На 29. 08.
2009г. се навършиха 90 години от първата копка на водната електрическа
централа, Юзината, на град Чепеларе през 1919г., както тогава публикува
единствено вестник „Отзвук”. Това е първата селска електроцентрала в цялата
страна, собственост на бившето частно индустриално дружество “Водопад”.
Инициативата
за построяването й е подета от общината в лицето на тогавашния кмет Райчо
Иванов Найденов, закупила земята и сервитутните права върху извора от Георги
Ст. Пепеланов, Стайка А. Бозукова и братя Златанови, които отстъпват тяхната
собственост на водоползването си, за да може дружество “Водопад” да построи
хидроелектрическата си юзина на същата местност, за осветление на селото и
други индустриални цели.
В последствие
общината прехвърля откупеното право на собственост на извора и земята, на
дружество “Водопад”, срещу което придобива дялово участие в същото дружество.
Други
основатели и участници в дружеството и строителството са Горчо Мерджанов, Атанас
Иванов Найденов, Димитър Райчев, Стоян Марев, М. Малчев, Филип Ангелов, Георги
Т. Демирев, Лазар Ат. К. Гогов, Асен Чолаков, Димитър Пънев, Тодор В. Пепеланов,
както и много други, които са участвали с труд и парични средства.
Юзината има
съдбата на всички индустриални дружества в Народна Република България. Тя е
национализирана по списък като индустриално дружество. Цялото й имущество е
предадено на Държавно Горско Стопанство, в това число – дъскорезницата,
мелницата и други вещи. Като дейност на електроцентрала и под защита на
военностапанските норми е предадена на разпореждането на ДСО „Стара Планина”. Държавно
Горско Стопанство образува ДИП „Водопад” от получената дъскорезница и мелница.
Имотът и сградата след 90г. последва като публична общинска собственост заради
културната му ценност. Във всички случаи, сградата на водната електроцентрала,
където до скоро се помещават и всички машини, и съоръжения, за производството
на електричество, са и до днес общинска собственост, заедно с целия терен,
включително съседните имоти, като градски, с други думи, държавни имоти, като включени
обаче в градската, застроена територия. Съдбата на ДИП „Водопад” е неясна.
Последва преобразуването му след промените през 90-те години, което още не е
завършило. Фактът не буди недоумение предвид съдбата на всички държавни до
90-та година предприятия. Юзината, обаче, която до август месец, 2012г.,
съществува в цялост, ведно с машините си за производство на електричество в
сградата си, претърпява изключително
неясна и недопустима намеса от трети лица, които изцяло я разрушават и
унищожават като Юзина. Тази съдба последва при следните преди това престъпни
обстоятелства: В съседство на Юзината е построен в същия терен, на Държавен
Горски Фонд, ресторант „Рибката” през 1982г., от Окръжният Комитет на Партията,
с председател Величко Караджов. По
същото време е построен, по същия начин от държавата с държавни средства
чрез Партията новият център на град Смолян.
Още в град
Чепеларе, в същото място, са застроени рибарниците. Универмагът. И други
помещения и сгради. Цялото това строителство се извършва за посрещането на
дипломатическия корпус през 1983г. За ресторант „Рибката” град Чепеларе се
издава съответно Акт за Държавна Собственост №3 от 12. 12. 1984г. В графата му
за ползване е отбелязано, че този ресторант се дава за ползване на РПК
„Николка” град Чепеларе. Собствеността на земята, нито на сградата, не се
променя. Изрично се отбелязва, че собственик на имота е Държавен Горски Фонд, а
на сградата на ресторанта, Държавата. През 90-та година започва реституцията на
имотите. Паралелно е започнала приватизацията на държавните фирми и
предприятия, и имущество. До излизането в сила на Закона за приватизацията, в
периода 91-94г., включително до 96г., начините за отдаване на държавна
собственост са по Постановления на Министерски Съвет – За отдаване обекти
държавна и общинска собственост; както и по сложния ред за това по чл. 15, 13
от Закона за собствеността, в редакцията му до 96г. – когато има ползватели,
както в случая; и когато се касае до още един способ – той е фактически, чрез
инвестиция срещу собственост – на сграда, напр. Постановлението за отдаването
на държавни и общински имоти, ползвано за юридическа база за приватизация на
първо време, е Постановление №42 от 1991г. на Министерски Съвет на РБ,
съкратено ПМС №42/91г. Това постановление и по-късно Наредбата за приватизация,
ползвани до Закона за приватизация, но и дълго след това, по време на действието
и на Закона за приватизацията, дават сложни, съставни начини и способи, и
посредством ново застрояване и пристрояване, заедно с дългосрочно обезщетяване
на дотогавашния ползвател.
