разрешението на кого е строил. За да се национализира сега това строителство, на правоимащите се отказва да им се узаконят сградите, като в нарушение на ЗУТ, преписката се използва да се предаде на крайно некомпетентен за всички елементи архитект. Нито той е днес компетентният орган по ЗУТ за това, нито е юрист, нито е кмет, нито нужната комисия, през които органи следва една преписка да мине по реда на ЗУТ за узаконяване, докато едва след това, най-накрая, то стигне и до главен архитект. Днешните параграфи за узаконяване имат алинеи на цели два и половина листа от Държавне вестник. Касаят правоотношения и по чл. 25 ЗСПЗЗ – закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Постановление №121 от 97г. на МС за изменение на правилника на закона, пар. 9, там; пар. 4а и сл. от същия закон, и дейностите за това по ЗГ. Т. е., ангажиран по случая е дори целият Общински Съвет. В това отношение, да подадат гражданите заявлението, нужно за узаконяване, то да се предаде без комисия, която да установи строителството, което е извършено, направо на главния архитект, и той да говори като юрист и кмет, комисия и общински съвет, и да казва, нямате право, на заявителите, това е умишлено, с цел, превратно упражняване на закона, за да допринесе до противозаконното заграбване на частниците в чужд частен, не общински интерес. И това не се допусна от никой друг досега кмет. Включително се преиздали актове за общинска собственост като държавна. Нещо повече, с преиздадените актове се изземват нови етажи, досега и никога, от никого неиззети. И още. Всичко това, напротив, дори се е уредило от досегашните кметове, но и това не било нищо. Добре, че оттук-нататък, щом не се знаело чия собственост е постройката, според ГА на Смолян и Чепеларе, следва тя и да се събори, и да се плати на инвеститора й. Самият ОУ заявил във в-к "Отзвук", че на връх Снежанка, няма незаконно строителство. Интересно противоречие между него и актовете на национализация на ГА, защото сега той е кмет, и е такъв по най-важните въпроси - тези по ЗУТ, или - на незаконното заграбване на народа от властта. Не без помощта на големите депутати. Прочетете протоколите на комисията по ЗУТ в Народното събрание. Нито става въпрос за комисия, нито за закон. Интересен паралел в цялата връзка би бил как е постъпил същият главен архитект спрямо машината за сняг на АД "Пампорово". Интересното спрямо тази машина за сняг е още, че срещу нея няма заповед за премахването й от ДНСК София, а само за въвода й в експлоатация, за разлика от случаите на обикновените - пречещи вероятно й, частници в курорта. Интересно изобщо как не само един кмет, си дава работата, ако не на ДНСК, то на някой друг ГА, да му я взема.

Да не говоря за Закрилата на инвестициите. Да си подириш и това право в Смолян е абсурд към днешна дата. Толкова прости местни управници или лакоми и подкупни, никога не сме имали в Смолян.

Също така са явно противозаконно национализирани, свършен факт, части от ревири, представляващи собственост в идеални части на гори, на бившите им, национализирани към 49г., частни собственици, където обхватът на чл. 27 от ЗГ – закона за горите, е изключен и изцяло недопустим. Дори снабдяването по него с някакви скици, както са извършили противно дори на текста на чл. 27 от ЗГ, не носи собственост на държавата, изискуема се ИМЕННО по ЗВСГЗГФ, както те изнудват сега всички горовладелски кооперации в местността, за да им се признаят – и за собствени на бивши собственици, и да им  бъде плащано, сякаш всички тези хора поне да са им концесионери, не, а направо, частни роби. Става въпрос за ревири, които са откупени от бившите кооперации от държавата съгласно главните им ревизии. Също така за ревири, откоито през 50г. са изключени площи за застрояването на градовете, към които се намират. Също така за неприключила реституция, камоли – за установяване на остатък, и то такъв, който да е принадлежност на държавата. Става въпрос за умишлено нереституиране напълно и както по документи, на най-едрите собственици в тези ревири, пазенето от 20г. на техните декарчета, за тази престъпна национализация, за която разбираме преди 2 дни, че е вече свършена. Ужким, че не е национализация. А нещо, по подразбиране. Издали сега, досега нямали този кураж, на държавата удостоверения и скица под предлог на чл. 27 от ЗГ, и с тях подават искания до частни ревири, да им платят за собствения им дял в тях на основание тези скици. Ако аз не съм юрист, то преди мен е имало много. Питайте ги как една скица е документ за собственост. Предупредил съм отпреди, че и ЗКИР – законът за кадастърът и имотният регистър, особено към всичко това с днешна дата, представлява законът, въобще, за тотална национализация – тихомълком. А ние само да плащаме данъци. В случая, да плащаме и комисионни – вероятно за това, че не са ни национализирали с нужните документи.

