Измененията и Допълненията на
Закона за устройство на територията, Коментар по връзките на закона 2012-2013г.,
във връзка бележки от Президента, БТА, и др. коментари
Законът трябва да се тълкува по
правилата на Закона за Нормативните Актове. Предмет на настоящия коментар е:
узаконяването на незаконното строителство. И има ли незаконно строителство. Кой
орган е компетентният както до първата група въпроси, така и до втората.
По недалечния във времето пар.
27 ЗИДЗТСУ, отм. /от 1998г./, а по-късно – пар. 183 ЗИДЗУТ, от 2003г. /пар. 184/2004г./,
компетентният орган е бил или кметът или главният архитект по въпроса дали една
постройка може да бъде узаконена, вместо да бъде съборена.
В момента, по силата на пар.
123 и сл. ЗИДЗУТ от 26. 10. 2012г., компетентният орган е отново и само кметът
на общината, по въпросите дали една сграда е узаконима, търпим строеж или ще
следва същата да бъде събаряна.
С приемането и обнародването на
ЗИДЗУТ от 26. 07. 2013г. се учредяват правомощията и на областните управители
пряко да констатират нужните факти и снабдяват титулярите на сградите с
необходимите документи за законност – редом до компетентността по тези въпроси
на кметовете. Кметовете и областните управители действат съобразно категориите
сгради – от 4 и сл., или без 1-3.
Още от 2003г., компетентният
орган да събаря една сграда, както да контролира същата, е кметът за обекти от
3, 4 и сл. категория, като в средата на 2011г., компетентността на кметовете се
стеснява до сгради 4 и сл. категория – чл. 177, 178 ЗУТ, действали и преди
настоящите изменения на ЗУТ от 2012г., съответно, 2013г. Разпоредбите по-горе
претърпяват промени само до обектите от 3 категория, с изменения на закона през
средата на 2011г., в сила от 2003г. От първа до 3 категория към момента,
обектите са от правомощията на ДНСК да ги контролира, съответно да ги събаря.
Това е така и до закона от 26. 10. 2012г., когато изрично се повтаря същият
разделителен принцип – с преходни разпоредби – изрично до събарянето на сгради,
които и ако не е възможно да бъдат узаконени.
На узаконяване подлежат всички
сгради, построени до влизането в сила на закона, включително от настоящата,
2013г. Защото това са всички сгради по пар. 183 от 2003г., защото буквално по
него, с други думи – копи и пейст, на узаконяване подлежат всички сгради, които
са построени, но не са узаконени, до влизането в сила на този закон – а ето,
именно и този тук, от 2013г.
Принципна практика и на
Върховен Административен Съд е отмяна на заповеди за премахване на сгради, ако
и докато не е проведена процедура за узаконяването им – без разлика от годината
на построяване. Принципът е до всички сгради.
/Иначе един закон не би имал
цел, ако би било противното, и не би следвало въобще да бъде приеман, ако е без
нормална цел, в противен случай. А каква е нормалната цел на един такъв закон,
освен да узакони всички построени сгради до влизането му в сила, че и оттам./
Нещо повече. Българският закон
забранява дискриминцията. При такава, се прилага общото правило. Също така, за
неуредените изрично случаи, действа запълването по аналогия на закона, оттам –
на правото. Освен всичко, до заварените случаи може да се прилага само и
единствено това ограничение – че до тях следва да се прилага без изключение,
по-благоприятният закон. Предвид тези три групи принципи, узаконяването касае
всички без изключение. Досега то подлежи на прилагане единствено лично от
кметовете на общини за обекти 4 и сл. категория. А от днес, и от областните
управители. /Актът за узаконяване замества разрешението за строеж, съответно,
ще узаконява този, който издава и разрешението – разпоредбата е императивна./
Вижда се, че въпросите не са от
правомощията на един главен архитект, още повече, че от 2012г., те опират с
правомощията на кметовете да приемат общи устройствени планове. Няма как кметът
да приеме такъв план, без да е в течение и да ръководи лично въпросите кои
сгради ще следва да се узаконят, кои да се съборят, а при последния случай, да
се обезщетяват. Тук връзките опират и до ЗСПЗЗ, пар. 4, и са посочени изрично
от измененията на ЗУТ 2012г. Всичко това е предмет на дейност на кметовете, а
не на главните архитекти. Кметовете имат правото, както задължението да
разпоредят, да се узакони или да се премахне една сграда, защото носят ясната
отговорност за обезщетяването й, при събаряне. Защо още е тази компетентност.