От новия частен собственик, да се
придобие държавната общинска собственост, като във всички случаи, паралелно се
извършва голяма инвестиция от новия частен собственик в приватизирания имот.
Редом с това встъпват в ролята си и фактическите състави на придобиване на
собственост по Закона за собствеността, ЗС – чл. 92, и следващи от ЗС. Така се
постъпва с повече от два обекта в курортен комплекс Пампорово. Така се постъпва
и с ресторант „Рибката” град Чепеларе. Тъй като и в Пампорово, и Чепеларе
държавните обекти имат ползвател – в единия случай, „Балкантурист”, в другия,
РПК „Николка”, както в град Чепеларе, се сключват и договори за отдаване на
дългосрочно изплащане на обезщетение за ползвателите – под формата на наеми.
Редом с това и независимо от договорите, в случая на ресторант „Рибката” град
Чепеларе, Общината чрез Собственикът на бившата вече сграда на ресторанта, в
лицето на Общински Народен Съвет, узаконява новото строителство на инвеститора,
извършено в периода 92-93г. Отделно му дава и разрешение за новия строеж,
извършен за отдаването на държавната, общинска собственост, макар и последващо.
Още повече бившите сгради не подлежат на узаконяване, нито дори на саниране, като
не отговарят на никои строителни норми и правила. Ресторант „Рибката” например,
е без нито един канал. Всичко се извършва със съгласието дори изричната покана
от страна на ползвателя, РПК „Николка”, като тя има едно искане до инвеститора
на новата сграда на ресторанта – да й предаде копие на всички документи за
извършената инвестиция и строителство на обекта. Договорът й за обезщетение е
първоначално само за 7 години.
С други думи, решава се един
обект на разпореждането на Общински Народен Съвет да се преобразува, като се
отдаде на частен инвеститор за новото му построяване в съответствие нормите на
закона, и се обезщети ползвателя, който във всеки случай, няма права върху нищо
– нито може да се ползва с реституция, нито става собственик при отдаването на
общинската собственост, нищо, освен ако пожелае, да получи парична компенсация.
Всичко дотук се изпълнява от всички, с едно изключение.
РПК „Николка”
получава копия на документите за инвестиция и строителство на новия собственик
на обекта – нов собственик, защото последният е вече узаконен от Общински
Народен Съвет за такъв. С документите за строителството му, обаче, РПК
„Николка” решава и направя следното: представя ги на Община Чепеларе за своя
документация, за своя инвестиция – в бивш държавен обект, и подава молба, с
която да се възползва от реституция – по друго едно постановление – ПМС №192/91г.,
за кооперации, които не са реститути, не са бивши собственици, нямат документ
за национализация, нито за бивша собственост, която да подлежи на реституция.
Т. е., по графа за социалистически кооперации, потребителни, несобственически,
но които и ако са инвестирали със строителство в държавни обекти – което категорично
отсъства в случая с РПК град Чепеларе. Нещеш ли, по този ред с чуждите книжа,
РПК успява да заблуди Общината, и Общината й деактува – цялата си едра градска
собственост. Включително и бившия ресторант „Рибката”, който вече е отдаден,
още повече, който вече не съществува и е изцяло преработен. Да не говорим, че
същият, както съществува от новото му построяване е Узаконен с Акт за
Узаконяване №3 от 01. 04. 1994г. Заповедта за деактуване е месеци след акта за
узаконяване. Тя е №269 от 26. 09. 1994г. И има едно обяснение. Тя е въз основа
на инвестицията, извършена в обекта „Рибката” и за равностойно обезщетение на
цялата инвестиция. Т. е., равняваща се на цялата държавна градска собственост,
включително с хлебозавода в града, универмага, и други обекти, които са й
съответно, равностойно деактувани. По случаят се води гражданско дело в Районен
Съд Чепеларе и Окръжен Съд Смолян. От страна на инвеститорът делото се заведе
пет пъти. Пет пъти Върховен Касационен Съд се произнесе в негова полза и два
пъти по толкова пъти Чепеларски и Смолянски Съд нарушиха актовете за това на
Върховен Касационен Съд. Инвеститорът все още не е допуснат до съдебно
заседание, състезание. Гледа се само това, което каза РПК „Николка” и нейният адвокат,
който същевременно е юрист на общината и съпруг на Районен Прокурор град
Чепеларе. За да не се разгледа правото на инвеститора, върху неговата страна се
упражняваше всекидневен извънсъдебен натиск срещу страната на инвеститора от
страна на съда. Стигна се включително до заповед буквално и за убийство на
единия от адвокатите му, от Председател на Районен Съд Чепеларе. Само в скоби,
случаят е първият, както Случаят НДК София чия собственост, общинска или
държавна е, и Случаят – Българските Архитекти срещу Пловдивска Митрополия. За
да бъде принуден инвеститорът да спре да завежда делото си, той биваше
конституиран за него само когато трябваше да се определят плащанията за
адвоката на РПК „Николка”, днес с името ВПК „Николка”. И това име е една от
всички нейни кражби – на бивши собственици, кооперации, имоти и права.