При настоящата информация, следва ГЕРБ да си подадат оставките или да бъдат привлечени незабавно към отговорност, включително за диверсия, както за вещно и лично укривателство, съставяне на документи с невярно съдържание, изнудване, всичко това при явен сговор, съизвършителство, съучастие и в група, и др. Същото вършат като Народният Съд, та даже и по-лошо. И следва да бъдат предадени за задържането им включително с европейски заповеди за арест, за мошеничество, от комепететните европейски комисии и органи.

НЕЗАВИСИМОСТТА И СВОБОДАТА КАТО ПРАВНИ ИНСТИТУТИ, ПОНЯТИЯ И НОРМИ – ИЛИ ТЯХНОТО ОПРЕДЕЛЯНЕ ВЪВ И ИЗ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС

Независимостта както всяко друго правно понятие или институт не съвпада с литературния смисъл на думата независимост, ако и този смисъл да се цени, да е насочен и се обхваща от правното понятие, или група. Разбира се, че анализът на правните норми и понятия включва и започва от граматическото им, и логическо тълкуване, т. е., съдържа, и етимологията на думата. Но ако етимологията е достатъчно средство за литературен анализ, от гледна точка на произходът на думата – в езика, то в правото, или на езика на правото, основният елемент на понятието е в историческата логика на думата. Историческата логика проследява – на принципа на етимологията, но с редица разлики като съдържание, използването на думата в правото и очертаването на нейното съдържание, и предназначение от елементите, които я съставляват в това право – към отделни законодателни моменти – например, какво е независимост към 90-та година, преди 44-та година, и към настоящия момент. Включва ли независимостта и друго освен несменяемостта и непреместваемостта към даден момент според закона.

За добро или лошо, понятието независимост на съда в РБ никога и никъде не се очертава с конкретна норма, а тя се извлича с помощта на правната теория, т. е., по реда на тълкуването – а напоследък, и по реда на правоприлагането, което считаме, че е недопустимо – дисциплинарната практика на съда и на Висшия съдебен съвет.

Правната теория винаги е била категорична, без две мнения по въпроса. Независимостта не е ясно и изрично определена в закона и от това се следва превес – в чисто юридически смисъл, който е недопустим. Превес според нас, който се използва за съжаление, все повече, повсеместно – и от страна на самите съдии – срещу гражданските права, ако допреди 2000г., проблемът се състоеше само в посегателство над независимостта на съда, като неизвестно и неизказано каква заплаха, от страна на изпълнителната власт. Как в крайна сметка промените в Закона за Съдебната Власт от промените на Закона за Върховния Съд и Закона за Висш Съдебен Съвет, посягат на независимостта, тъй като според практиката на Висшият Съдебен Съвет, няма никакво посегателство на съдии за нарушенията им на Закона в едно дело, а напротив, точно тогава, съдиите се прикриват зад постановките за несезируемост в това отношение от страна на Висшия Съдебен Съвет.

От този факт следва да бъде съпоставена независимостта със свободата, която в правото е придадено качество и правомощие единствено на адвоката. Съдията е зависимият, като ако и би бил свободен както и адвокатът, то и съдията все така, ще дължи да бъде обективен, както и всеки един адвокат. Основно правило за гаранцията за правото на защита, както и дейна разпоредба, както изрична, а така и включена, зад всяка друга конкретна разпоредба в Закона за адвокатурата, е определянето на адвокатът като обективен, който е свободен. В този ред, правната свобода, подлежи на друго съпоставяне за целите на нейното юридическо определяне, и това касае всички – и съдът, и адвокатурата, и гражданите. Така се поставя въпросът и на независимостта на съда. Ако се говори истината за независимостта.

С други думи, независимостта е отношение, което освен че гарантира неприкосновеността на съда, преди всичко гарантира некрикосновеността на гражданите – в гражданския процес, и специално за тази една гаранция, гаранцията на правата им, изобщо е въздигната, или се визира по закон – с редица регламенти и ограничения на проявление и форми. Защото ако има някой, който да трябва да е независим по принцип, това единствено е човекът в правото. Да може да подаде исковата си молба. Да може да подаде своята жалба и оплакване. Съдът да ги разгледа щателно и обективно. И за това да не му се сърди. Да не го наказва. А да бъде съд.