Защото кметовете са отговорните компетентни органи и по Закона за насърчаване
на инвестициите, по който неимоверно се разгръща всяка една сграда, дори
павилион, гараж и пр., осъществено строителство.
Къде се разполагат случаите с
влезли в сила заповеди на ДНСК за събаряне. Ако тези заповеди не касаят
магистрали и подобни обекти, от 1-2 категория до средата на 2011г., а оттам, и
3 категория, тези заповеди са изначално абсолютно нищожни и не следва да се
зачитат от никого. Същото се отнася и до съдебните решения, скрепили такива
заповеди. Защото такива заповеди, не могат и не може да се санират, ако и със
съдебно решение. Тогава, и съдебното решение е напълно нищожно. На нищожността
всеки може да се позове – пред всекиго. И това позоваване е достатъчно според
нашия закон, за да не се изпълни една такава заповед, съответно – решение. В
целия ред, дали обекти от 3, съответно от 4 и сл. категория, са подали
заявления за узаконяване е без значение, за да се възползват от правилата за
узаконяване. То се извършва, след като се подаде сега заявление за законност, в
срока до 26. 11. 2013г.
Повечето от упоменатите случаи,
не следва да се пропуска, че са снабдени и със съдебни решения за въвеждането
им в експлоатация, което да се осъществи от компетентните органи по чл. 177 и
178 ЗУТ. Т. е., има забрана да се събарят на основание пък, на тези актове.
/Случаите ще се ползват от
по-благоприятният акт, при два двусмислени акта за една и съща сграда./ Не на
последно място, всички тези случаи следва да се изземат служебно както от
областните управители, така и от министъра на инвестиционното проектиране. След
като не са одобрени от него, събаряне не може да се осъществи по силата на
най-новите изменения от днес на закона, които са най-благоприятните за всички
сгради и тяхното бъдеще.
Това е нормалното и
задължително тълкуване както прилагане на закона до всички проблемни случаи.
Ако те са проблемни, проблемът не е в закона, а в местните власти, както у
юристите, които го допускат. Но с новите изменения от настоящата седмица, в
сила от 29 юли, 2013г., не би следвало повече нито миг да се злоупотребява с
правата и търпението на титулярите на сгради. Самите те, следва да започнат
всичко отначало – да отидат при кметовете, ако мълчат 1 ден – при областните,
ако и те мълчат – при министъра, директно, без никакви съобщения до ДНСК какво
правят. В крайна сметка, всички тези новации, им дават право да възобновят
производствата си срещу ДНСК – и заповедите да бъдат обезсилени на последващо
основание – по-благоприятния закон. Да не говорим за случаите и на изначална
некомпетентност до сгради 4 и сл. категория. Да не говорим, ако и съдът не е
взел предвид и ЗНИ /закона за инвестициите/ по делата по такива нищожни
заповеди. Да не говорим за случаите на строителство в своя територия, както съответно
до правата и в рибарското селище Бургас, заради извършената инвестиция, а оттук
– и като обекти, регионално значение. Ако кметовете или поне областните оправят
нещата, те ще прекратят изпълнителните производства, водени от ДНСК. При всички
случаи, ДНСК вече нищо не представлява, нито може, без подпис от МИП. /Те да си
погледнат магистралите, по които няма едно място, където да се спре за почивка
на шофьорите, пътниците, автомобилите. Крайно незаконни строежи. Докато обаче
ДНСК работи по заповед /зъл умисъл/ на тогавашния МРРБ и МФ – да попълнят малко
държавната хазна, да се погаврят и изплашат народа, ето ги нашите магистрали –
построени незаконно технически, при грубо погазване на частната собственост при
отчуждаването, а редовите българи – ги чака събаряне./ Все пак, събарянето на
сгради, събаря и държавата. Това събори във всички случаи ГЕРБ – и то,
безвъзратно. Считам, че днешното 42 НС спаси държавността с новите изменения на
ЗУТ, от 26. 07. 2013г. и пресече незаконните актове на местната власт на ГЕРБ
спрямо обикновените частни български инвеститори, построители на днешна
България. Има нужда обаче, още какво, спешно и неотложно да се направи. Да се издадат
задължителни указания в смисъла на настоящата както от НС, от комисиите – до
Областните администрации, така и забрани от самия Министър и Министър
Председателя.