Това име не
заличава обаче фактът, че тази кооперация е учредена като селкооп през 1962г.,
видно от фирменото й досие в Търговския Регистър на РБ.
Целият съд
излезе във война за оставянето в сила на мнимите й права, но също така, за
прикриване и укриване на престъпната й, конспиративна дейност, включваща
използването на силата на съда за придобиването й по незаконен начин на чуждо
имущество.
Случаят е публикуван единствено
от Афера.бг, включително с последиците до този момент. След като от 2004г. до
2012г. съдът неотменно постановява откази от правосъдие по този случай за инвеститора,
РПК придобива допълнителна наглост от това, и към датата на годишнината на
Юзината, 28. 08. 2012г., отива и я разрушава.
Очевидно за да заличава престъпните си следи.
За да заблуди
всички, че няма
Юзина.
Че фактите
дотук, не са такива срещу нея, а страната на инвеститора сякаш заблуждава
всички останали.
Картините в
страни, са само далечна гледка, от истината за всичко.
Разрушава
Юзината изоснови вътре в сградата, унищожава всичките й машини и съоръжения, и
я поврежда и отвън. Никой не е могъл да я спре. Нито Кметът. Нито Полицията.
Можете да си представите жестокостта и ненавистта, с която са рушили Юзината.
Изводите за
всичко оставяме на вниманието Ви.
Унищожена е
чужда вещ от значение на национален културен паметник, представляваща публична
общинска собственост, на изключителното разпореждане на Общински Народен Съвет
Чепеларе. Отделно виси въпросът чия собственост е съседният имот, ресторант
„Рибката”-новото строителство от 1992-93г. Защо разглеждащият съд не е разрешил
тези въпроси и не се е съобразил с
актовете по случая на Върховен Касационен Съд, а даже и с повечето от своите
акотве по случая. Защо и адвокат К. град Чепеларе, и нотариус В. Град Чепеларе
стават членове на кооперацията.
След поредно
опорочаване по делото на актовете на Върховен Касационен Съд, към 2010г. Защо
допускат унищожаването на Юзината като членове на ВПК „Николка” – към 2012г.
Или дори по-вероятно те да са й указали да направи и това престъпление, за
прикриване на действителния собственик и на Юзината, и на ресторанта до нея.
Или това ще се води престъпление само на съда, в лицето на районен съд Чепеларе
и Окръжен Съд Смолян. А на техен ред – вероятно ще е виновен Американския Съд,
какъвто се водят на официалната си страница в интернет.
Нито това е истинската, бившата ВПК
„Николка”. Нито това е Българският Съд. Случаят следва, че може да касае и зверство,
извършвано и на верска основа. В „кооперация” с адвокат, нотариус, и целият
състав на посочения „Американски” съд.
Какво остава
да стори при всичко това и при цялата тази ненавист на групировка – полицията,
камо ли кметът на град Чепеларе.
Най-малко в
случая се посяга за пореден път на инвестицята от 2 милиона лева за
построяването на ресторант „Рибката” от новият й собственик, след държавата в
лицето на Общински Народен Съвет град Чепеларе.
В случая се
посяга на град Чепеларе и на Република България. Извършена е включително
диверсия с помощта на юристи от групировка, не кооперация – Управителният Съвет
на днес наименовалата себе си ВПК „Николка”, но в действителност РПК-селкооп.
С унищожаването
на престъпните си следи обаче, което искат неимоверно да постигнат, разбивайки
публична общинска собственост, доказват по несъмнен начин всичките си
престъпления. И, тези на помагачите им, от тяхната наглост.
Случаят
неизбежно е последица на разследването ми заедно с Афера.бг и вестник Отзвук –
на случая, Американски Съд – Ганьовско правосъдие – връзка сега, Последици,
връзка, Юзината град Чепеларе, връзка тук, Наглите, връзка – от Съдебен и
всякакъв Рекет – към Диверсия.
Открито
сигнализирам с това адвокатско разследване компетентната Прокуратура на РБ и
ако има останали държавни органи, с държавническо мислене и отговорност. Съдът
трябва да се самосезира и служебно поправи извращенията, с които заля правото и
практиката по този случай. Ако има все
още вероятност да е съд. Или следва да се разпусне, ако иска да разчита на
снизхождение при неизбежната оттук прокурорска проверка и производство.
Адвокат Наньо
Сталев, Смолян
Няма коментари:
Публикуване на коментар