Всичко това не се зачита, като че ли не се съзнава и търси, а се извращава от съдиите, т. е., те искат да бъдат независими от всичко, т. е., вече не съзнават ролята си на съд, а търсят власт лично за себе си.

Пример за това отношение е днешният дебат по независимостта. Цели се абстрактна власт, което правното понятие и институт на независимостта не разрешават. Съдът пред очите ни в последните години все повече заприличва на пазар, в който съдиите не стават даже и за магазинери. Изводът, че е така, е обективният, като той се самоналага от Римското право. Според неговите институти, на които се основава правото въобще, не може да си отворил павилион където да продаваш вестници и да кажеш – на теб ще дам, на теб – няма да дам. В този ред, липсва лек и изричен, достатъчно ясен още повече начин, да се обжалва отказа на съда по чл. 2 ГПК към момента. В резултат, съдът не е независим. За това обаче, съдът не се бори. Той се бори за друго. По-скоро, бори се за противното – да го няма чл. 2 ГПК, а значи, да бъде зависим.

Нека разгледаме казаното дотук по конкретни параметри и сравним сами – кога е зависимост, а кога ще бъде независимост. Защото според логиката, независимостта, из ГПК, с всичките й ограничения по ГПК, когато и ако се спазят от съдиите в един съдебен процес, ще бъде пълноценна, дори съответна и на литературното – независимост. Но такава, тя не се цени.

Какво на първо място, остава от теорията допреди 2000г., за понятието независимост. Несменяемост. Непреместваемост. Имунитетът вече не съществува. Съдиите са наказателно отговорни като всички – при това вече, и за техните актове. Щом противоречат на чл. 2 ГПК. На чл. 5 ГПК. На чл. 142 ГПК. На чл. 145 ГПК. На чл. 145 ГПК. На чл. 133 ГПК, който е изменен декември, 2010г., а се игнорира и до днес. Изменението поне доскоро имаше пропуск или грешка в системата – Апис, а съдът не чете ДВ, и така не знае до каква степен – ограничителният ГПК е все така свободен от края на 2010г., и съдът не може повече да се оправдава с обратното, за извращения в своите актове. Та ако би могъл, и никой не засегна проблема във връзките на търсената „политическа” независимост за съдебната „власт”. Или се пита защо да се търси очертанието на независимостта и от ГПК. Отговорът е прост. Ако става въпрос за съд, и това се търси.

Нека да преминем в по-дълбоки води. Какво значи сезиране. То е ограничението. Или гаранцията за независимост. Няма друго днес. Има ли съпоставка сезирането в Римското право. Според нас има две съпоставки. Едната е от договора за управление, изучаван от Международното Частно Право. Предметът му е свързан тук, че договор за управление има само за добро управление. Няма договор за лошо управление.  Какво напрактика се случва между  съдът и страната, когато се даде входящ номер на една молба. Сключва се договор за управление на проблема с компетентния съд, което управление може да е само добро.

Какво значи добро управление на гражданско дело. Да се спази всяка разпоредба на ГПК. Какво ще бъде противното. Оттам, само на съдебен контрол ли ще подлежи противното, или е от предмета точно на разглеждането му от кадровия орган, в случая ВСС и председателите на съдилищата.

За това страната дължи такса и заплаща същата при определянето й от съда когато сама не може да определи. За това в резултат когато не се сезира съдът, се извежда състав на изнудване. По Българския закон.

Сезирането в Римското право е и мандатът. И първообразът му – в политически план, където сделката е едностранна и безвъзмездна, и на фидеюсията. На два пъти, като разместиш триъгълникът, който и мандатът – в случая на политическо отдаване, което не е безотговорното отношение както в Римското право, и фидеюсията, както същата представлява, ще се намери отговорността. Също връзката – Гражданско Общество – Право – Държава. Съдът е Държавата. Но тази нейна форма и измерение, което съвпада най-точно с гражданското общество. Функция на Правото. Има пълно равенство между гражданина и съда. За това и адвокатът е равен на съдия. Не защото и той е учил или не право, както и съдията. И всичко това е гаранция на независимостта първо на гражданите и на гражданските права, където съдът единствено се разполага, министрите нямат нужда от съд, и които права и сфери са първоизточникът на съдебната власт. Иначе – държава на държава, власт няма да даде. За което ние, тук излиза, че се борим.