Нуждата е от незабавна нормална
намеса в полза на частната стопанска дейност и собственост, в защита на
инвестициите на обикновените българи.
ДНСК трябва да бъде дори
забранена и заличена от органите на държавата заради направата на незаконност което
директно се допусна чрез издаване на незаконни заповеди за събаряне на сгради
като незаконни, от 4 и сл. категории.
Президентът следва да помилва
всички сгради по заповеди за събаряне, а не да защитава главните архитекти,
членове на ГЕРБ, които достатъчно пропиляха градивна енергия и частно-стопански
елемент спрямо обикновените граждани. Ето от това ни защити 42 НС. И упреците
на Президента, че новият ЗУТ бил обърквал компетентности, са несъстоятелни и
умишлено порочни. Дори ако Президентът не помилва служебно всички сгради,
пострадали от актове на Главни архитекти и ДНСК, следва да си подаде оставката.
Защото и това се обеща на протестите март, 2013. Да не говоря – за изборите
2009г. Дори ако ДНСК служебно не спре започнатите от нея незаконни
производства, следва да бъде изцяло премахната, а органите й – лишени от права
доживот. Лично да плащат на титулярите на сгради, ако още една сграда бъде
съборена.
Не на последно място, ако
титулярите на застрашените от събаряне сгради кога да е са декларирали и/или
заявили обектите си за узаконяване, съгласуване за поставяне, и др., имат какви
да е преписки за въвеждането им в експлоатация, то само въз основа на този
факт, сградите им са вече законни, пряко по силата на тези им действия. Ако има
главни архитекти, казали обратното, те следва също да бъдат наказани
дисциплинарно. Още нещо. И сградите, които са под заповедите на ДНСК, са
застрашени от събаряне, и само при този факт, също следва да се изземат и
оправят от кметовете на общини, съответно, от областните управители.
Следва незабавно преразглеждане
както на всички случаи, които са висящи, така на виждането за същността и
цената на тези случаи, и да се има предвид кое е характерно за нрава на
прабългарите и славяните каквито сме – да събарят или съхранят. Незабавно
следва да се спре какво да е по-нататъшно събаряне на тази държава и да се
вземат неотложни мерки в полза на частните стопани. Защото ако и има вече
допуснато събаряне, сега трябва да се задължи ДНСК да построи събореното наново
или тотално да го плати, да се построи, за да се въведе в експлоатация – по
също така влезлите в сила заповеди – и за тази работа. Следва да се касаем и от
последиците според Закона за собствеността, където са се развили повечето
случаи на обекти, след като са построени пет години и повече отпреди издаването на заповедите за премахване на
ДНСК, а тези заповеди са издадени, след като е изтекла година и повече – от издаването на измамливите им констативни актове, като единствено основание за заповедите за събаряне - отпреди тези заповеди.
/Библиотека: Решение № 470 от 17.01.2005 г. на ВАС по адм. д. № 8417/2004
г., II о., докладчик съдията Славка Найденова,
Решение № 1197 от 12.02.2004 г.
на ВАС по адм. д. № 10055/2003 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова,
Решение № 465 от 14.01.2008 г. на ВАС по
адм. д. № 9581/2007 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова,
Решение № 12950 от 18.10.2012 г. на ВАС по
адм. д. № 7010/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова,
БТА, Бележки на Президента,
Презентация на закона от С. Ковачев, С. Георгиева, лекции пред Столична
община;
Закона за устройство на територията,
Закона за териториално и селищно устройство, отм., Закона за собствеността –
чл. 13, 15 в редакцията до 1996г., Тълкувателно Решение №34/1987г. ОСГК, Закона
за закрила на инвестициите, отм., Закона за насърчаване на инвестициите,
Конституцията на РБ, Конвенции, Регламенти, АПК, ЗОАРАКСД, и др./
Няма коментари:
Публикуване на коментар