Още по-дълбоко, какво е мястото на теорията на разделение на властите, в 2012г. Която произлиза от обстоятелства на геноцид – на гилотиниране. По-скоро в този аспект, съдът има интерес, да имаме и цар, и президент, и всички останали органи да се запазят, да раздели още държавата, която посегна неведнъж на независимостта на съда – и политически, от 1990г., и като грабителски ГПК, от 2008г. Но това не се цени, нито още е цел.

В цялата връзка, съдът още не прилага с точност понятието ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ. И засяга гражданите, засяга адвокатите, но засяга сам и своето – независимостта си.

В горния ред, защита за тази независимост, която сочим из закона тук, Върховен Касационен Съд има тълкувателно решение, в смисъл, че чл. 280 ГПК няма да се цени, по извод дори се суспендира, дерогира, ако в една касационна жалба има оплакване за нарушения по чл. 2 и чл. 5 ГПК. Е, вижте многобройните случаи, когато дори това не се прави. И след като оттам тръгва зависимостта, първата и втората инстанция си правят извод за друго, обратното на независими, още на вездесъщи, или неприкосновени. А неприкосновен в процеса, е само адвокатът. Дори той е неприкосновен и в жилището си, и извън съда. Това не е така по отношение на съдията. Но от него зависи спазването на закона. Спазването на закона не зависи от адвокатът. Адвокатът има своята роля на помощник на съда да види закона. Съдът е задължен да го види и сам. Служебното начало е възстановено в РБ. Ако съдът не спази тази връзка, той се държи като несъдия, който е дошъл от гората, като партизанин през 1944г., който дори не е бил и в гората, и в резултат, безчинства над народа – както и турчин не го е клал.

Това е картината по ГПК към днешния момент. За нея се оправдаваше доскоро съдът с ограниченията на чл. 133 ГПК. Виждаме обаче, че същите вече не съществуват.

Още едно положение. Съдът ли коментира адвоката. Или обратното. Ако съдът може изобщо да глобява за ред в една зала, откъде си взема власт, да глобява и адвоката. И когато го глоби, защо да не го глоби, с още повече право, и адвокатът. Във всички случаи, докато се нарушават тези едни, малки норми, а ги има в закон, това не е просто етика, съдът не е независим, но нека се каже, че това повече, не може да е на гърба нито на адвоката, нито на народа, който един път плаща за съда под форма на своите данъци – за общия бюджет, втори път – под форма на такси, трети път – като търпи Американските програми за помощи, или за притъпяване на Българщината. Не за това, да плаща и четвърти, и пети път, като обжалва, понеже съдът не разглежда неговата молба, защото така решава, защото бил независим и това можел на основание на своето, вътрешно, убеждение, и за това го кара да плаща и шести, и седми път, като го оставя отвън, на улицата, наказан, че има някакви права, но да се научи – кой е той, и кога, някой ден, ако иска, ще разгледа и неговите права. Съдът, описан тук, говори, че съдът какъвто е, законът за съда какъвто е, да не говорим какъв трябва да бъде, е изчерпил своята мъдрост, или и своето предназначение. Следва да призовем – спрете да ходите на съд. Но и спрете всяка съдебна дейност, докато не се наложи от самите съдии – Държавен Вестник, по който да се работи. Без извращения.

Несменяемостта правилно трябва да се заслужи. Непреместваемостта също. Обратното би било наказание, което е дисциплинарна, но и обществена отговорност. То означава, че съдията не е безнаказен, не е безотговорен. Още повече когато днес е и наказателно отговорен, и за актовете си, щом не съответстват на исковата молба. Още на конкретни текстове на закона. Това трябва да се прогласи и да е напълно ясно, за да е независим съдът. В противен случай, той е завсим най-малко от наказателно преследване. Във всички случаи. Още повече, при действащият днес специализиран съд и прокуратура. Не може чл. 133 ГПК да дава ред на внасяне на доказателства до края на делото – както и досега, допреди 2008г., а съдът да не ги приема, това да не можело да се обжалва, и той да е независим. Защото след като прави така, той го прави умишлено, за да ощети страната, която внася доказателства. Корупцията в Римското право е дори неумишлено дейние. За едно и също нещо на две страници да използваш пет различни думи, в случая понятия. В случая когато съдията ги създава, а не прилага закона точно, това е най-малко лично укривателство.

Не може да е независим един съд, когато не отлага делото, когато страната И пълномощникът й не може да се яви поради препятствие, което не може да отстрани – адвокатът си счупва крак, подава молба, съдът разглежда делото, в решението сочи, че страните не се явяват. И само един да не може да се яви от двамата, посочени, съдът е длъжен да отложи делото. Независим ли е, ако не го направи – чл. 142, ал. 2 ГПК. Ето това не се разисква никъде, не се обръща изобщо, никакво внимание. Това не се контролира нито от Висшият Съдебен Съвет. Нито от инспекторатът. Е ли това независимостта. Или си вземаме колкото искаме когато си поискаме както ни е изгодно – както при несъдии, а престъпници, още повече, със съзнанието тогава на престъпници. Или може ли съдът да нарушава закона. Какви са пътищата при нарушаване на тези едни разпоредби на защита на правата на гражданите. Видяхме ограниченията на инстанционната защита. Видяхме и измиването на ръце от вътрешните органи на съдебната система, които са не са охранителни, а контролни. За това са тук. Правилата са техни.

И да не са се явили, и двамата, и адвокатът, и страната, разглежда съдът само посоченото от другата страна. Този съдия е вече затворен на местата за излежаване на присъди. Такава ли е логиката на закона, на независимостта. Или още е на съдийското си място. Как мислите.

Да се върнем тук на повърхността на въпроса. Независимост. Ако дотук виждаме, че независимостта е гаранция да не се преследват съдиите за това, че са съдии, но същевременно, че те са зависими в своето убеждение, от закона, на който са подчинени, за това ги сезираме, също са подчинени вътрешно, от по-горните съдилища, както и се подчиняват на строги изисквания, и критерии за заемане, и продължаване на работата си като съдии, то в този ред, гаранциите за независимостта се дават от още едно ограничение – на мъдростта при решаването на делата от ГПК. Чл. 246 ГПК. Чл. 297 ГПК.

Практиката ни няма изключение. Погазени са и двата текста от съдиите по нашите дела.  Дори прецедентът се крепи на решени досега дела. Дори Българското право признава прецедентът, а в противен случай, би се стигнало до отричането и несъществуването и на силата на пресъденото нещо. В нашите случаи, и прецедентът не се зачита от съдиите. Те го считат за тяхното право на тяхното лично, вътрешно, убеждение.

Оттук се връщаме на още един елемент на независимостта, който е на повърхността. Дисциплинарната отговорност. Точно указаните наказания. Точно указаните нарушения. Считаме, че нарушенията на цитираните разпоредби на ГПК са указани едни такива нарушения. Но каза се, че с тях Висш Съдебен Съвет не се занимава. Тогава каква му е работата. Каква е работата на Председателят на Съда. Той за какво е.

Ненамесата в работата на съдиите е несъпоставима с тяхната независимост, която е изрично и изчерпателно ограничена. В това число и от простото наличие на Председател на Съд, който прави проверки на всяко едно дело, когато го сезират с жалба за своеволия. Защото посочените нарушения на ГПК са точно такива своеволия. Те не са независимост. И дават ред на сезиране на всички възможни както инстанционни, но то така, и на извънинстанционни органи. Напротив. Тези нарушения водят и до отстраняване от работата на съдия, респективно съд, и при изтичане на срока за сменяемост на всеки един съдия.

Т. е., няма право, оттам правно отношение, включително в публичното право, където да може да има един, който да е безотговорен и безконтролен. Ако това е неясно, ние нямаме съд. И това трябва да се разгласи или да бъде спрян, докато се наложи нормален ред за разглеждането на всички и всякакви граждански дела – двустранно, без извращения. При заповед, по смисъла й, включително за убийство на адвокат – по време на изпълнение на работата му в сградата на един съд, издадена от съдия като председател на този съд, до съдебната охрана, ВСС каза, че няма нарушения. Месец по-късно, Главният Прокурор издаде инструкция за неприкосновеността на адвокатите – в наказателното, конкретно, в досъдебното производство. По случаят страната ни под форма на колективен иск, се присъедини към уволнени съдии и ги призова на техен ред, те да се присъединят към нашия иск за отправяне отначало на съдебната система – в една нормална обстановка и работа, в частност – защо едни съдии са уволнени за забавени мотиви, когато знаем как се обжалва една присъда и какво следва ако до края на  следваща инстанция няма мотиви – или, къде е проблемът с мотивите; а какво се прави с други съдии, дори се повишават, когато издават и такива заповеди, и се вади и насочва оръжие, и се е извършил атентат – за да не разгледат гражданско дело – двустранно.

http://advstalev.blogspot.com; http://mariaist.blogspot.com